Определение № 60142 от 19.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4466/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 577, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 4985/29.10.2021 г., подадена от „Ковачевци пропърти“ ЕООД, чрез адвокат В. В., срещу определение № 843 от 20.10.2021 г. по ч. гр. д. № 429/2021 г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено определение № 18 от 24.06.2021 г. по описа на Служба по вписванията – Радомир, с което съдията по вписванията при Районен съд - Радомир е отказал да впише Учредителен акт на „Ковачевци пропърти“ ЕООД с ЕИК 206561526, както и декларация-съгласие по чл. 73 ТЗ, установяващи, че в капитала на дружеството е апортирано право на собственост върху два недвижими имота.

Окръжен съд – Перник е посочил, че съдията по вписванията е отказал да впише Учредителен акт на „Ковачевци пропърти“ ЕООД, както и декларация-съгласие по чл. 73 ТЗ, установяващи, че в капитала на дружеството е апортирано право на собственост върху следните два недвижими имота: 1. Поземлен имот с идентификатор 35434.3.67 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-485/19.07.2019 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: с. Калище, местност „Присоето“, с площ от 5 244 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: трета, с предишен идентификатор: 35434.3.41, с номер по предходен план: 003041, при съседи: 35434.3.1, 35434.3.35, 35434.187.59, 35434.3.68, 35434.3.38, оценен на 74 900.00 лв., съгласно оценка на вещите лица; 2. Поземлен имот с идентификатор 35434.3.68 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-485/19.07.2019 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: с. Калище, местност „Присоето“, с площ от 5 000 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: трета, с предишен идентификатор: 35434.3.41, с номер по предходен план: 003041, при съседи: 35434.3.1, 35434.3.67, 35434.187.59, 35434.3.37, оценен на 71 700.00 лв., съгласно оценка на вещите лица. Съгласно мотивите на съдията по вписванията, апортирането на недвижим имот в капитала на търговско дружество се извършва с учредителния акт (при ЕООД), като е необходимо и писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на вносителя на непаричната вноска, което в случая липсва. Не са представени и удостоверение за вписване на дружеството в търговския регистър към Агенцията по вписванията, както и оригинал или заверен препис от скица-копие от кадастралната карта, издадена от АГКК.

Пернишкият окръжен съд е съобразил, че към частната жалба, с която е сезиран, също не са приложени оригинал или заверени копия от скиците на поземлените имоти, предмет на непаричната вноска, както и писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на вносителя на непаричната вноска. Представено е препис-извлечение от справка за актуалното състояние на „Ковачевци пропърти“ ЕООД към датата на постановяване на обжалвания отказ - 24.06.2021 г.

В атакуваното пред ВКС определение е изложено, че съгласно чл. 32а ПВ и разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по вписване на непарична вноска на съдружник/акционер в търговско дружество, с предмет вещно право върху недвижим имот, съдията по вписванията следва да извърши освен проверката дали е представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 4, и дали този акт отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ (дали е съставен в предвидената от закона и ПВ форма и има ли необходимото съдържание), а също така следва да провери и правото на собственост на вносителя на непарична вноска. Дружеството придобива вещното право върху предмета на вноската от момента на възникването му - когато бъде вписано в търговския регистър, а вторичното вписване в книгите по ПВ няма конститутивен ефект. Независимо от това, съдията по вписванията следва да извършва проверка на правата на вносителя и ако доказателства за тези права не бъдат представени, извършването на вписването следва да бъде отказано. Отказът не може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик - в този случай вещното право е преминало от момента на вписване в търговския регистър, а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост.

За извършването на непарична вноска в капитала на ЕООД законодателят е предвидил осъществяването на сложен фактически състав, включващ няколко елемента. Първият от тях е включването на клауза в учредителния акт за непаричната вноска със задължителното съдържание, посочено в чл. 72, ал. 1 ТЗ. Непаричната вноска следва да бъде оценена по специалния ред, установен за капиталовите дружества в чл. 72, ал. 2 ТЗ - от три независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. На следващо място, в изпълнение на правилото на чл. 73, ал. 1, изр. второ ТЗ, към учредителния акт на едноличното дружество с ограничена отговорност следва да се приложи писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. От посоченото в разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ТЗ се извежда изводът, че за възникване задължението за вноска не е необходимо извършването на други действия от вносителя, стига единствено формата на учредителния акт да съответства на сделката, която се изисква за прехвърлянето на съответното право, или законът да приравнява формата на учредителния акт на формата на прехвърлителната сделка. Когато обаче формата на прехвърлителната сделка е по-тежка от формата на учредителния акт, както и когато е необходимо да се извършват допълнителни действия, учредителният акт няма да е достатъчен. Такава е хипотезата при извършване на апорт на право на собственост върху недвижим имот в капитала на ЕООД. Съгласно чл. 18 ЗЗД договорът за прехвърляне на собственост върху недвижим имот трябва да бъде извършен с нотариален акт, а чл. 114, ал. 1 ТЗ предвижда простата писмена форма за действителност на дружествения договор на ООД, респ. на учредителния акт на ЕООД. Тъй като учредителният акт на „Ковачевци пропърти“ ЕООД е съставен в писмена форма с нотариално заверено съдържание, е необходимо при внасянето на недвижимите имоти в дружеството вносителят да е дал писмено съгласие с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му, като впоследствие представи този документ към заявлението за вписване пред съдията по вписванията. Окръжен съд – Перник е приел, че нотариалната заверка на съдържанието на учредителния акт на дружеството-жалбоподател, извършена от нотариус П., не е достатъчна, за да покрие изискванията за форма на апорт с предмет право на собственост върху недвижим имот, а именно - писмена с нотариална заверка на подписа на вносителя. Това изискване би било спазено единствено, ако самият учредителен акт бе съставен в такава форма, при която хипотеза не би било необходимо представянето от вносителя на отделен документ - писмено съгласие с нотариална заверка на подписа му.

Съдът е визирал, също така, че учредяването на търговското дружество е последният елемент от фактическия състав на апорта, уредено в чл. 73, ал. 4 ТЗ, тъй като не може да има прехвърляне на право без правен субект. След успешното апортиране на правото на собственост върху недвижим имот в капитала на търговското дружество, завършващ с вписването му от длъжностно лице в търговския регистър към Агенцията по вписванията, съгласно правилото на чл. 73, ал. 5 ТЗ е необходимо да се извърши и вторично вписване в службата по вписванията на нотариално заверено извлечение от учредителния акт и нотариално завереното съгласие на вносителя. Непредставянето на съгласието на вносителя с нотариална заверка на подписа му по чл. 73, ал. 1, изр. второ ТЗ пред съдията по вписванията в производството по вписване на апорта на недвижим имот представлява основание за отказ за извършване на вписването, тъй като в охранителното производство заявителят следва да представи доказателства за осъществяването на всички елементи от посочения по-горе фактически състав на апорта. Липсата на това съгласие сочи на незавършеност на фактическия състав на непаричната вноска, а дори и същото да е било налице и да е представено пред длъжностното лице при вписването на апорта в търговския регистър към Агенцията по вписванията, то е следвало да бъде представено и пред съдията по вписванията. Това е така, тъй като съдията по вписванията е ограничен от даденото тълкуване в т. 1 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС при обхвата на проверката на правата на вносителя, като нито може да дава указания за отстраняване на нередовности в заявлението за вписване, нито може да събира служебно доказателства за собствеността на вносителя, а извършва проверката само въз основа на представените от заявителя документи.

Според Окръжен съд - Перник съдията по вписванията следва да провери дали представеният за вписване акт има необходимото съдържание, посочено в чл. 6 ПВ. В б. „в“ на този текст е въведено изискването актът да съдържа описанието на имота, до който се отнася, като съгласно ал. 3 на чл. 6 ПВ, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията на имотите се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР и към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива. Липсата на приложени към акта за вписване скици на апортираните поземлени имоти, в оригинал или нотариално заверени преписи от тях, е следващо основание за постановяване на отказ за вписване.

На последно място, съдът е намерил за неоснователно възражението на „Ковачевци пропърти“ ЕООД, че съдията по вписванията няма право да изисква от молителя представяне на удостоверения от търговския регистър. Посочил е, че при заявление за вписване на апорт заявителят следва да представи пред съдията по вписванията доказателства за извършването на всички елементи от фактическия състав на апорта. В конкретния случай молителят не е представил и доказателства за осъществяването на последния елемент от фактическия състав на непаричната вноска - удостоверение за извършеното вписване на „Ковачевци пропърти“ ЕООД в търговския регистър към Агенцията по вписванията, издадено по предвидения в чл. 34 ЗТРРЮЛНЦ ред. Отделно от това, правилото на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не изключва посочената по-горе забрана за служебно събиране на доказателства от съдията по вписванията в охранителното производство по вписване на актове. Посочването на единния идентификационен код на молителя „Ковачевци пропърти“ ЕООД в заявлението за вписване дава възможност на съдията по вписванията да направи справка в търговския регистър за вписаните в него обстоятелства и обявените актове по партидата на дружеството, но съдията по вписванията не може служебно да събира доказателства във връзка с вписаните обстоятелства и обявените актове, нито при постановяването на определението си за вписване/отказ може да ползва съдържащата се в търговския регистър информация, без същата да му е представена заедно със заявлението за вписване във формата на удостоверение със съдържанието, посочено в чл. 33 ЗТРРЮЛНЦ.

Жалбоподателят счита атакуваното от него определение за неправилно.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК, инкорпорирано в частната му жалба, се позовава, на първо място, на очевидна неправилност на съдебния акт. В тази връзка твърди, че от прочита на определението се формира извод за неговата очевидна неправилност на четири самостоятелни основания: 1) прилагане на правни норми със смисъл, различен от действителния; 2) отказ да се приложат императивни правни норми - материални и процесуални, в това число - отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод; 3) необоснованост на редица решаващи правни изводи относно правното значение на факти, в разрив с правилата на формалната логика; 4) неизлагане на каквито и да било съображения и игнориране на основни доводи във въззивната жалба, с което решението дерогира основни принципи, засягащи търсената от страните и дължимата от съда защита и съдействие (последното основание е изведено в определение № 294/3.09.2020 г. по ч. т. д. № 1198/2020 г. на ВКС, І т. о.).

Жалбоподателят сочи, че определението на Окръжен съд – Перник е очевидно неправилно поради това, че съдът е приел следните решаващи изводи, за да потвърди отказа, които са еманация на прилагане на правни норми със смисъл, различен от действителния, отказ да се приложат императивни правни норми и необоснованост на решаващи правни изводи относно правното значение на факти в разрив с правилата на формалната логика:

1. Окръжният съд е приел, че отказът е правилен, защото не е представена декларация-съгласие по чл. 73 ТЗ на вносителя на съдията по вписвания. Жалбоподателят излага, че от подаденото заявление с вх. peг. № 9/24.06.2021 г. е видно, че приложение № 3 към него са: декларация-съгласие по чл. 73 ТЗ с нотариално удостоверени - два броя - оригинал. Съдът се е позовал и на липсата на кадастрални скици, въпреки че като приложения от № 5 до № 7 са представени именно такива скици, но в препис, доколкото те не са акт, който се вписва и не се представят в оригинал.

2. Окръжният съд е приел, че отказът е правилен, защото не са представени кадастрални скици на апортираните имоти и съдията по вписвания не можел да извърши проверка дали имотите са описани съгласно чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. Жалбоподателят намира този извод за очевидно неправилен, тъй като за прилагането на чл. 60, т. 1- 7 ЗКИР не са необходими скици; предполага се, че съдията по вписванията и окръжните съдии в гр. Перник знаят как се описват имотите съгласно чл. 60 3KИР и при прочит на описанието на вноската могат да формират извод дали е спазен чл. 60 ЗКИР.

3. Окръжният съд е приел, че въпреки разпоредбата на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ на съдията по вписванията следвало да бъдат представени доказателства, че дружеството „Ковачевци пропърти“ ЕООД е възникнало като субект. Жалбоподателят счита този извод за очевидно неправилен и абсурден, предвид отказа да се приложи нормата на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.

4. Окръжният съд е приел, че са необходими оригинали на кадастрални скици или „нотариално заверени преписи“ за проверка собствеността на имотите, който извод е израз на базово неразбиране на функцията на кадастралната карта, записите в която имат оповестително действие; собствеността произтича от документа за собственост, а не от скицата. Жалбоподателят счита, че оригинал или нотариално заверен препис се представя на акта, подлежащ на вписване, а не на другите документи, които не подлежат на вписване.

В изложението е налице позоваване и на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, по които се е произнесъл Окръжен съд - Перник:

1. За правомощията на въззивната инстанция като съд по същество: за процесуалното задължение на съда да изложи мотиви по същество, които да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за неоснователни; за задължението на въззивния съд да обсъди въз основа на въведените във въззивната/частната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, да установи фактическата обстановка въз основа на тях, към която да приложи относимите материалноправни норми.

По този въпрос се твърди противоречие с определение № 23/10.01.2018 г.по ч. т. д. № 1767/2017 г. на ВКС, II т. о. и цитираната в него съдебна практика: TP № 1/ 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 125/29.05.2012 г. по гр. д. № 534/2011 г. на ВКС, IV г. о., определение № 353/27.06.2017 г. по ч. т. д. № 893/2017 г. на ВКС, II т. о.

2. Установени ли са пред съдията по вписванията правата на собственост на вносителя на непаричната вноска с представянето на нотариален акт за имота или е необходимо допълнително да бъдат представени и други документи.

По този въпрос се визира противоречие с приетото в: определение № 99/16.02.2016 г. по ч. т. д. № 3410/2015 г. на ВКС, І т. о.

3. Следва ли на съдията по вписванията да се представят доказателства за възникване на търговско дружество чрез вписването му в ТРРЮЛНЦ и за вписването на непаричната вноска в ТРРЮЛНЦ при положение, че му е посочен ЕИК.

По третия въпрос жалбоподателят се позовава на противоречие с определение № 150/21.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2319/2020 г. на ВКС, І г. о.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт; внесена е дължимата по жалбата държавна такса.

Със заявление вх. № 1316/24.06.2021 г., подадено от управителя на „Ковачевци пропърти“ ЕООД – А. Г. Т., е поискано от Служба по вписванията – гр. Радомир вписването на учредителен акт и декларация-съгласие по чл. 73 ТЗ, установяващи, че в капитала на дружеството е апортирано право на собственост върху описаните по-горе два недвижими имота.

Едноличен собственик на капитала на дружеството е А. Г. Т., която е и собственик на внесените непарични вноски (недвижими имоти).

За да откаже вписване, съдията по вписванията е посочил, че заявлението е неподписано; липсват удостоверение за вписване на дружеството в търговския регистър, писмено съгласие на учредителя на непаричната вноска с нотариална заверка на подписа на вносителя, както и оригинал или заверен препис на скици от кадастралната карта за имотите. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намират чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

В случая обжалваното пред ВКС определение на Пернишкия окръжен съд е очевидно неправилно в частта, в която е прието, че към заявлението на „Ковачевци пропърти“ ЕООД е следвало да бъде представено удостоверение за извършеното вписване на дружеството в търговския регистър към Агенцията по вписванията, издадено по предвидения в чл. 34 ЗТРРЮЛНЦ ред. Съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която, ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Предвид така приетото от настоящата съдебна инстанция, същата не следва да обсъжда третия въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, формулиран в изложението към касационната жалба, имащ отношение към същото обстоятелство.

Независимо от горното, ВКС, състав на второ гражданско отделение счита, че не следва да допуска касационно обжалване на определението на Окръжен съд – Перник. Това е така, защото по отношение на останалите изложени в него самостоятелни съображения за законосъобразност на постановения от съдията по вписванията отказ не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. трето ГПК.

Изискването за представяне пред съдията по вписванията на декларация-съгласие по чл. 73 ТЗ е уредено изрично в чл. 73, ал. 5, във вр. ал. 1 ТЗ. Задължението за представяне към акта, който подлежи на вписване, на скица-извлечение от кадастралната карта относно имота, в оригинал или нотариално удостоверен препис, следва от чл. 6, ал. 3 ПВ. В случая към заявлението липсва декларация-съгласие на вносителя, а е представена единствено декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК; приложените скици на поземлените имоти не са в оригинал или нотариално заверен препис, а представляват незаверени ксерокопия.

По първия въпрос, по отношение на който жалбоподателят се е позовавал на приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не се установява твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Окръжен съд – Перник е изпълнил задълженията си по ГПК, като с оглед релевираните в жалбата оплаквания е обсъдил доказателствата по делото и е направил самостоятелни аргументирани изводи. Вторият въпрос е изцяло ирелевантен, доколкото Окръжен съд – Перник не е изложил доводи за неустановеност правата на собственост на вносителя на непаричната вноска. Освен това визираното във връзка с него определение № 99/16.02.2016 г. по ч. т. д. № 3410/2015 г. на ВКС, І т. о. също е неотносимо към мотивите на обжалваното определение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,