Определение № 2079 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1886/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. С. И. срещу определение № 50034 от 30. 01. 2023 г. по гр. д. № 2979/2022 г. на ВКС, 1 г.о., с което: а/. е оставено без уважение искането на Г. П. И. (починала на 20. 02. 2023 г. и оставила за единствен наследник по закон Р. С. И.) и Р. С. И. за спиране, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, на производството по гр. д. № 2979/2022 г. на ВКС, 1 г.о., до приключване на производството по гр. д. № 577/2021 г. на ОС – Варна; б/. е оставена без разглеждане подадената от Г. П. И. (починала на 20. 02. 2023 г. и оставила за единствен наследник по закон Р. С. И.) и Р. С. И. касационна жалба срещу решение № 250 от 01. 03. 2022 г. по в. гр. д. № 2915/2021 г. на ОС – Варна в частта му потвърждаваща решение № 262135 от 01. 07. 2021 г. по гр. д. № 73/2017 г. на РС – Варна в частта, с която присъдените с решение № 135 от 10. 01. 2019 г. по гр. д. № 73/2017 г. на РС – Варна суми за ползване на делбения имот, дължими от Г. П. И. и Р. С. И. на И. М. П., са изменени, на основание чл. 344, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, като са увеличени от по 100 лв. на по 116, 66 лв. месечно, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното извършване на делбата; в/. по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато, касационно обжалване на решение № 250 от 01. 03. 2022 г. по в. гр. д. № 2915/2021 г. на ОС – Варна в частта му потвърждаваща решение № 262135 от 01. 07. 2021 г. по гр. д. № 73/2017 г. на РС – Варна в частта, с която е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, допуснатия до делба имот – апартамент, находящ се в [населено място], на [улица], на втори надпартерен етаж, със застроена площ 187 кв.м., и е отхвърлена предявената по реда на чл. 346 ГПК, от Р. С. И. против И. М. П. претенция за разликата над уважения размер от 7928, 80 лв. до пълния предявен размер от 17988 лв. Твърди се неправилност на определението и се иска отмяната му, допускане до касационно обжалване на въззивното решение, уважаване на молбата по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и разглеждане на жалбата в частта й срещу определението по чл. 344, ал. 3 ГПК. Подаден е отговор на частната жалба от съделителя И. М. П., чрез адв. И. Н. А., с която са развити съображения за недопустимост и неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е недопустима в частта й срещу определението на ВКС в частта, с която: е оставено без уважение искането на Г. П. И., починала на 20. 02. 2023 г. и оставила за единствен законен наследник сина си Р. С. И., и Р. С. И. за спиране, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, на производството по гр. д. № 2979/2022 г. на ВКС, 1 г.о., до приключване на производството по гр. д. № 577/2021 г. на ОС – Варна; по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 250 от 01. 03. 2022 г. по в. гр. д. № 2915/2021 г. на ОС – Варна в частта му потвърждаваща решение № 262135 от 01. 07. 2021 г. по гр. д. № 73/2017 г. на РС – Варна в частта, с която е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, допуснатия до делба имот – апартамент, находящ се в [населено място], на [улица], на втори надпартерен етаж, със застроена площ 187 кв.м., и е отхвърлена предявената по реда на чл. 346 ГПК, от Р. С. И. против И. М. П. претенция за разликата над уважения размер от 7928, 80 лв. до пълния предявен размер от 17988 лв. В посочените части частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, не подлежи на обжалване с частна жалба. Такава обжалваемост не е предвидена в чл. 288 ГПК или друга изрична законова разпоредба. Определението не е и от категорията на актовете, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, доколкото със същото съдът, след като е приел допустимост на касационната жалба, е осъществил правомощието си за селектиране на същата по критериите на чл. 280 ГПК. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, която не сочи на възможност за обжалване на определението, с което не е допуснато разглеждане на касационната жалба, за разлика от т. 2, където изрично е предвидено влизане в сила на прекратителното определение. Определението на ВКС, с което е оставено без уважение искане по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, също не подлежи на обжалване, тъй като нито има преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито обжалваемостта му е предвидена изрично в закона. Като недопустима, частната жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане в посочените части, а образуваното по нея производство – прекратено в тези части. Частната жалба е допустима, но неоснователна в частта й срещу определението на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Г. П. И. и Р. С. И. касационна жалба срещу решение № 250 от 01. 03. 2022 г. по в. гр. д. № 2915/2021 г. на ОС – Варна в частта му потвърждаваща решение № 262135 от 01. 07. 2021 г. по гр. д. № 73/2017 г. на РС – Варна в частта, с която присъдените с решение № 135 от 10. 01. 2019 г. по гр. д. № 73/2017 г. на РС – Варна суми за ползване на делбения имот, дължими от Г. П. И. и Р. С. И. на И. М. П., са изменени, на основание чл. 344, ал. 3 ГПК, като са увеличени от по 100 лв. на по 116, 66 лв. месечно, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното извършване на делбата. За да остави без разглеждане касационната жалба съставът на ВКС е приел, че определението на Варненския окръжен съд не подлежи на обжалване, тъй като, съгласно приетото в т. 6 на ТР № 1/17. 07. 2001 г. на ОСГТК на ВКС, споровете по чл. 344, ал. 2 ГПК се разглеждат двуинстанционно, като ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд. В случая окръжният съд се е произнесъл като въззивна инстанция по претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК, потвърждавайки акта на първоинстанционния, поради което определението му е влязло в сила, като необжалваемо. Определението на състава на ВКС в тази част е законосъобразно – съобразено е с установените в процесуалния закон правила при обжалване на определенията, включително и с нормата на чл. 274, ал. 3 ГПК, и с указанията по тълкуването и прилагането на чл. 344, ал. 2 ГПК, дадени с ТР № 1/2001 г. от 17. 07. 2001 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,