Определение № 3425 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3351/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена Прокуратурата на Република България против решение № 372 от 14.05.2025 г. по гр.д.№ 342/2025 г. на Бургаски окръжен съд, с което тя е осъдена да заплати на ищцата В. Д. В., ЕГН: [ЕГН]: 1.сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –претърпени от ищцата душевни страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършени от прокурор от Районна прокуратура Бургас Г. Д. Ч. неоснователни действия - заявени спрямо ищцата и в нейно присъствие обидни слова и внушения на 10.09.2018 г. в съдебно заседание по НОХД №1092/2018 г. по описа на РС-Бургас „че не е трезва, че е пияна и вони“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане 10.09.2018 г. до окончателното й изплащане. Искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер 5001 лева и в тази част решението е влязло в сила. 2.сумата от 4500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от ищцата душевни страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършените от прокурор от Районна прокуратура– Бургас Г. Д. Ч. неоснователни действия, представляващи подаден сигнал срещу ищцата до АК Бургас с вх.№243/25.09.2018г. за случаят от 10.09.2018 г., в който са заявени неистини и който е приет за неоснователен окончателно и с решение, изх.№1752/23.10.2019 г. на Висшия адвокатски съвет на Република България, и за „очернянето“ на ищцата в този сигнал пред Административния ръководител на ОП-Бургас, Административния ръководител на Апелативна прокуратура – Бургас, Главния прокурор на Република България и Председателя на Районен съд – Бургас, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на непозволеното увреждане 25.09.2018 г. до окончателното й изплащане. Искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 4500 лева до предявения размер от 5001 лева и в тази част решението е влязло в сила. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, тъй като изводът за основателност на първата претенция се основава само на свидетелски показания на свидетел, който е в конфликт на интереси с ищцата, които показания не се подкрепят от останалите доказателства, включително и от протокола от съдебното заседание по посоченото дело. Затова се твърди необсъждане на доказателствата в съвкупност и необоснованост на решението. Оспорват се и изводите за доказани неимуществени вреди. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК по следните въпроси: 1.Допустимо ли е да се приеме, че изказванията на прокурор в съдебно заседание, направени под формата на мнение /съмнение, предположение/, съставляват противоправно поведение по чл. 45 ЗЗД, когато по делото няма доказателства същите да са признати за обида или клевета по реда на НК; 2.1.Следва ли подаването на сигнал от магистрат до компетентен орган, който е приет от органа за неоснователен да е основание да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на държавата, в случая прокуратурата по чл. 49 ЗЗД. 2.2. Следва ли подаването на сигнал от магистрат до компетентен орган, приет за неоснователен, противоправно действие /поведение/? 3.1. Може ли показанията на свидетел, за когото от доказателствения материал по делото съществуват сериозни съмнения за лъжесвидетелстване да бъдат безкритично възприети и кредитирани, като единствени доказателства за изказани обидни изрази, без съдът да сочи мотиви за достоверност, особено при наличие на конфликт на интереси? 3.2. Длъжен ли е въззивния съд да извърши съвкупна преценка на доказателствата по делото и да цени показанията на свидетел при преценка на останалите доказателства по делото? По същите въпроси се поддържа и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се и явна необосонваност на решението, изводима от мотивите към него, поради което се подържа и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът по касация В. Д. В. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, като подържа теза, че не е налице необоснованост на решението и въпросите не кореспондират на съдържанието на мотивите и доказателствата по делото. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. Искът първоначално е бил насочен и срещу Г. Д. Ч., но с определение № 4338 от 1.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2529/2024 г., I г. о., ГК на ВКС е прието, че твърдените действия в исковата молба са извършени при и по повод извършваната от прокурора работа в съдебното заседание на 10.09.2018г. по НОХД 1092/2018г. по описа на РС Бургас и при подаване на сигнала и поради функционалният имунитет, уреден в чл. 132 от Конституцията на РБ, тя не носи наказателна и гражданска отговорност, освен за умишлен престъпления, поради което е потвърдено определението, с което по отношение на нея производството е прекратено. Искът против Прокуратурата обаче е допустим, защото нейната отговорност е гаранционно обезпечителна по чл. 49, във р. с чл. 45 ЗЗД, тъй като не е уреден друг, специален ред за реализирането й. По делото е установено следното: Ищцата В. е адвокат. В това си качество е участвала като защитник на подсъдимо лице по НОХД №1092/2018 г. по описа на Районен съд- Бургас и се е явила в открито съдебно заседание на 10.09.2018 г. в което като прокурор от името на Обвинението е участвала Г. Д. Ч.. От съдържанието на протокола от това съдебно заседание не се установява прокурор Ч. да е казала израза, посочен в исковата молба по първата претенция, „че не е трезва, че е пияна и вони“. Отразено е само, че съдията-докладчик два пъти е отправил до прокурор Ч. и до адв. В. предупреждение да спазват реда в залата, като първият път това е станало по време на разпита на св. А., а вторият път – след разпита на св. М. и последвалите по доказателствени искания на страните. Въззивният съд е приел, че е установено /без да сочи от къде/ и че не се спори, че по време на съдебното заседание между ищцата като адвокат и прокурора са възникнали пререкания, при които те са си разменили помежду си реплики, чието съдържание е спорно по делото. По искане на ищцата, в първата инстанция са разпитани свидетелите С. В. и П. К. – нейни колеги. Свидетелката В. е заявила, че е присъствала с обучителна цел в съдебната зала по време на съдебно заседание, проведено на 10.09.2018 г. по НОХД №1092/2018 г. на РС–Бургас и на възникналия между ищцата и прокурора конфликт. Заявява, че повод за него било направено от ищцата възражение за начина, по който прокурорът формулирал въпросите си към свидетеля и е категорична, че е чула прокурорът да казва, че „ищцата не е трезва, че е пияна и вони“, както и че тези думи били повторени от прокурора и ищцата поискала да бъде изпробвана с дрегер. Свидетелката не е чула ищцата да е отправила обидни думи към прокурора, нито да е нагрубила прокурора. Сочи, че дълго време е влизала с ищцата в съдебни заседания, като е била с нея и извън тях. Според показанията на свидетелката, ищцата била разстроена от случилото се и притеснена как ще я възприемат колегите й, как ще продължи да работи и как ще я възприеме и самия съдебен състав, чувствала се засрамена, защото тази ситуация се е разнесла сред обществото, споделяла, че я възприемат за пияница и затова свидетелката заявява, че ищцата е плакала пред нея. В показанията си посочва, че ищцата много трудно приела случилото се, имало период, в който се затворила в себе си и не искала да контактува с клиенти и колеги, изпитвала страх как изглежда в очите на хората и как те я възприемат. Свидетелят П. К., също колега на ищцата, в близки приятелски отношения е с нея, заявява, че се среща се и контактува с нея ежедневно, познава я добре като човек и професионалист. Заявява, че му е известен случая от м. септември 2018г., за който знае, че ищцата е имала пререкания с представител на РП-Бургас и разказва за емоционалното състояние на ищцата изцяло от нейния разказ след случилото се. Разказва, че във втората половина на същия месец, на един на ежедневните обеди с ищцата, тя пристигнала много разстроена, отнело й време да се успокои и разкаже на присъстващите, които били 7-8 човека, че била обидена тежко в съдебно заседание от прокурор Ч., с думите, че била пияна и миришела на алкохол. Според свидетеля, ищцата плачела докато разказвала за случилото се, като въпреки опитите на присъстващите да я успокоят, не успели. Регулярно след това ищцата изпадала в състояния на притеснения и обида и почти винаги стигала до плач, при споменаване на случая, ставала нервна и се ядосвала, не изглеждала здравословно добре и получавала нервни сривове, изпитвала страх да ходи в съдебни заседания, започнала да се оглежда в очите на колегите си за да разбере кой как реагира и дали знае за случая. Свидетелят сочи че, се разнасяла мълва, че по време на работа ищцата употребява алкохол и работи нетрезва, че все още процесната случка продължава да изкарва ищцата от равновесие, макар и с все по-малък интензитет. На 25.09.2018г. прокурор Ч. е подала сигнал до Висшият адвокатски съвет и до Адвокатска колегия - Бургас, с копия до адм. ръководители на РП-Бургас, до ОП-Бургас, до АП-Бургас, до Главният прокурор на Република България и до Председателят на РС-Бургас с искане да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата като адвокат за случая от 10.09.2018. В сигнала е посочено, че се подава във връзка с поведението на ищцата в качеството й на адвокат в проведеното на 10.09.2018 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1092/2018 г. на РС- Бургас, посочва, че преди съдебното заседание при размяна на думи помежду им, последната й е замирисала на алкохол, видяла, че движенията й били забавени, а погледът – мътен, което я усъмнило, че ищцата е употребила алкохол. В сигнала заявява, че ищцата първоначално се държала агресивно към вещото лице В., който се обърнал към прокурора Ч. и тихо й казал, че ищцата е пияна. Изложено е, че впоследствие по време на разпита на св. А., поради възражения във връзка с зададените въпроси, ищцата започнала да говори на прокурора на „бе“, при което прокурорът заявил, че се съмнява в състоянието на адвоката. Ищцата поискала да повтори казаното, прокурор Ч. повторила, че се съмнява, че адвокатката е трезвена. По сигнала е извършена проверка, събрани са доказателства, включително и отговори на вещото лице, присъствало в съдебното заседание на 10.09.2018 г., адвокат е изслушал записа от съдебното заседание по наказателното дело и е докладвал, че има вреден шум и не се чуват добре разменените реплики. Постановено е решение №129 от 27.06.2019 г. на Адвокатски съвет при АК-Бургас, с което е отказано образуването на дисциплинарно производство срещу ищцата в качеството й на адвокат, като по повод подадена жалба от прокурор Ч. същото е потвърдено с окончателно решение №752/23.10.2019 г. на Висшия адвокатски съвет, който е приел, че не е налице основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на адвокат В. за нарушения по чл. 132, т. 9и т. 10 от Закона за адвокатурата вр. с чл. 1, ал. 2 от Етичния кодекс на адвоката. На 13.09.2018 г. В. Д. В. е подала сигнал до Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу прокурор Г. Д. Ч.. По този сигнал е извършена проверка и е прието, че не са налице достатъчно данни поведението на прокурор Г. Ч. да е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и действията й да компрометират честта на магистрата в професията и обществото. Затова с решение от 26.11.2018 г. е прекратена проверката поради липса на достатъчно данни за извършено нарушение. Въззивния съд е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба на Прокуратурата, че по делото не е доказано, че прокурор Ч. е автор на изявленията, направени в съдебно заседание на 10.09.2018г. по НОХД 1092/2018г. на РС-Бургас, както и в подадения впоследствие сигнал от 25.09.2018г. до Висшия адвокатски съвет и до АК Бургас. Съдът е изходил от съдържанието на сигнала, като е приел, че в него прокурор Ч. признала, че е изразила в съдебното заседание съмнение в трезвеността на ищцата и от изслушания запис от заседанието, който съдебният секретар направил. Същевременно е посочил, че единственото доказателство, че прокурор Ч. е казала в съдебно заседание, че ищцата „не е трезва, че е пияна, че вони“ са показанията на свидетелката В.. Въззивният съд е приел, че тези показания не са опровергани, нито разколебани от останалия събран по делото доказателствен материал, вкл. и данните, съдържащите се в извършената по случая проверка от Висшия адвокатски съвет. Обстоятелството, че срещу свидетелката В. е предприето разследване за разкриване на престъпление по чл. 290 от НК е преценено като не разколебаващо достоверността на показанията й. За да кредитира тези показания, съдът се е позовал отново на сигнала до Висшия адвокатски съвет и изразените съмнения на прокурор Ч. в него относно трезвеността на ищцата и извършената проверка от адвокатския съвет, както и на събраните гласни доказателства и доклада, който е направил адвоката, изслушал записа по време на проверката. Съдът е цитирал изрази от този доклад. Въззивният съд е обсъдил, че изразеното в сигнала, в който са изразени съмнения е изпратен до Адвокатския съвет и до Адм.Ръководители на РП-Бургас, до ОП Бургас, до АП-Бургас, до Главният прокурор на Република България и до Председателят на РС-Бургас, с което съдържащите се в него изявление на прокурора са доведени до знанието и са разгласени и на тези органи на съдебната власт, както и че доказват, че прокурор Ч. е автор на изявленията, сочени в първата претенция в исковата молба, направени в устна форма в съдебно заседание от 10.09.2018г. по НОХД 1092/2018г. на РС-Бургас и тези в писмена форма в подадения сигнал до Висшия адвокатски съвет и АК-Бургас. Не са възприети и доводите в жалбата, че изявленията на прокурора имат характера единствено на мнение/предположение за трезвеността на ищцата и поради това не представляват обидна и опозоряваща информация, т.е. че не се касае за противоправно поведение на прокурора, защото не съставлява упражняване на правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация, а представлява разпространение на неверен факт, който засяга честта, авторитета и достойнството на ищцата. Тъй като е нарушена граница по чл. 39, ал.2 КРБ честта и достойнството на засегнатия, поведението е определено като противоправно. В случая изразът в съдебно заседание и подаването на сигнала са извършени при и по повод изпълнение на служебни задължения от прокурор, е ангажирана гаранционно обезпечителната отговорност на Прокуратурата. Посочено е, че ищцата не е публична личност, поради което не е необходимо да има по-висок праг на търпимост при манията и оценките за нея /поради което е прието за неприложимо решение № 204/12.06.2015г. по гр.д. № 7046/2014г. на ІV гро.о г.о на ВКС/ Допълнено е, че обстоятелство дали едно лице е употребило алкохол и е повлияно от него, в какъвто смисъл е употребен изразът „пияна“ или „нетрезвена“ не съставлява оценъчно съждение за качество или коментар на определен факт, а е твърдение на обстоятелство от обективната действителност, за чиято проверка за вярност доказателствена тежест носи ответника по иска. При недоказване на тези твърдения, които са негативни за личността, те са злепоставящи и позорящи личността на ищцата, засяга честта и достойнството й и съставлява обида, според въззивния съд. Изпращането на сигнала до различни институции в съдебната система допълнително е разгласил случая. Тъй като, за да е налице деликтна отговорност не е задължително извършеното непременно да представлява и дисциплинарно нарушение, както и обратното, като ирелевантно за спора е преценено обстоятелството, че ИВСС към ВСС е счел, че няма данни за извършено от прокурора нарушение по чл. 175к, ал. 4 от ЗСВ. По втората претенция, въззивният съд е посочил, че в съдебната практика се приема, че сезирането на надлежните органи на властта с жалба или сигнал поначало е правомерно поведени. В случая прокурор Ч. в изпълнение на правомощия по чл. 145, ал. 1, т. 5 от ЗСВ има право да подаде сигнал. Когато обаче подаването на сигнала съставлява злоупотреба с право, което се упражнява недобросъвестно, това сочи на противоправно поведение. Като такова е определен подадения от ответницата сигнал, тъй като не цели да бъдат проверени определени обстоятелства и да се вземат мерки, а са заявени, че твърденията за нетрезво състояние на ищцата в съдебно заседание са недоказани и поради това са неверни /За извода, че сигнала може да съставлява злоупотреба с право, ако съдържа съзнателно твърдение за неверни факти, съдът се е позовал на решение № 758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., решение № 245/05.11.2014 г., по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 245 от 05.11.2014 г. по гр.д. № 1734/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о./ Прието е, че в сигнала се твърди факт, пряко насочен и целящ да уязви достойнство и репутация на ищцата в юридическата гилдия, за което поведение отговаря Прокуратурата на основание чл.49 ЗЗД и тя следва да репарира претърпените вреди от в две отделни деяния - в устна форма в съдебното заседание и в писмена форма, чрез подадения писмен сигнал. Не са възприети възраженията на Прокуратурата, че вредите са недоказани и че е присъдено на ищцата обезщетение за едни и същи вреди по двете претенции за обезвреда, тъй като вредите – претърпените отрицателни емоции от всеки от двата деликта – устно в съдебно заседание и писмено чрез подаване на сигнал са различни – в различно време и по различен начин, а и като резултат са различни, защото сигнала включва и разгласяване на твърдения, които засягат личността честта и достойнството й. Като е съобразил възрастта, социалната среда на ищцата, тежестта на всеки от деликтите и отраженията на всеки от тях върху психическото й състояние, въззивният съд е възприел определените от районния съд размери на обезщетенията – 3500 лв. за първия деликт, при който стреса и негативните емоции са с по-ниска степен на интензивност и 4500 лв. за вторият деликт, които е причинил по продължителен и по-устойчив стрес, по интензивни негативни преживявания и емоционален дискомфорт, натоварил е по-сериозно ищцата и е предизвикал по-големи и по-продължителни душевни страдания. На основание чл. 84, ал.3 ЗЗД, сумите са присъдени ведно със законната лихва. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. По първи въпрос без колебание в практиката се приема, че за признаване на определено поведение за деликт не се изисква да е установено, че е престъпление. Това се отнася и когато деликта е предизвикан от обида, но не всяка обида може да бъде престъпление. По първи въпрос се твърди противоречие с Решение № 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о. В него се приема, че във всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното изказване с негативно съдържание спрямо засегнатото лице, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. В случай съдът е извършил такава преценка и е приел, че твърдението за нетрезво състояние на ищцата в открито съдебно заседание по наказателно дело не е мнение с негативна оценка, а злепоставящ факт, който не е доказан в дисциплинарното производство или по друг начин. Поради това, че не се касае за оценъчно съждение и е неприложимо Решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о. Основанията за изключване на гаранционно обезпечителната отговорност за вреди на възложителя на работата са: ако се докаже, че прекия причинител на вредата не е действал виновно или вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа. /Решение № 261 от 2.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2016 г., IV г. о. и цитираните в него/ В случая обаче прокурорът може да подава сигнал до компетентен орган, т.е. сигналът е подаден при изпълнение на служебни задължения, но съдържанието му включва злепоставящ факт, който не е доказан и не е установен в дисциплинарното производство или по друг начин. Затова въззивното решение не е постановено в противоречие с тези решения. Въпроси 2.1 и 2.2 са поставени във връзка с приетото за сигнала по втората претенция. Твърди се противоречие с Решение № 257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2010 г., IV г. о. и Решение № 260 от 12.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1307/2024 г., I г. о., където е разяснено, кога искането за обезпечение или процесуални искания съставляват злоупотреба с право. Противоречието се обосновава с това, че прокурор Ч. не е упражнила превратно правомощието си да подава сигнали, а с убеждението, че защитава значим обществен интерес, като е без значение нейна грешка при преценката на правото и дали е извинителна или неизвинителна. В случая обаче сигнала е съдържал твърдения за факт, че ищцата, като адвокат е влязла в съдебно заседание в нетрезво състояние, без за този факт да са съществували каквито и да е било обективни доказателства, т.е. не се отнася до преценка дали правото съществува или не, а до твърдение на факт, за която не е имало и не могло да се съберат към момента на подаване на сигнала доказателства. Не се касае и за симулативен процес, който се е развил въз основа на арбитражна клауза, за да увреди трето лице, а сигнала е довел до образуване на дисциплинарно производство, продължило период от време. Затова въззивното решение не е постановено в противоречие с Решение № 4 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 670/2012 г., I т. о. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване по вторите въпроси – въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната съдебната практика, а наличието на такава изключва основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроси 3.1 и 3.2, но преформулиран в смисъл: при преценка достоверността на свидетелски показания следва ли съдът да извърши анализ заедно с другите доказателства и данни по делото, като отчита възможна заинтересованост, конфликт на интереси или други отношения. По този обобщен въпрос са налице противоречиви съждения на съда при преценка на гласните доказателства на св. В.. Този начин на процедиране е в противоречие с Решение № 207 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 165/2020 г., IV г. о. В него се приема, че преценката за заинтересованост на свидетелите чл. 172 ГПК включва преценка на всички данни и доказателства за евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост и пр. Съдът, е длъжен съобрази и да извърши преценка на обективността на свидетелските показания и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността му по посочените критерии и възможността предубеденост да е повлияла върху достоверността им. Поради констатираното противоречие следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. До колкото свидетелските показания се отнасят и до двете претенции – по първата относно това дали ищцата е казала в открито съдебно заседание посочения в исковата молба израз, а по втората – относно обема и интензитета неимуществени вреди, съдът намира, че касационно обжалване следва да се допусне на въззивното решение в обжалваната част, с която е потвърдено решението на първата инстанция, в частта му, с която са уважени претенциите. Поради допускане на касационно обжалване по преформулиран трети въпрос, съдът не обсъжда отделно наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, което също се отнася до доводи за обсъждане на свидетелските показания и необосноваността на решението. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение