Определение № 1071 от 12.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3092 от 08.05.2012 г. по гр.д.№ 4196/ 2012 г. С него е потвърдено (в обжалваната по въззивен ред част) решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 36271/ 2011 г. и по този начин са уважени предявените от Е. П. Ц. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1, т.1 и т.2 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 181/ 18.08.2011 г. на изпълнителен директор на [фирма] и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър състоятелни клиенти и спестовни продукти”. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига процесуалноправният въпрос допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по довод, който не е бил посочен във въззивната жалба и да извърши пълна проверка на правилността на обжалваното решение, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че също в противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд не е констатирал извършените от първата инстанция нарушения на чл.146 от ГПК, не е повторил опорочените действия чрез изготвяне на доклад по делото и не е дал съответните указания на страните, като повдига процесуалноправният въпрос дали извършването на тези действия е задължително за въззивната инстанция. В изложението си касаторът релевира още един процесуалноправен въпрос – съставляват ли изведените на материален носител данни от електронна система за контрол на достъп препис от частен електронен документ с материална доказателствена сила за неизгодните за съставителя му факти. Според него този въпрос е от значение за развитието на правото. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация - Е. П. Ц. - оспорва жалбата с доводи по същество, без да излага конкретни съображения по основанията за допускане на касационно обжалване. Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. Първоинстанционният съд, сезиран с искове за отмяна на незаконно уволнение и обезщетяване на неимуществени вреди, е приел исковата молба и е насрочил заседание по делото, като не е докладвал същото в първото съдебно заседание. Изслушал е обяснения на страните и свидетели, след което е постановил решение, с което е приел, че работодателят е доказал отсъствията на ищцата от работа. Исковете по чл.344 от КТ са уважени обаче поради това, че е изтекла предвидената в чл.194 от КТ давност (претенцията за обезщетяване на вреди е отхвърлена и в тази част решението е влязло в сила). Въззивният съд, сезиран с жалба от ответника, не е извършил доклад на делото. По същество е приел, че липсват доказателства за това, ищцата да е отсъствала от работа на посочените в заповедта часове. Счел е, че разпечатката от електронна система за достъп на [фирма] в сградата, където ищцата е полагала труд, съставлява изходящ от работодателя частен документ без доказателствена сила, който не установява допуснатите от ищцата нарушения на работното време, заради които е уволнена. При тези мотиви в обжалваното решение, въпросът допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по въпрос, който не е бил посочен във въззивната жалба, не обуславя решението и не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Цитираната от касатора практика касае хипотези, в които въззивният съд приема първоинстанционното решение за неправилно по причини, които не са изтъкнати от въззивника. Тази практика не касае настоящата хипотеза, в която съдът е счел решението за правилно отхвърлящо иска поради недоказване на правопораждащ факт, оспорен от ищеца. Останалите два въпроса обуславят решението, а се установяват и доводите на касатора за наличието на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Въпросът, свързан с характера на документа, съставляващ изведена на материален носител информация от електронна система, има претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото законодателството не съдържа изричен отговор на този въпрос, а съдебна практика по него няма данни да е формирана. Що се касае до въпроса длъжен ли е въззивният съд да извърши доклад по делото тогава, като първоинстанционният съд не е извършил такъв или извършеният не отговаря на изискванията на чл.146 от ГПК, по него има противоречива практика на ВКС. В решения на ВКС, ІV г.о., № 255/ 11.07.2011 г. по гр.д.№ 587/ 2010 г. и № 452/ 16.11.2011 г. по гр.д.№ 621/ 2010 г. на този въпрос е отговорено отрицателно. Счетено е, че въззивният съд не извършва доклад по чл.146 от ГПК, дори когато първата инстанция е пропуснала да изготви такъв. А според решение № 700/ 06.12.2010 г. по гр.д.№ 304/ 2010 г., ІІІ г.о, № 211/ 30.06.2011 г. по гр.д.№ 995/ 2010 г., ІV г.о., № 138/ 25.03.2011 г. по гр.д.№ 1127/ 2010 г., ІV г.о., №389/ 18.10.2011 г. по гр.д.№ 1672/ 2010 г., ІV. г.о., въззивният съд следи служебно за извършените от първата инстанция процесуални нарушения по доклада и е длъжен да отстрани порока, когато констатира наличие на такъв, включително като изготви доклад по делото. Касае се за противоречиво разрешаван въпрос по реда на чл.291 от ГПК от състави на Върховния касационен съд, а в този случай, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъде сезирано общото събрание на двете колегии за отстраняване на противоречието чрез постановяване на тълкувателно решение по въпроса. Поради това обжалването следва да бъде допуснато, като на касатора бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса, след което производството по делото да бъде спряно до произнасянето на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд