Определение № 308 от 14.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адв.З. Т. от АК-В. срещу определение № 451 от 23.12.2021 г, постановено по ч.гр.дело № 498/21 г на Апелативен съд-Б., с което 1/ е оставена без уважение частната му жалба с вх.№ 262173/10.9.21 г срещу определение № 260097/7.9.21 г по гр.дело № 110/2019 г по описа на Окръжен съд-Търговище, както и в частта, с която е 2/ оставена без уважение частната му жалба с вх.№ 2624168/2.11.21 г срещу определение № 260102/20.10.21 г по гр.дело № 110/19 г по описа на Окръжен съд-Търговище, постановено по чл.248 ГПК, с което касаторът е осъден да заплати на ВКС юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв и държавна такса по сметка на АС-Бургас в размер на 7 лв.Касаторът счита, че обжалваните определения са изцяло неправилни и незаконосъобразни, поради особено съществено нарушение на процесуалния закон.Моли разглеждането на частната му касационна жалба срещу тях да стане след насрочване на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните, които да бъдат изслушани и след допускането им до касационен контрол и отмяната на двете определения делото да бъде върнато на Окръжен съд-Търговище за продължаване на съдопроизводствените действия.

В частната касационна жалба се сочи злоупотреба с правосъдна власт от страна на постановилия обжалваното определението съд и проява на дискриминационно правосъдие.Съдът неправилно е смесил предмета на иска, с основанието на иска.Това сочи на противопоставяне от страна на съда на задължението му да подложи на проверка предявените искове за съгласуваност с правото на ЕС.Сочи се, че след като съдилищата отказват да приведат в съответствие с правото на ЕС предявените искове неправилно възпрепятстват постигането на целите, които се преследват от ищеца по реда на чл.4&3 от ДЕС.Съдът не е зачел бранените с тези искове основни права и свободи на същия като страна и като адвокат.Ако за съда съществува неяснота в исковата молба, то ищецът не може да бъде държан отговорен за това.След което в частната касационна жалба следват мотиви във връзка с основателността на предявените искове, а не с оплакванията срещу неправилността на прекратяването./така стр.8, 9 и 10 от частната касационна жалба/.На стр.12 връщайки се на предмета на обжалване в настоящото производство, ищецът сочи ВКС за процесуален субституент на държавата и като такъв следва да отговаря за поправяне на причинените вреди, което прави исковата молба достъпна и разбираема.Следователно съдът е бил длъжен да я приеме за редовна.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГП са посочени касационните основания по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност, чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба-Върховен касационен съд я оспорва по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител В. Д.-служител с юридическо образование, пълномощник на ВКС.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол.Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство.

От данните по делото се установява следното:

На 17.1.2019 г ищецът адв.З. Т. от АК-В. е подал до Варненски окръжен съд искова молба, в която е посочил за ответници Варненски апелативен съд и Република България, представлявана от министъра на финансите.Посочил е, че предявените искове са за вреди от извъндоговорна отговорност по чл.4 пар.3 от ДЕС на сума 2 066 083, 34 лв и 11 277, 96 евро.Произхождат от „нарушаване независимостта на адвокатската професия, неравностойно третиране, неправомерна намеса в статута на правата и задълженията на адвоката, дискриминация, експроприация на икономическите права и притежания, загуба на собственост и задължение за поправяне на вредите.“Посочено е, че Варненски апелативен съд вече 6 години въвежда непредвидими и напълно несправедливи ограничения спрямо упражнените от ищеца в качеството му на адвокат права.Изложени са твърдения, че „Феста Холдинг“ АД е наел услугите му като адвокат, който да защитава холдинга срещу българската приватизационна Агенция, съответно българската Държава, във връзка с утвърдена стабилизационна програма на „Лазур“ АД-относно три обособени части: складова база 999, Мебелна къща В. и Магазин Текстил.Отношенията между адвокат-клиент /холдинга и ищеца/ са преустановени, а адвокатът не е успял да реализира правото си на адвокатско възнаграждение.Тези санкционни спрямо него действия са осъществени с решения № 306 от 16.11.12 г по в.т.д. 509/12 г на Варненски апелативен съд, решение № 174/28.12.18 г по в.гр.дело № 453/18 г на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение, определение № 803 от 10..12.13 г по т.д. № 1597/13 г на ВКС, ТК, Второ Търговско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 174 от 28.2.18 г на Варненски апелативен съд и решение № 155 от 21.10.2014 г по т.дело № по т.д.№ 712/14 г на ВКС, ТК, Първо отделение.С тези актове на адв.Т. са наложени рестрикции с пълзящ дискриминационен ефект и неизпълнимост на поставените от „Феста холдинг“АД изисквания и условия, като правото му на възнаграждение е подложено от съда на непредвидими ограничения, а адвокатът - на дискриминационно третиране.Подържа, че при изпълнение на възложените му от „Феста Хординг“АД функции е привлякъл в работата си участието на адв.Я. А., на когото дължи заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 16 000 евро, заплатил е и съдебни разходи и такси в размер на 11 790 лв, при представляване на интересите на акционерното дружество за осъществяване на които е бил надлежно упълномощен.В крайна сметка като не му е заплатено дължимото адвокатско възнаграждение е бил неравностойно третиран.Поради това иска ответника /не е уточнено кой от първоначално посочените двама-Варненски апелативен съд или Българската държава/ да му заплати сумата 1 219 111 лв., която обезщетява и загубата на негова недвижима собственост, тъй като срещу Ѕ от притежавания от Т. апартамент е насочено принудително изпълнение въз основа на издадения в полза на „Феста Холдинг“АД изпълнителен лист.

С уточнителна молба сочи, че е увреден с постановяване от Варненски апелативен съд на 2 бр. влезли в сила съдебни решения, които не са допуснати до касационен контрол от ВКС по реда на чл.288 ГПК.Видно е от доказателствата по делото, че по гр.дело № 453/18 г на Варненски апелативен съд, ГО е разгледан предявения от адв.Т. срещу „Феста Холдинг“АД иск по чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване за нищожен на сключения между страните на 20.3. 2006 г договор за правна помощ, поради липса на основание.С този договор адв.Т. е поел задължение да проучи и подготви 1/доклад относно фактическата и правна възможност на Агенцията по приватизация за неизпълнение на задълженията по повод на дружество „Лазур“ АД; 2/ в зависимост от доклада да подготви искова молба за реализиране на отговорността на АП по съдебен ред и осъществи процесулно представителство в съдебното производство като представлява пред всички инстанции акционерното дружество до приключване на делото с влязло в сила съдебно решение, както и пред ЕСЧП срещу възнаграждение от 100 000 евро, от които 20 000 евро за проучвателен доклад и 80 000 евро за процесуално представителство по делото.С два анекса са предвидени още 20 % от събраните суми, които ще бъдат получени при осребряване на вземането.Адв.Т. е изпълнил задълженията си по договора, но не е получил уговореното възнаграждение, тъй като същото било договорено като резултатно.Установено е по делото обаче, че още преди сключване на договора от 2006 г за престиране на резултативна адвокатска услуга, а именно през 1999 г с тристранен договор АП, „Лазур“АД и Холдинга са договорили, че Агенцията няма задължения към „Лазур“АД.С влязло в сила решение № 174 от 28.2.2018 г на Варненски апелативен съд е потвърдено решение на ОС-Варна по гр.дело № 641 от 10.4.18 г по гр.дело № 2909/15 г, с което искът е отхвърлен.С определение № 718/16.2.19 г по т.д. № 746/19 г на ВКС, ТК не е допуснато касационно обжалване на цитираното по-горе въззивно решение.

Отделно от това с влязло в сила решение № 306 от 16.11.12 г по т.д. № 509/12 г на Варненски апелативен съд е уважен иска, предявен от „Феста Холдинг“АД с правно основание чл.422 ГПК срещу адв.Т. за дължимост на сумата 150 000 евро по запис на заповед, респ.по договор за заем от за същата сума-12.4.2010 г, като е отхвърлено като неоснователно възражение на ответника за прихващане на горната сума, с уговореното възнаграждение по договора за правна помощ от 2006 г.Прието е, че възражението е неоснователно, тъй като уговорения хонорар е резултативен и че условието за изплащането му не е реализирано.Решението не е допуснато до касационен контрол с определение № 803 от 10.12.13 г по т.д. № 1597/13 г на ВКС, ТК, Второ ТО, постановено по реда на чл.288 ГПК.

С оглед изложените фактически твърдения ищецът претендира:

1/ Сумата 764 075,12 лв-обезщетение под формата на лихва за периода 16.11.12 г-19.1.19 г за обезценка на правото на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на „Феста Холдинг“АД, осъществено от адв.З. Т., тъй като не е получил уговореното адвокатско възнаграждение от 1 219 111 лв.

2/ сумата 39 793, 07 лв-обезщетение за начислена на ищеца от данъчните власти лихва за просрочие върху определения ДДС от 80 694 лв за времето от 15.6.11 г до 11.4.16 г върху адв.възнаграждение за осъщественото от адв.Т. процесуално представителство в полза на акционерното дружество.

3/сумата 1250 евро и 17 745, 39 лв-обезщетение за присъдените в полза на „Феста Холдинг“АД по в.т.д.№ 509/12 г на Варненски апелативен съд лихва и разноски по делото, както и по т.д. № 1077/11 г на Варненски окръжен съд.

4/ сумата 10 027, 96 евро-обезщетение за дължимите от адв.Т. на адв.А. суми за привличането му за извършване на процесуално представителство по делата на акционерното дружество

5/ сумата 11 790 лв.обезщетение за лишаване на ищеца от право да си възстанови направените по делата на Варненски апелативен съд разноски.

6/ сумата 2445,19 лв–обезщетение, което ищецът е бил принуден да заплати, за да привлече финансиране на разходите по изпълнение на проф.му ангажименти, поети в качеството му на синдик на Е. Л. Лимитед, И., производство по несъстоятелност, водено във Федералния съд по несъстоятелност за С. окръг на щата Т., САЩ.

7/сумата 11 125 лв-обезщетение за загуба на недвижима собственост въз основа на принудителното изпълнение допуснато въз основа на уважаване на иска по чл.422 ГПК, предявен срещу ищеца

8/ сумата 1 219 111 лв-обезщетение за експроприация на дължимото от „Феста Холдинг“ АД адв.възнаграждение за изпълнение на задължението за адвокатска защита, което не е заплатено на ищеца.

След подаване на исковата молба всички съдии от Варненски окръжен съд са се отстранили от разглеждане на делото.При това положение с определение № 200 от 25.3.2019 г по ч.гр.дело № 152/19 г, Варненски апелативен съд, Гражданско отделение на основание чл.23 ал.3 ГПК е определил за компетентен да се произнесе по иска, предявен от адв.З. Т. срещу Варненски апелативен съд и Държавата, представлявана от министъра на финансите - Окръжен съд-Търговище, на когото е изпратил за разглеждане гр.дело № 85/19 г.Същото е образувано като гр.дело № 110/19 г по описа на Окръжен съд-Търговище, който е дал указания за отстраняване нередовностите на исковата молба чрез привеждането й в съответствие на обстоятелствена част и петитума на предявените искове, да заяви дали ги подържа срещу държавата или срещу нейни органи и да уточни какви са действията, респ.бездействията, които са извършени от тези органи, с които се увреждат интересите на ищеца и които противоречат на правото на ЕС.Счел е, че указанията не са изпълнени и е върнал исковата молба.

С определение № 58 от 12.4.2021 г, постановено по гр.дело № 158/21 г, Апелативен съд-Б. е отменил определение № 246/24.6.2019 г по гр.дело № 110/19 г като е върнал делото на Окръжен съд-Търговище за извършване на процесуални действия по предявения иск, съгласно подробните указанията, дадени в мотивите му.Апелативен съд-Б. е приел, че ищецът пространствено е изложил своите виждания за предявените претенции, но в същност не е систематизирал съществените обстоятелства, върху които основава иска си.От своя страна окръжния съд действително правилно е преценил, че с депозираната от Т. уточняваща молба не е изпълнил дадените на указания, но предвид „липсата на процесуално бездействие от страна на ищеца, както и с оглед сложността на материята е следвало да бъде дадена още една възможност за изпълнение на всички указания и за уточняване на конкретните релевантни обстоятелства“.Прието е, че исковата молба е върната преждевременно, а последиците на чл.129 ал.3 ГПК са приложени неправилно.С уточнителна молба адв.Т. е заявил, че подържа исковете срещу ВКС в качеството му на процесуален субституент на държавата, като правата му са нарушени по посочените дела на Варненски апелативен съд, чрез постановяване на влезлите в сила съдебни решения.Обстоятелствената част и петитума не са допълнително уточнени, нито приведени в съответствие, съобразно дадените от съда указания.

След постъпването на няколко нови уточнителни молби, от които исковата молба не става по-ясна, с определение от 7.9.21 г по гр.дело № 110/2019 г Окръжен съд-Търговище е приел, че същата е нередовна и е прекратил производството по делото, а с определение № 260102 от 20.10.21 г, постановено по делото по реда на чл.248 ГПК е допълнил прекратителното определение като е осъдил З. Ж. Т. да заплати на ВКС на основание чл.78 ал.4 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С обжалваното определение № 451 от 23.12.21 г, по гр.дело № 498/21 г на Апелативен съд-Б. е приел, че ищецът З. Т. търси от ВКС обезщетение за вреди от твърдени нарушения на правото на ЕС във връзка с разглеждане и решаване на дела, по които е бил страна в лично качество, във връзка с претенции, свързани с дължимо, но незаплатено договорено с трето лице адвокатско възнаграждение.Вредите, претърпени от пострадалия като пряка и непосредствена последица от действията на ВКС не само са го лишили от дължимото адвокатско възнаграждение, договорено с третото лице, но са оказали и други неблагоприятни последици за него-професионални и икономически.Съдът е приел, че обжалваното прекратително определение е правилно и законосъобразно, тъй като ищецът не е уточнил обстоятелствената част и петитума на предявените искове и не е привел в съответствие едното д другото.Приел е също, че при прекратяване на делото и съгласно нормата на чл.78 ал.4 ГПК на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което в случая е определено в минимален размер от 100 лв, поради което е потвърдил и определението в тази му част.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК към частната касационна жалба са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК.Изложението на основанията е разположено на л.25 до л.55 от ч.д.1541/22 на ВКС, Трето ГО и не съдържа въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, а виждането на касатора относно правилността на обжалваното определение.

1/Касаторът счита, че санкцията по чл.129 ал.3 ГПК прекратяване на производството по делото, поради нередовност на исковата молба не се прилага към исковете по чл.4&3 от ДЕС, основани на нарушаване на основните свободи и права от Договорите от съдебни актове на националния съд, който действа по тези искове като съд на ЕС.Още повече в случая прекратяването е извършено след размяна на книжа и подаден от ответника отговор, без да е дадена възможност за отстраняване на нередовностите по иска.Санкцията по по чл.129 ал.3 ГПКи директно приложена, без да му е дадена нова възможност за уточняване на достатъчно ясната и разбираема искова молба.

Във връзка с така изложеното в т.1 на изложението /л.25 от частно касационно дело № 1541/22 г/ ВКС, Трето ГО, намира следното:

Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19 февруари 2010 г по т.д.1/2009 г на ОСГТК приложеното изложение трябва да съдържа формулирани материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които да са от значение за изхода по конкретното дело.Такива са въпросите включени в предмета на спора, индивидуализирани чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението/определението на съда.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение/определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, дали е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.С приетото ТР изрично е посочено, че основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/определение.Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/.

Посоченото от касатора в т.1 от изложението няма характера на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол.Формулирането на такъв въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационната жалба.Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.Недопустимо е касационният съд да извежда сам правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването им само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.Такъв е разглежданият случай.Касаторът не е формулирал правен въпрос по който да се произнесе ВКС, независимо от горното ВКС намира, че на така изложеното в т.1 оплакване следва да отговори по следния начин:

Санкцията по чл.129 ал.3 ГПК прекратяване на производството по делото се прилага по отношение на всички предявени пред българските съдилища искове и представлява гаранция за законосъобразното портичане на съдебното производство.В случая исковата молба многократно е оставяна без движение и нейните нередовности не са отстранени в цялост, поради което съдът законосъобразно и пристъпил към връщането й.След многобройните депозирани от ищеца уточнителни молби продължава да отсъства съответствие между изложените фактически обстоятелства и заявения петитум:

-така напр. не става ясно в т.1 от формулирания петутим посоченото обезщетение в размер на 764 075,12 лв под формата на лихва от какво произтича, нито върху коя главница е формирано и по какъв начин поведението на ответника е допринесло за соченото увреждащо действие.

-по никакъв начин от изложените в исковата молба твърдения не става ясно каква е връзката между предявения иск, претендираната в т..2 от петитума сума 39 793, 07 лв, както и връзката между това обезщетение и посоченото ДДС в размер на 80 694 лв.От кого, кога и при какви обстоятелства е заплатено това ДДС, върху коя сума, с какъв акт е формирано и защо ищецът счита, че се дължи от ответника ВКС.

-не става ясно каква е връзката между претендираните в т.3 от петитума разноски, как са формирани същите и вредоносните действия на ВКС, свързани с посочените разноски

-не става ясно каква е връзката между поведението на ВКС и договореностите между адв.Т. и А., от какво произхожда сумата 10 027, 96 евро-обезщетение, посочена в обстоятелствената част като такава от 16 000 евро, изплатена ли е същата, кога и за какви действия.

• по какъв начин са формирани сумите 11 125 лв-обезщетение за загуба на недвижима собственост въз основа на принудителното изпълнение и сумата 1 219 111 лв-обезщетение за експроприация на дължимо възнаграждение и по какъв начин ВКС с поведението си е станал причина ищецът да бъде увреден с тези суми.

При тези логически и правни несъответствия исковата молба законосъобразно е приета за нередовна.С оглед изричната норма на чл.129 ал.4 ГПК съдът може да пристъпи към прекратяване на производството по делото когато нередовностите на исковата молба бъдат констатирани в хода на съдебното производство, дори след размяна на книжа и подаване на отговор от ответната страна, както е в разглеждания случай.Конкретни указания многократно са давани на ищцовата страна, но никога не са изпълнени в цялост, следователно не става въпрос за „директното й връщане“ както се подържа от ищеца.Следователно процесуалния закон е изцяло съобразен от съда.

2/ Относно посоченото като пункт 1 от „изложението“-л.26 от делото.

„Злоупотреба с правосъдна власт-флагрантен отказ от правосъдие“ също не съставлява формулиран материално или процесуално правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и по смисъла на ТР № 1/2009 г. от 19 февруари 2010 г по т.д.1/2009 г на ОСГТК тълкуване.Независимо от горното следва да се отбележи, че липсва противоречие с посоченото ТР № 6/17 г по т.д.№ 6 на ОСГТК на ВКС, както и с изброените от касатора принципи на върховенство и непосредствено действие на конституционните норми, върховенство на правото на ЕС, на обезщетителната отговорност на държавата, на неотменимост на основните права на гражданите, на ефективна съдебна защита на основните права и законните интереси, на посочените решения по дела на конституционния съд № 8 от 27.5.21 г по к.д № 9/20 г и решение № 15 от 6.11.18 г по к.д. № 10/18 г.Всички тези принципи само изредени в т.нар.“изложение“, но не са придружени от обосновка по какъв начин и в конкретно се изразява тяхното нарушаване.Това дава основание на настоящия съд да приеме, че няма нарушен правен принцип, който да препятства на възможността страната да упражни процесуалните си права и да я лишава от правото на справедлив процес. Националния правов ред е изцяло спазен от съда, поради което не може да се приеме, че е налице очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт.

В този пункт на изложението отново липсва формулиран правен въпрос, а посочените от касатора 2 решения на Конституционния съд са посочени с техните номера, но без обосновка каква е връзката им със спора и по какъв начин въззивния акт им противоречи.Така напр. Решение № 8 от 27.5.21 г по конституционно дело № 9/20 г е постановено във връзка с оспорените законови разпоредби, насочени към осребряване на имущество и попълване на масата на несъстоятелността на К., а с решение по № 15 г от 6.11.2018 г по конституционно дело № 10/18 г е разгледана предпоставката за допускане на касационно обжалване „очевидна неправилност”.

3/Относно т.3 от „изложението“.

Макар и тук да липсва какъвто и да било опит за конкретно формулиране на въпрос, нито да е обосновано приложението на основния и допълнителните критерии по чл.280 ал.1 ГПК, настоящата инстанция счита, че с оглед посочване от касатора на нормата на чл.140 ал.3 ГПК следва да отбележи, че същата не е нарушена от съда.На първо място същата тя е предмет на приложение от първоинстанционния, а не от въззивния съд.Действията на първия не се проверяват в производството по дискреция на частната касационна жалба, релевантна за което е дейността на въззивната инстанция.Не е налице пълно отсъствие на въззивна дейност със съдържанието, произтичащо от чл.269 ГПК, както се сочи от касатора.

Липсва противоречие с цитираните решения: решение № 53 от 7.6.2019 г по т.д. № 1525/18 г на ВКС, ТК, Първо ТО.В разгледания по това дело случай въззивният съд е пропуснал да се произнесе по част от доводите на страната, свързани с приложението на нормата на чл.76 ЗЗД, поради което делото е върнато за ново разглеждане от фазата на устните състезания, а с решение № 4 от 6.9.19 г по гр.дело № 340/18 г на ВКС, Второ ГО е прието, че въззивния съд е очевидно неправилен поради необсъдени своевременно релевирани възражения за настъпила преклузия, за неточно възпроизвеждане на защитната теза на страната и непроизнасяне по заявена и подържана правна теза на страната, отричаща спорното право, които водят до тежки пороци на обжалвания акт, поради нарушаване на принципите на правовия ред и основополагащите правила на гражданското съдопроизводство-състезателното начало и равенството на страните, с които законодателят гарантира правото на защита.

В случая позоваване на понятието „очевидна неправилност“ липсва посочване на нарушаване на основополагащ принцип, който да е възпрепятствал правото на защита на ищеца.Напротив връщането на исковата молба е резултат на собственото бездействие на ищеца, изразяващо се в неизпълнение на конкретните указания на съда за привеждане на обстоятелствената част и петитума на иска в съответствие съобразно указанията на съда.

Отделно от това въззивният съд е съобразил нормата на чл.278 ГПК, съобразно която частната жалба се разглежда в закрито заседание и само, ако съдът счете за необходимо, с оглед нуждата от събиране на доказателства, разглеждането й може да се извърши открито съдебно заседание.В разглеждания случай предмет на делото е редовността на исковата молба и това не налага разглеждане на частната жалба в ОЗ нито от въззивния, нито от касационния съд, поради което искането на касатора в тази насока е неоснователно.

4/Относно т.4 от изложението и по- точно твърдението на касатора, че предметът на защита по ч.гр.дело № 110/2019 г на ОС-Търговище и потвърждаване на определението за прекратяване на производството по делото следва да бъде разглеждано в контекста на неизпълнение на задълженията на държавата, отнасящи се до транспониране на Директива /ЕС/ 2019/1937 от 23.10.2019 г за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на съюза.

1. С приемането на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.10.2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на ЕС („Целта на Директивата е да бъдат определени общи минимални стандарти, с които да се осигури високо ниво на защита на тези лица. Европейският Парламент и С. на ЕС вземат предвид ключовата роля на тези лица за ефективното разкриване, разследване и наказателно преследване на нарушения на правото на ЕС, като последното несъмнено спомага за укрепването на прозрачността и отчетността.не е ясно защо касаторът се определя като такова лице, каква е връзката между Директивата и спора, при положение, че същата се прилага относно следните области: о бществени поръчки; финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма; безопасност на продуктите и съответствие; безопасност на транспорта; опазване на околната среда; радиационна защита и ядрена безопасност;безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманно отношение към тях, обществено здраве;защита на потребителите;защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни и сигурност на мрежите и информационните системи.Настоящият казус с предмет незаплатено адвокатско възнаграждение не попада в тези области на приложение на Директивата.Липсват конкретни твърдения в исковата молба срещу ищеца да са предприети от някого действия цел отмъщение спрямо него като сигнализиращо лице (временно отстраняване от длъжност, тормоз, понижаване в длъжност, налагане на дисциплинарно наказание и др.)

5/ След изложеното по-горе на стр.31, 32 и 33 от т.нар. „изложение“ на основанията към касационната жалба следват несвързани с исковата молба, въззивната жалба и частната касационна жалба пасажи, касаещи отстояването на независимостта на адвокатските услуги и наложените ограничителни мерки спрямо ищеца като адвокат /не става ясно какви са тези мерки, защо, от кого и по какъв начин са наложени/.Не става ясно и каква е връзката между предявената искова молба, върната като нередовна и неговия клиент Е. Лоджистик Л. И., дружество подопечно на законите на САЩ, в каква връзка се цитиран антикорупционните закони на САЩ, както и връзката с Конвенцията на ООН спрямо корупцията за предотвратяване на изпирането на пари и финансиране на тероризма.Същите обстоятелства са изложени в исковата молба без да имат връзка със заявения петитум, с влезлите в сила решения на Варненски апелативен съд както и с поведението на ответника ВКС. Всичко това изцяло потвърждава виждането на съда, че исковата молба е останала нередовна и след многобройните дадени възможности за изправяне на нейните нередовности, поради което законосъобразно е върната.Отделно от това дейността на касатора, свързана с Е. Л. не е третирана от въззивния съд в мотивите на обжалваното определение, не е обусловила или подготвила правните му изводи, поради което не може да бъде предмет на касационен контрол, още по-вече в тази насока липсва какъвто и да било конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.

6/ от стр.34 до стр.37 на „изложението„ към частната касационна жалба следва виждането на ищеца защо е несъгласен с мотивите на обжалваното определение, което може да се приеме евентуално за касационно оплакване, но не и за конкретно формулиран правен въпрос, по който настоящия съд да дължи произнасяне в пределите на производството по чл.274 ал.3 ГПК.Както бе посочено по-горе липсата на въпрос представлява достатъчно основание за недопускане на определението до касационен контрол.

7/ на стр.38 и 39 са изложени разсъждения на ищеца във връзка с основателността на предявените искове и съответно неправилността на мотивите на влезлите в сила решения на Варненски апелативен съд, които не са допуснати до касационен контрол по чл.288 ГПК и се ползват със сила на присъдено нещо, поради което не могат да бъдат пререшаване по настоящото дело.

8/ на стр.39, 40 и 41 до л.44 до края на изложението са формулирани преюдициални въпроси във връзка със злоупотребата с власт и в частност с правосъдна власт, принципа на лоялно сътрудничество в съдебните производства, съдебен имунитет, враждебно отношение и дискриминационно третиране.Следват разсъждения на касатора относно поставянето на адвоката в положение на икономическа зависимост от неговите клиенти, вижданията му за независимост, за външна намеса, антидискриминационност, за висши интереси на правосъдието, злоупотреба в правосъдна власт.Липсват обаче конкретно формулирани въпроси, които редовно да сезират дискреционната власт на съда по реда на чл.274 ал.3 ГПК в рамките на частното касационно производство.

Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност.За да е налице същото като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт“.Актът е очевидно неправилен, когато съдът се е обосновал с отменена или несъществуваща правна норма, когато не е приложил императивна правна норма с оглед приетата от него фактическа обстановка, при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата, когато съдът е допуснал нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане равенство на страните при решаване на правния спор.В случая не е налице нито един от горните пороци на определението.

9/ от л.44 до л.47 от т делото /л.23-55 от „изложението“/ се поставят т.нар.преюдициални въпроси по обхвата на касационната проверка.Същите не могат да бъдат определени като общи основания за селекция на касационната жалба по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, отделно от това са ирелевантни за частното касационно производство, не са обсъдени в мотивите на съда и не са част от правораздавателната му воля.Поради което не представляват годно основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.Чрез така поставените въпроси относно злоупотребата с правосъдна власт, лоялно сътрудничество и пр.касаторът се опитва дерогира законовото задължение на съда да следи за редовността на исковата молба, като извлече от съюзното право несъществуващ правен принцип, че с оглед характера на предявените от него искове, националният съд не следи за тяхната редовност, а правоприлага правото на ЕС.Изискването за редовност на исковите молби/жалбите съществува и за самия Съд на ЕС и пример за това е нормата на чл.168 т.4 от Процедурния правилник на съда, съобразно който е прието, че ако жалбата не отговаря на изискванията за редовност, на жалбоподателя се определя срок за отстраняването им, а съдът решава дали неспазването на изискванията за редовност е основание за недопустимост на жалбата.Изискването за редовност на исковата молба, респ.жалбата е условие и гаранция за законност на протичащия съдебен процес, която не може да бъде дерогирана с оглед персоналното виждане на страната в тази насока, че молбата, с която е сезирала съда е разбираема, ясна и редовна.Отправянето на преюдициални запитвания по тези въпроси не е необходимо, тъй като същите не могат да повлияят на изхода по настоящото дело, свързан не с недопустимостта, а с нередовността на исковата молба, която се дължи на процесуалните действия на самия ищец/касатор и неизпълнение на неговите задължения, а не със задълженията на съда.Липсва общия селективен критерий по чл.280 ал.1, както и допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.-3 ГПК по така формулираните на от л.44 до л.47 от т делото /л.23-55 от „изложението“/ въпроси да бъде допуснат касационен контрол.Не са налице основания по тях да бъде отправено и преюдициално запитване, тъй като същите са неотносими към предмета на настоящото частно производство относно редовността на подадената искова молба.Безспорно задължение за всеки национален съд е да разгледа отправена до него искова молба, когато същата е допустима и редовна.В този смисъл нормите на процесуалния закон са императивни и не оставят никаква свобода за преценка.Практиката на ЕС и на правото на СЕС не предписват нещо различно.

Настоящият състав на ВКС намира искането за неоснователно за преюдициално запитване за неоснователно..В издадените от Съда на ЕС "Препоръки към националните юрисдикции относно отправяне на преюдициални запитвания", които в доктрината се считат за правен източник с примат над националното законодателство на държавите членки, се приема, че националната юрисдикция, дори когато действа като последна инстанция, може да откаже да отправи преюдициално запитване, ако не намира разумни основания за това.

Сезирането на Съда на Европейския съюз с преюдициално запитване следва да се отнася до интерпретирането или валидността на правото на ЕС, а не на националното право, нито фактическите обстоятелства, повдигнати в основното производство, каквито опити се домогва да направи страната в депозираното от нея искане. Съгласно чл. 628 ГПК на тълкуване подлежат „разпоредба от правото на Европейския съюз” и „акт на органите на Европейския съюз”. Задължението за сезиране възниква само, ако за решаването на конкретния правен спор е необходимо да се приложи общностна норма, която е неясна- какъвто не е разглеждания случай.Категорично липсва преюдициалност, поради което и необходимост от отправяне на преюдициално запитване.С оглед на което искането следва да бъде оставено без уважение.

Поради горните съображения обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК жалбоподателят дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение