Определение № 889 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1563/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от В. Д. М., срещу определение № 50045/07.02.2023 г. по гр. д. № 1362/2022 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 90/29.11.2021 г. по в. гр. д. № 481/2021 г. на Пловдивския апелативен съд. Изложени са оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт, който се иска да бъде отменен, а въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. От ответника И. С. К. е постъпил отговор със становище, че частната жалба е недопустима. Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С действащия Граждански процесуален кодекс касационното обжалване е уредено като факултативно, а не като задължително - обусловено е от наличието на установени от закона предпоставки. Извършваната в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК представлява специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, която не дава разрешение на правния спор, а проверява наличието на общото и специалните основания за допустимост на касационния контрол на въззивните решения. С оглед на тази специфика не може да се приеме, че определението, с което се допуска, съответно не се допуска касационно обжалване, е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. То не попада и сред определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, за които в чл. 274, ал. 2 ГПК е предвидена възможност за обжалване пред друг състав на ВКС. Ето защо определението, с което касационната инстанция се произнася по наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, е окончателно. В този смисъл е трайната практика на ВКС /определение № 143/02.02.2010 г. по ч. т. д. № 54/2010 г. на I-во т. о., определение № 641/14.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6590/2014 г. на I-во г. о., определение № 112/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1916/2018 г. на II-ро г. о., определение № 223/30.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3893/2020 г. на I-во г. о., определение № 107/08.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1715/2022 г. на II-ро г. о., определение № 768/19.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1332/2023 г. на II-ро г. о., и др./. Като недопустима, частната жалба ще бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на спора на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 1 194 лева по договор за правна защита и съдействие от 06.04.2023 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.