Определение № 880 от 08.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2232/2015 г.

Производството по делото е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Б. Б., чрез адв. И. А. С., срещу въззивно решение № 35/12.01.2015 г., постановено от Варненския окръжен съд по гр.д. № 2332/2014 г. Излага доводи за недопустимост на въззивното решение, като постановено по чл. 42, ал. 2 ЗЗД извън предмета на спора и в частта по чл. 537, ал. 2 ГПК, като е отменен нотариален акт, с който е оформена сделка. Наведени са и оплаквания за неправилност поради необоснованост, съществени нарушения на съодпроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Насрещната страна С. З. С., чрез адв. С. Л., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че в една част касационната жалба е недопустима и следва да бъде върната, по следните съображения: Предявени са множество обективно съединени искове при условията на евентуалност. Всички те са последователно разгледани от първата инстанция и изцяло отхвърлени. Въззивният съд потвърдил първостепенния съдебен акт в частта, с която е отхвърлен иск за прогласяване нищожност на упълномощаване, поради липса на волеизявление от упълномощителя и е отменил изцяло същото решение, постановено по следващите четири евентуални иска. Вместо това е уважил единия от тях, като е прогласил за нищожен договор за дарение на ¾ ид.ч. от недвижим имот по нот. акт № .., на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро, вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Относно другите три иска, по които е отменено първоинстанционното решение, няма произнасяне. Въззивният съд, също така, е отменил и нот. акт № ...., на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК. Въззивното решение, в частта, с която е потвърден първостепенния съдебен акт по първия от обективно съединените искове, в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка поради липса на волеизявление от упълномощителя, е постановено в интерес на касатора Б. Б.. Той е ответник, а искът, който е предявен като първи от евентуално съединените искове, е отхвърлен. В тази част касационната жалба е недопустима и следва да бъде върната, като образуваното по нея касационно производство бъде прекратено Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба в останалата й част е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Първият правен въпрос, поставен в изложението към касационната жалба е дали въззивният съд може да се произнесе по предмет, с който не е сезиран. От съдържанието на касационната жалба и изложението следва, че въпросът е поставен във връзка с оплакването на страната, че не е предявила иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а на друго правно основание. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното противоречие с решения на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК. Въззивният съд не е излязъл извън предмета на спора, а дали обсъдените от него факти и обстоятелства, както са заявени от страните по надлежен ред, следва да се квалифицират по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, е от значение за точното приложение на материалноправната норма, относима към спора. Няма никакво съмнение в съдебната практика, вкл. и тази по чл. 290 ГПК на ВКС, че евентуално неточно квалифициране на иска от съда, няма отношение към допустимостта на съдебния акт, нито към спорния предмет. Въпросът, дали на отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат нотариални актове, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, е от значение за постановеното от въззивния съд. Разрешението му е в противоречие с ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което е основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отменен нот. акт № .. на нотариус П. Д.с район на действие Районен съд – Варна, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че служебно следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение, с което е отменено първоинстанционното решение по исковете с правно осн. чл. 27, вр. чл. 31, ал. 1, вр. чл. 44 ЗЗД, чл. 27, вр. чл. 29, ал. 1, вр. чл. 44 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД и липсва последващо произнасяне от въззивния съд, по следния процесуалноправен въпрос – при уважаване на предходен евентуален иск, допустимо ли е разглеждането на следващите евентуално предявени искове, съответно как следва да се произнесе въззивна инстанция, която след отмяна на първоинстанционно решение, с което всички евентуално предявени искове са отхвърлени, уважава само един от предходните искове. Повдигнатият в изложението от касатора въпрос – какво е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя, е включен в предмета на делото и е от значение за постановения резултат по иска, квалифициран от въззивния съд по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро, вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Установява се и поддържаното от касатора противоречиво разрешаване в съдебната практика. Това е основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е признат за нищожен договора за дарение, като сключен при липса на представителна власт у пълномощника на дарителя.По този въпрос е налице противоречива практика и на ВКС по чл. 290 ГПК, поради което е образувано Тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, което е висящо. До постановяването му, касационното производство следва да бъде спряно. Мотивиран от горното, съдът