Определение № 212 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 416/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. В. АД-С. против решение от 31.10.2011 г. по т.д. № 1539/2011 г. на САС, с което по същество касаторът е осъден да заплати на П. Е. сумите: 45 641 лв. на основание чл.208,ал.1 КЗ, ведно със законната лихва, 1 000 лв. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД и 2 928.80 лв. разноски. Ответното по касация Е. е подало отговор, че не са налице основания по чл.281,т.3 ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Допустимо ли е уговаряне на отлагателно условие`между страните по застрахователен договор, предвид чл.187 КЗ, и може ли неизпълнението да бъде основание за отказ за изплащане на обезщетение по чл.211 КЗ?, 2. Допустимо ли е при изрична договорна уговорка, съдът да се мотивира с Общите условия?, 3.Допустимо ли е страните да уговарят условие за влизане в сила на застрахователния договор съобразно чл.197 КЗ и може ли същото да се счита за значително с оглед интересите на застрахователя? Твърди се, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата, което обуславяло приложно поле по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения. За всички представени решения на Софийски АС няма данни да са влезли в сила. Следва да се прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.