Определение № 1981 от 25.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 448/2025 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата И. Т. И. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Р. С. И. срещу решение № 226 от 02.12.2024 г. по в. гр. дело № 374/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, I граждански и търговски състав, с което е отменено решение № 214 от 05.04.2024 г. по гр. дело № 515/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново в обжалваната част, отхвърлен е предявеният от И. Т. И. срещу Гаранционен фонд иск за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на сестра ѝ Кевка Т. К., настъпила при ПТП на 14.07.2018 г., причинено при удар между автобус „Мерцедес 313 ЦДИ“, с рег. [рег.номер на МПС], в който е пътувала, и товарен автомобил „Мерцедес 1017“, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от виновния водач И. Н. И., ведно със законна лихва от 21.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата и И. Т. И. е осъдена да заплати на Гаранционен фонд сумата 1 000 лв. – разноски за въззивното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че ищцата не притежава материалноправна легитимация да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Поддържа становище за наличие на изключителна и извън обичайната връзка с пострадалата й сестра, респективно сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания вследствие загубата ѝ. Излага доводи, че съдебният състав не е извършил съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г., постановено по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 50078/26.10.2023 г. по т. д. № 2045/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 304/23.05.2024 г. по гр. д. № 1514/2023 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50108/09.11.2023 г. по т. д. № 1631/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 163/17.10.2024 г. по т. д. № 1925/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 206/26.10.2018 г. по т. д. № 670/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 70/03.06.2019 г. по т. д. № 755/2018 г. на ВКС, ГК, II т. о., решение по гр. д. № 4660/2022 г. на ВКС, ТК, I г. о. и решение № 210/02.04.2024 г. по гр. д. № 3388/2023 г. на ВКС, ГК, IV г. о.:

1. При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица извън кръга на най–близките на починалия по смисъла на Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1968 г. на Пленума на Върховния съд с оглед разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г., постановено по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими към предмета на спора доводи и възражения на страните, както и относимите към спора доказателства?

Ответникът Гаранционен фонд, [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Н. А. И. оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на въззивното решение и за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски.

Третото лице – помагач И. Н. И. от [населено място], [община] не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е редовна - подадена е от процесуално легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и съдържанието ѝ отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

За да направи извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е разгледал спорния във въззивното производство въпрос за материалноправната легитимация на ищцата за компенсиране на неимуществени вреди от смъртта на сестра ѝ. Позовал се е на постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тъкл. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и е изложил, че за да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на близък, лицето следва да попада в кръга, посочен в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. За установяване на отношенията между ищцата и сестра ѝ и търпените от нея болки и страдания от нейната смърт въззивната инстанция е съобразила свидетелските показания на Надежда Б. - дъщеря на ищцата, и В. К. - съпруг на починалата, и е приел, че съществувалата между И. Т. И. и нейната сестра емоционална връзка е типична и обичайна за българските семейни традиции, характеризираща се с грижа, обич и помощ, доколкото сестрите са живели в различни населени места, всяка от тях има семейство, гостували са си, посещавали са родителите им, не са били зависими от грижата една към друга.

Въззивният съд е изложил съображения, че причинените на ищцата душевна болка и скръб от смъртта на починалата са нормална психологична реакция при загуба на близък. Позовал се е на липсата на доказани страдания над обичайните, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормалните и присъщи за родствената връзка негативни преживявания, както и липсата на доказателства, че влошеното здравословно състояние на ищцата е в причинна връзка със смъртта на сестра ѝ. Съобразно заключението на съдебно–психологична експертиза въззивната инстанция е приела, че промените в емоционалното състояние на ищцата са характерни в случай на внезапна загуба на близък човек, но с времето интензитетът на негативните емоции е намалял до степен на поносимост. Изтъкнала е и обстоятелството, че в кратък период след смъртта на сестрата на ищцата е починала и майка ѝ, което е довело до „наслагване на загубите“. Съдебният състав е направил извод, че установените по делото обстоятелства не обосновават изключителна по характер връзка между загиналата и ищцата, която да превишава по естество обичайните отношения на близост и привързаност между сестри. Посочил е, че не са доказани и твърденията на ищцата, че влошаването на здравословното й състояние е във връзка със загубата на сестра й, предвид вида на заболяванията, които е посочила.

След анализ на събраните доказателства въззивният съд е заключил, че извън формалната връзка на родство по делото не са доказани останалите предпоставки за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, визирани в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, поради което ищцата не е материалноправно легитимирана да получи претендираното обезщетение.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен поради това, че не е осъществен допълнителният селективен критерий, предвиден в посочената разпоредба – въпросът не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В цитираното Тълкувателно решение е прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/15.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите изрично е посочено, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. В различни, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения /напр. посочените от касатора решения, както и решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 60070/29.06.2021 г. по т. д. № 904/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., р ешение № 33/12.04.2022 г. по т. д. № 377/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./, ВКС е анализирал различни житейски ситуации, при които привързаността между брат и сестра, респективно между баба/дядо и внук/внучка е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или отглеждането на внук от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка за родителите е изградила връзка, също наподобяваща тази родител - дете. Разяснил е, че близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. Преценката за наличие на предпоставките за прилагане на изключението по смисъла на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС /създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка/ се извършва въз основа на конкретните факти и обстоятелства, установени с различни доказателства, представени по всяко отделно дело. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях, при спазване на константната практика на ВКС, е направил извод, че по делото не са установени обстоятелства, които са довели до една особено близка и трайна емоционална връзка между ищцата и починалата ѝ сестра, както и причинени на ищцата морални страдания с интензитет и продължителност, надхвърлящи болките и страданията, които обичайно търпят братята или сестрите по повод загубата на техен брат или сестра, даващи право на И. Т. И. да получи претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Различният изход на споровете по посочените от касатора дела се дължи на различни доказателства и различна фактическа обстановка, установена за всеки отделен случай.

По отношение на втория процесуалноправен въпрос също не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., р ешение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., р ешение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., р ешение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В конкретния случай въззивната инстанция в съответствие с константната практика и относимите процесуални разпоредби е обсъдила своевременно релевираните от касатора и поддържани и във въззивното производство твърдения, доводи и оплаквания във връзка с установяване на активната му материалноправна легитимация, както и относимите към нея доказателства поотделно и в съвкупност.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Велико Търново. С оглед изхода на спора, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение