Определение № 50064 от 29.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1748/2022 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 500932/13.02.2023 г. (получена по ел. поща на 10.02.2023 г.) касаторът-ищец Ж. И. Ж. моли съда да измени постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 50011/10.01.2023 г. в частта, с която молителят е осъден да заплати на ответното „Енерго-про продажби“ АД разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 1 956 лв., като ги намали до 980.25 лв. В молбата се изтъква, че с касационната жалба на молителя е направено изрично искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение, в случай, че то надхвърля минималния размер по Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ. Поддържа се също, че с оглед цената на иска от 9 737.58 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС минималният размер възлизал на 980.25 лв. Изтъква се и че съдът следва да обсъди възражението за прекомерност и да се произнесе по него, като приложи нормативната уредба, действаща към момента на приключване на съдебното дирене и даване ход по същество пред настоящата инстанция. Излагат се и доводи, че фактическата и правна сложност на делото не е голяма, както и че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение било прекомерно и умишлено завишено, като несъразмерно на действително свършената работа, изразяваща се в изготвянето на „бланкетен“ отговор на касационната жалба, без участие на упълномощения адвокат в открито съдебно заседание пред ВКС. В тази връзка се сочи и че ответното дружество има назначени на трудов договор юристи, а възлага съдебните дела на адвокатско дружество. Молителят се позовава и на т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, като изтъква, че съдът следва да изложи мотиви за преценката си относно фактическата и правна сложност на спора и относно усилията на защитата, респ. – за съответствието или несъотвествието ѝ с размера на адвокатското възнаграждение. Молбата е процесуално допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тъй като молбата не се отнася до присъждане на разноски в полза на молителя, а относно такива, присъдени в полза на насрещната страна, не е необходимо да е спазено формалното изискване на чл. 80 от ГПК за представяне на списък на разноските. Искането на молителя по чл. 78, ал. 5 от ГПК също е своевременно направено – още с касационната му жалба. Ответното „Енерго-про продажби“ АД в отговора си с вх. № 501709/23.03.2023 г. излага становище и подробни съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК, като също се позовава на т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да осъди молителя да заплати на насрещната страна пълния размер на направените от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 956 лв., настоящият съдебен състав е намерил за неоснователно направеното с касационната жалба искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е приел, че действителната правна и фактическа сложност на производството по чл. 288 от ГПК не е значителна, но не и малка, а е около средната в сравнение с подобен вид дела. В тази връзка са изложени съображения, че в рамките на това производство по чл. 288 от ГПК пълномощникът на ответното дружество е подал единствено отговора на касационната жалба, в който обаче е изложил подробни съображения и доводи както за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователност на жалбата. Прието е, че при това положение, направените от ответното дружество разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 1 956 лв. (с начислен ДДС) за защитата му пред настоящата инстанция, не са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като не надвишават двукратния размер на минималното възнаграждение, определено съгласно чл. 9, ал. 3 - in fine от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдВС за МРАВ, а без начисления ДДС са по-ниски от 1.5 от този минимален размер. Видно от горното, още в определението си по чл. 288 от ГПК, с което са присъдени разноските, настоящият съдебен състав е разгледал и се е произнесъл по искането на молителя по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е извършил мотивирана преценка съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Именно съгласно тези разяснения по тълкуването и приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК, при направено възражение за прекомерност съдът няма задължение винаги да намалява разноските за адвокатско възнаграждение до минималния размер по Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдВС за МРАВ, каквото е неоснователното искане на молителя, направено с молбата му по чл. 248 от ГПК. При това произнасяне по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът извършва преценка относно фактическата и правна сложност на делото и относно положените усилия за осъществената от адвоката защита в съответното производство, респ. – пред съответната инстанция, което в случая е сторено. В тази връзка, неоснователен е и доводът на молителя, че подаденият от адвоката-пълномощник на ответното дружество отговор на касационната жалба бил „бланкетен“, тъй като същият съдържа подробни съображения по всеки един от седемте формулирани от страна на молителя-касатор правни въпроса, като основания за допускане на касационното обжалване, както и по всяко едно от множеството оплаквания за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, развити на 20 страници в касационната жалба. Напълно несъстоятелен е и доводът, че ответното дружество е възложило защитата си по делото на адвокатско дружество, а не на юрисконсулт, тъй като страната по никакъв начин не е ограничена в правото си за този избор за осигуряване на пълноценна правна помощ и защита, а още по-малко такова ограничение би могло да има с оглед разноските по делото. Молителят неоснователно се позовава и на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, предвид която счита, че минималният размер на адвокатското възнаграждение възлизал на 980.25 лв. Приложима в случая е разпоредбата на чл. 9, ал. 3 - in fine от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдВС за МРАВ, която установява минимален размер от 1 200 лв. на адвокатското възнаграждение именно за изготвянето на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, без процесуално представителство в открито съдебно заседание, което се изтъква от страна на самия молител. При положение, че съобразно гореизложеното няма основание съдът да променя преценката и извода си относно положените усилия от адвоката-пълномощник за защитата на ответника и относно действителната фактическа и правна сложност на касационното производство, която е около средната такава в сравнение с подобен вид дела, няма основание за промяна и на извода, че както предвид тази действителна сложност и извършената работа от адвоката, така и спрямо минималния размер от 1 200 лв., използван също като база за сравнение, направените от ответника разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 956 лв. (с начислен ДДС), не са прекомерни, тъй като не надвишават двукратния размер на това минимално възнаграждение, а без ДДС (който се начислява съгласно § 2а от ДР на Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдВС за МРАВ) – 1 630 лв. – са по-ниски от 1.5 от минималното възнаграждение. В заключение, подадената молба по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение