Определение № 3263 от 30.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. Г. срещу въззивно решение № 1256/20.10.2022 г. по в.гр.д. № 1120/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение, с което срещу жалбоподателя са уважени искове по 28 ЗЗД и 108 ЗС – унищожен е договор за замяна на недвижими имоти – на реално обособени части от съседни дворни места в [населено място], [община] поради грешка в предмета и жалбоподателят е осъден да предаде на ищците владението върху реално обособената част от кв.м., за която е сключил договора с ищците.

Ответниците по касационната жалба Х. П. П. и С. П. С. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване, жалбата е подадена в срок от страна по делото, която има интерес да обжалва и е редовна.

Въззивният съд след анализ на събраните по делото доказателства по доводите във въззивната жалба е приел, че ищците са сключили договора през 2017 г. за замяна на реални части от поземлени имоти въз основа на споразумение за промяна на границите на УПИ на основание чл.15, ал.3 ЗУТ от 2016 г. и заедно с проект за промяна на КК (кадастралната карта), за да не бъдат събаряни техни постройки поради несъзнавано несъответствие между представата на ищците и действителността за действителната граница на своя имот. По делото е установено наличието на грешка в КККР, изразяваща се в неправилно отразена граница, както и че изготвеният проект за изменение на общата граница на кадастралната карта не е отчитал правилно правото на собственост на ищците. Спорен по делото е моментът, в който ищците са узнали за посоченото несъответствие.

Въззивният съд въз основа на преценка на събраните по делото писмени доказателства, СТЕ и свидетелски показания е приел за установено, че през 2000 г. ищците са възложили на търговско дружество, извършващо геодезически услуги трасирането на имота си, както и други геодезически услуги във връзка с и изменение и допълване на КК, при което лицензираният геодезист установил, че собствеността на ищците не била отразена вярно в картата за възстановената собственост и съответно в последствие и в кадастралната карта. Разбрал, че ищците са сключили договор за замяна и отказал да извърши възложената му работа, докато не бъде решен въпросът за собствеността между тях. Изводите на геодезиста са потвърдени от приетото по делото заключение на СТЕ.

Въззивният съд е обосновал извода си, че ищците, чиято е доказателствената тежест пълно и главно са установили, че към датата на подписване на споразумението и сключването на договора през 2017 г. у тях е била налице неосъзната погрешна представа за съществените качества на предмета на процесната сделка, изразяваща се в съзнанието къде трябва да преминава границата между двата имота, респективно къде трябва да бъде границата на притежаваната от тях собственост и че тази граница е била основен мотив за сключването на договора, чието унищожаване се иска. Именно незнанието на определени факти стои в основата на съгласието им да се коригира границата на двата съседни имота, като всяка от страните да отстъпи реална част, вследствие от което границата от диагонална е станала начупена.

Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност на твърдението на жалбоподателя, че ищците са узнали за грешката по-рано. Включително за това, че от факта, че ищците са ползвали правна помощ при подписване на споразумението за промяна на границите от 2016 г. и сключване на договора през 2017 г., не следва такъв извод.

С уважаването на иска по чл.28 ЗЗД и отпадането на последиците от договора за замяна, страните са възстановили собствеността си такава, каквато е била преди сключването му. От заключението на СТЕ се установява, че процесната реална част е идентична с тази, която е била собственост на ищците, а по делото не се спори, че ответникът упражнява фактическата власт върху процесната реална част, която е оградил през 2017 г., по отношение на ответника не е изтекъл необходимия давностен срок, за да придобие спорната недвижимост по давност. От което следва извода за основателността на иска по чл.108 ЗС.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Във връзка с доводи в касационната жалба за недоказаност на исковете – на „погрешната представа“ на ищците за действителните граници на техния имот (че границата минава по друг начин, че е грешно отразена в кадастралната карта), за наличието на причинна връзка между тези субективни представи и сключения договор (дали погрешната представа е обусловила сключването на договора за замяна), жалбоподателят извежда правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с установената практика – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване:

1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните по делото.

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика.

Въззивният съд е обсъдил всички доводи на жалбоподателя (жалбоподател и във въззивното производство и ответник по исковете) след като въз основа на преценка на събраните по делото доказателства е установил релевантните за спора факти.

2. Може ли страна по двустранен договор (в процесния случай договор за замяна на недвижим имот) да иска унищожаването му поради грешка в предмета на основание чл.28 ЗЗД, при условие, че същата страна в преддоговорните отношения, както и при сключване на самия договор е ползвала специализирана консултантска, включително и правна помощ?

Въпросът не е обуславящ, от значение е дали от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че договорът е сключен при грешка в предмета, която се отнася до съществени качества на същия.

Наред с данните по делото за ползвана от ищците консултантска и правна помощ за изготвянето на споразумението през 2016 г. и сключването на договора за замяна през 2017 г. по делото са събрани множество други доказателства – писмени гласни и заключение на СТЕ, които са обсъдени от въззивния съд.

В закона не е предвидено предположение, че когато страна по договор е ползвала специализирана консултантска, включително и правна помощ при сключване на самия договор, не може да иска унищожаването му поради грешка в предмета на основание чл.28 ЗЗД, нито че ползването на специализирана консултантска, включително и правна помощ изключват възможността да бъде доказвана грешка в предмета. (ГПК, ЗЗД ЗКИР и друг закон не придават на специализираната консултантска и правна помощ доказателственото значение, нито предвиждат ограничение на доказателствените средства, както твърди жалбоподателят).

При спор за наличието на предпоставките за основателността на иска по чл.28 ЗЗД съдът следва да установи релевантните факти въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, като спази правилата за последиците от разпределението на доказателствената тежест, за преценка на свидетелски показания и за доказателствената сила на документите и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, както е направил и въззивният съд.

Към това може да се добави и че ползването на консултантска, включително и правна помощ в случая е без значение, ако консултациите са извършени въз основа на кадастрални скици, в които границите на имотите са били погрешно отразени.

3. Жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение - основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Като аргументи за очевидна неправилност жалбоподателят сочи доводите за неправилност на въззивното решение.

Но изводи за неправилност не могат да бъдат установени при прочита на мотивите на въззивния съд. В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Поради това настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение – че не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на това основание.

Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са осъществени основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените разноски за процесуално представителство в размер на 1 000 лева съгласно списък на разноски, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.

Воден от изложеното съдът