Определение № 2 от 25.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 556/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. П. от[населено място] срещу решение № 370 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 163/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Пловдивски районен съд решение № 2946 от 19.11.2009 г. по гр. д. № 1344/2009 г., изцяло е отхвърлена претенцията на касаторката с правно основание чл. 124 ГПК за недължимост на сумата 796.71 лв. – неплатена топлинна енергия за периода 01.12.1998 г. – 31.12.2000 г. и сумата 421.68 лв. – обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода 01.12.1998 г. – 10.09.2002 г. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа искане за допускане на касационното обжалване на същото на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответникът по касация – [фирма],[населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове, всеки от които е с цена под 1000 лв.: иск по чл. 124 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен за сумата 796.71 лв. и иск по чл. 124 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен за сумата 421.68 лв. Следователно, обжалваемият интерес по делото, преценен по отношение на всеки от исковете, е под 1000 лв., което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение