Определение № 512 от 06.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 943/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Силотех-Бул“ ООД, [населено място], чрез адв.Д. и адв.В. срещу решение №100 от 16.02.2023г., постановено по в.т.д. №649/2022г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №260356/23.05.2022г., постановено по т.д. №2536/2017г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение са отменени по искове с правно основание чл.74 ТЗ, предявени от И. И. С. срещу касатора, решенията на Общото събрание на съдружниците, свикано от съдружника М. Б. и проведено на 14.08.2017г. от 10.00 часа в [населено място], ул.“21-ви век“ №11, вх.А, ет.5. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Касаторът излага доводи, че въззивният съд в нарушение на процесуалните правила, излизайки извън предметните предели на търсената защита, както и в нарушение на материалния закон е приел, че при провеждане на процесното ОС и вземане на атакуваните решения са нарушение чл.139 ТЗ и чл.15.6. от дружествения договор. Поддържа, че са незаконосъобразни и необосновани изводите на съда, че поканата за свикване на ОС не отговаря на изискванията на закона и дружествения договор поради неяснота в дневния ред, респ. са нарушени правото на информация и възможността за пълноценно участие в ОС на ищцата като съдружник. Намира, че съдът не е обсъдил всички доказателства, както и наведените доводи и възражения и е достигнал до необосновани и нелогични изводи, че ищцата не е допусната до участие в ОС и вземането на решенията. Оспорва изводът на въззивния съд, че членственото правоотношение на мажоритарния собственик М.Б. е било прекратено към момента на провеждане на процесното ОС, като твърди, че не са обсъдени критично свидетелските показания и не е съобразено влязлото в сила решение за отмяна на решенията на предходното ОС, проведено по-рано през същия ден, вкл. решението за изключване на Б. като съдружник. Счита, че само законосъобразните решения на ОС, които са вписани, когато законът предвижда това, могат да обвързват съдружниците. Излага доводи и за допуснати процесуални нарушения, вкл. недопускане на доказателства, поискани с въззивната жалба. Претендира разноски за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Представлява ли съществено процесуално нарушение пропуска в доклада на първоинстанционния съд да укаже разпределението на доказателствената тежест при различни твърдения на страните по един факт? При липсата на указания за разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд, задължен ли е въззивният съд да направи свой доклад, при положение, че във въззивната жалба са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и затова и поискано събиране на нови доказателства?; 2. Налице ли е обвързващо съдружниците решение на общото събрание за изключването на съдружник, когато е свикано от съдружник, който не притежава повече от 1/10 от капитала на дружеството? Допустимо ли е изобщо провеждането на общо събрание, което е свикано от съдружник, който не притежава повече от 1/10 от капитала?; 3. От кой момент се счита, че решението на общото събрание на съдружниците за изключване на съдружник е провело своето действие между съдружниците, когато то не е доведено до знанието на съдружника и не е заявено за вписване в Търговския регистър по партидата на дружеството и като се вземе предвид, че общото събрание се провежда при условията и по реда на чл.134, ал.4 ТЗ?; 4. Ако към началото на провеждане на свикано от управителя на дружеството общо събрание не е приключило нотариалното производство по оформянето на протокола от предходно общо събрание, на което участващият съдружник е бил изключен и той не е присъствал и не бил уведомен, може ли да участва във второто общо събрание и може ли да приема валидно решения като съдружник? Когато решението на ОС трябва да бъде прието при условията на чл.137, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 и предвид разпоредбата на чл.137, ал.5 към кой момент се счита, че има валидно взето решение на ОС за изключване на съдружник?; 5. Ако е отменено с влязло в сила съдебно решение такова решение на общото събрание на съдружниците, с което е изключен неприсъствалия на събранието съдружник, задължен ли е съдът да се съобрази с него при постановяването на своето решение, с което се атакува второто решение на общото събрание на съдружниците, тоест длъжен ли е съдът да вземе и фактите, настъпили след предявяването на исковата молба, които имат значение за спорното право, относим към приложението на чл.12 и чл.235, ал.3 ГПК? Въз основа на съдебното решение за отмяна на решението на общото събрание, от кой момент се счита отменено това решение и какви правни последици поражда за съдружниците и за трети лица?; 6. Представлява ли подлежащо за вписване в търговския регистър решение на общото събрание, с което е изключен съдружник? Ако подлежи на вписване, от кой момент поражда действие? Дължи ли въззивният съд произнасяне по всички наведени от страните доводи за защита?; 7. Има ли право да свика общо събрание съдружник при условията на чл.138, ал.2 ТЗ, при положение, че в изпълнение на негова покана управителят на дружеството и свикал такова общо събрание и валидно ли би било то?; 8. Какво е действието взетите решения на общото събрание по отношение на съдружниците и на самото търговско дружество? Вписването на изключването на съдружник има ли конститутивно действие спрямо всички в съответствие с разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ? От кой момент се счита, че решението на общото събрание на съдружниците за изключване на съдружник е провело своето действие между съдружниците?“. Твърди, че част от поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1 от 04.01.2001г. по т.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС /първи въпрос/; решение №178 от 13.05.2011г., гр.д. №984/2010г., III г.о. и решение №145 от 05.08.2021г., гр.д. №1178/2020г., IV г.о. /пети въпрос/; ТР №1/06.12.2002г., т.д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС /шести въпрос/; решение №11 от 26.04.2012г., т.д. №615/2010г., II т.о. /седми въпрос/ Поддържа, че по отношение на втори, трети, четвърти и осми въпрос е налице основанието на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като поставените въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК- или изобщо не са обсъждани от въззивния съд, или не са съобразени с приетата фактическа обстановка, като не е налице и нито един от посочените допълнителни критерии по т.1 и т.3 на горната разпоредба- възприетите разрешения са в пълно съответствие с практиката на ВКС и не е налице необходимост от промяна на тълкуване на посочените правни разпоредби. Заявява, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.74 ТЗ, въззивният съд излага мотиви за незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС на съдружниците в ответното дружество - в нарушение на закона и дружествения договор /чл.139 ТЗ и чл.15.6. от дружествения договор/ при свикването на общото събрание в поканата до съдружниците е посочен дневен ред, формулиран абстрактно и общо, т.е. не е осигурена пълна, точна и своевременна информация за предстоящата работа на общото събрание, респ. възможност за пълноценно участие в общото събрание и за упражняване на правата по чл.123 ТЗ; при провеждането на събранието в нарушение на закона и дружествения договор не е допусната ищцата в качеството й на съдружник до участие и вземане на процесните решения, като в гласуването е участвал съдружник, чието членствено правоотношение е прекратено с решение на предходно проведено общо събрание на съдружниците. Решаващият съдебен състав след анализ на писмените доказателства и свидетелските показания намира за установено, че на общо събрание на съдружниците в ответното дружество “Силотех-Бул” ООД, проведено на 14.08.2017г. от 9.00 часа на адрес: [населено място], [улица], е взето решение за изключването на съдружника М. Б. на основание чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ. Съдът, като се позовава на практика на ВКС, приема, че във вътрешните отношения между съдружниците в ООД и органите на дружеството решението за изключване на съдружник действа веднага и това незабавно действие, което обвърза съдружниците и органите на търговското дружество, не е поставено в зависимост от вписването по чл.140, ал. 4 ТЗ. До надлежната му отменя с влязъл в сила съдебен акт, решението за изключването на съдружника поражда целените и произтичащи от него правни последици както за изключения съдружник, така и за ответното търговско дружество / в този смисъл решение №86 от 01.09.2017г., т. д. №1068/2016г., ВКС, II т. о./. Въззивният състав стига до извод, че решението за изключването на съдружника Б. е породило незабавно действие, което обвърза съдружниците и органите на търговското дружество, поради което на процесното общо събрание проведено на 14.08.2017г. от 10.00 часа съдружникът Б. не е имал право на глас поради прекратяване на членственото му правоотношение с дружеството. Счита, че отмяната на решението за изключване на Б. като съдружник, с решение от 07.08.2018г., по т.д. №2596/2017г. на СГС, влязло в сила на 22.03.2021г., не води до различни правни изводи, доколкото решението на общото събрание за изключване на съдружника има незабавното действие, обвързващо съдружниците и самото дружество, а съдебното решение за отмяна на решението на общото събрание има действие занапред /в този смисъл т.3 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. на ВКС по т.д. №1/2002г., ОСГК; решение № 517 от 05.11.2007г. по т.д. №252/2007г., I т.о. и др./. Въззивният съдебен състав намира за доказано след съвкупна преценка на гласните доказателства и съставените констативни нотариални протоколи за проведените общи събрания, че след провеждането на първото общо събрание ищцата С. е отишла, но не е била допусната до участие във второто общо събрание, проведено на 14.08.2017г. от 10.00 часа в [населено място], ул.”21-ви век” №11, вх.А, ет.5. Отхвърля като неоснователни възраженията на ответника относно конкретния момент, в който ищцата е пристигнала на свиканото от 10.00 часа общо събрание, като кредитира показанията на свидетелите М. и Г., според които С. е пристигнала на горния адрес към 10.15 часа и въпреки многократните позвънявания не й е бил осигурен достъп до приключване на събранието в 10.40 часа. Излага доводи, че тези показания не са опровергани по категоричен начин от приетите писмени доказателства и показанията на св.Б.. Предвид изложените констатации за нарушения при провеждането на общото събрание и гласуването на атакуваните решения, както и с оглед установените нарушения и при свикването му /липса на ясен и конкретен дневен ред в поканата до съдружниците/, решаващият съдебен състав намира, че процесните решения подлежат на отмяна, поради което исковете с правно основание чл.74 ТЗ са основателни. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият процесуалноправен въпрос не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не съответства на фактите по делото. В първото открито съдебно заседание първоинстанционният съд е направил доклад по реда на чл.375, вр.чл.146 ГПК, включително е разпределил тежестта на доказване на страните с оглед твърденията им в исковата молба, допълнителната искова молба и отговорите по чл.367 и чл.373 ГПК. Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно взетите решения от ОС, чиято законосъобразност ищцата оспорва, относно взето по-рано решение на ОС, свикано от ищцата, за прекратяване на членственото правоотношение на съдружника Б., отменено с влязло в сила съдебно решение по посоченото търговско дело. Страните не са направили възражения срещу доклада по делото, нито във въззивната жалба, подадена от „Силотех-Бул“ ООД има оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка с доклада и разпределението на тежестта на доказване. Оплакванията за съществени процесуални нарушения са свързани с твърдения за несъобразяване със СПН на влязло в сила съдебно решение по преюдициален спор и липса на мотиви по спорни въпроси /нарушения на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК/, вкл. с доводи за необоснованост на изводите на първоинстанционни съд. В този смисъл поставеният въпрос - за задълженията на въззивния съд при допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с доклада и разпределението на тежестта на доказване, не е обусловил изводите в обжалваното въззивно решение и не може да обоснове допускането му до касационно обжалване. Вторият и седмият въпрос са поставени в контекста на оплакванията на касатора за незаконосъобразност на взетото решение на първото общо събрание на съдружниците за изключване на съдружника Б.. Тези въпроси не са обусловили изхода на спора, тъй като изобщо не са били обсъждани от въззивния съд, доколкото са били предмет на друго дело, образувано по иск с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от М. Б. срещу „Силотех-Бул“ ООД, приключило с влязло в сила съдебно решение. Това съдебно решение е съобразено от решаващия съдебен състав, който е изложил подробни мотиви относно действието на отмяната на решенията на общото събрание на съдружниците във времето, респ. последиците от отмяната за съдружниците и самото дружество. Третият, шестият и осмият от поставените въпроси, макар и формулирани по различен начин, се свеждат до въпроса относно действието на решението на общото събрание на съдружниците за изключване на съдружник, който е обсъден от въззивния съд. На първо място, следва да се има предвид, че този въпрос не е решаващ за изхода на спора, доколкото не е единственият обусловил изводите за незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че са допуснати не само нарушения на закона и дружествения договор при провеждането на общото събрание и гласуването на решенията, а и при неговото свикване, предвид липсата в поканата на ясен и конкретен дневен ред- част от задължителното й съдържание /нарушения на чл.139 ТЗ и чл.15.6. от дружествения договор/. Независимо от горното, следва да се отбележи, че касаторът не е обосновал и допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното решение- значението на въпроса за правилното приложение на закона и за развитието на правото. Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, на която се е позовал и въззивният съд, че във вътрешните отношения между съдружниците в ООД и органите на дружеството решението на общото събарние, вкл. за изключване на съдружник действа веднага и това незабавно действие, което обвърза съдружниците и органите на търговското дружество, не е поставено в зависимост от вписването по чл.140, ал. 4 ТЗ /решение №135 от 09.11.2009г., т.д. №184/2009г., І т.о.; решение №39 от 15.04.2011г., т.д. №526/2010г., І т.о.; решение №86 от 01.09.2017г., т.д. №1068/2016г., ІІ т.о.; решение №306 от 17.10.2018г., т.д. №3110/2017г., ІІ т.о. и др./. До надлежната му отмяна с влязъл в сила съдебен акт, решението за изключването на съдружника поражда целените и произтичащи от него правни последици както за изключения съдружник, така и за ответното търговско дружество. Касаторът не е обосновал необходимостта от промяна на това тълкуване. Четвъртият въпрос изобщо не е обсъждан от решаващия съдебен състав, доколкото възраженията относно приключването на нотариалното производство по оформяне на протокола от първото проведено общо събрание на съдружниците, съставен съгласно чл.137, ал.4 ТЗ, не са били надлежно въведени в спора. Нито в отговорите на исковата и допълнителната искова молба, нито във въззивната жалба са изложени доводи в този смисъл, поради което и такива не били обсъждани от съда. Петият въпрос също не отговаря на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е съобразен с мотивите на въззивния съд. Решаващият съдебен състав не само не е игнорирал, но е обсъдил влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено решението на ОС на съдружниците в ответното дружество за изключване на съдружника М. Б., като е изложил подробни аргументи, позовавайки се и на задължителната и трайната съдебна практика на ВКС /т.3 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. на ВКС по т.д. №1/2002г., ОСГК; решение №517 от 05.11.2007г. по т.д. №252/2007г., I т.о. и др./., че съдебното решение за отмяна на решението на общото събрание има действие занапред. Несъгласието на касатора с изводите на съда не може да обоснове допускане на решението до касационен контрол, тъй като в настоящия етап на касационното производство е недопустима проверка за правилността на решението. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд