Определение № 461 от 21.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4368/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт А. С., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от САС, ГО, 14 състав решение № 939/27.06.2022 г. по в. гр. д. № 801/2022 г., допълнено с решение № 1189/19.09.2022г. на САС, ГО14 състав по гр.д № 801/22г., с което е потвърдено решение № 775/09.12.2021 г. на СГС, ГО, І- 6 състав по гр. д. № 5835/2021 г. и Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на П. М. П. сумата от още 21 285,48 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна на 29.10.2016 г. телесна повреда, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. С писмения си отговор ответникът П. М. П. изразява становище за недопускане на касационното обжалване на въззивното решениеи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, ГК, състав на ІV отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна и процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението си, Софийският апелативен съд е приел, че ищецът П. е държавен служител към МВР и по време на изпълнение на служебните си задължения на 29.10.2016 г. е пострадал, като трудовата злополука е надлежно установена с разпореждане на НОИ и за нея по реда на ЗМВР е получил обезщетение в размер на 8714, 52 лв. От приетата съдебно- медицинска експертиза се установявало, че по време на изпълнение на трудовите си задължения, ищецът е претърпял фрактура на дясна глезена става, като лечението е било оперативно с вътрешна фиксация (поставени са плака и винтове), която в последствие е била отстранена с нова операция. Пострадалият е провел в болнично заведение лечебна физкултура и физиолечение, като е бил временно нетрудоспособен за 129 дни. Според експерта няма данни за остатъчни последици от получените увреждания, но при натоварване и промени във времето е възможна поява на болка и дискомфорт в мястото на счупване. Констатирано е от събраните гласни доказателства, че при възстановяването след операцията П. ходел с патерици, чувствал се нещастен, не можел да обръща достатъчно внимание на сина си, който бил малък и се тревожел, че няма да може да изпълнява трудовите си задължения (той работел в Специализиран отряд за борба с тероризма, като работата му била свързана с физически и психически натоварвания), нито че ще може да спортува. След инцидента и възстановяването му, ищецът се опитал да играе футбол както преди, но се отказал, поради болките, които изпитвал. Споделял, че много го е яд, че не може да спортува вече. След връщане на работа не влизал във водолазния екип, с който трябвало да изпълнява задачи, тъй като отсъствал повече от 3 месеца и пропуснал тренировъчни лагери. Тази невъзможност да участва в задачи се отразявала на психиката му. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ЗМВР на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Изложени са решаващи мотиви, че отговорността на работодателя не е ограничена до посочения в закона размер, като по своето естество е само гарантирано обезщетение, установено отнапред, но няма пречка пострадалото лице да заяви претенция, надхвърляща посочените в закона, като над този размер вредата следва да бъде доказана от пострадалия. От събраните по делото доказателства се установявало, че пострадалият е получил средна телесна повреда, за възстановяването от която е провел оперативно лечение (две операции), със срок на лечение- около 4 месеца. Прието е, че лицето е преживяло психоемоционално събитието, с оглед ограниченията при изпълнение на трудовите си функции, свързани с изпълнение на особен вид дейност по охрана и сигурност на обществения ред. Констатирано е, че макар от показанията на свидетелите да е видно, че П. е в сравнително възстановено състояние и няма данни за трайно или драстично отпадане на възложени му задачи поради физически трудности, в същото време се установява, че ищецът е преустановил свои обичайни физически активности, пропускал е професионални мероприятия, лагери и подготовки, изпитвал е притеснение и страх, че няма да се справя с трудовите си ангажименти. Отчетена е спецификата на дейността, изпълнявана от пострадалия, изискваща завишено ниво на физическа кондиция. Увреденият е преживял силен психически и емоционален стрес от травмата и се е притеснявал, че няма да може да упражнява професията си адекватно. Ето защо и и справедливият размер на обезвредата, с оглед възрастта на ищеца, момента на настъпване на злополуката (2016 г.) и принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, е определен на сумата от 30 000 лв., поради което и след приспадане на вече изплатените 8714,52 лв., ответникът е осъден да заплати сумата от още 21 285,48 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна на 29.10.2016 г. средна телесна повреда. По основанията за допускане на касационно обжалване: Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая атакуваното решение може да бъде преценено нито като явно необосновано, нито като постановено при приложение на закона в неговия противоположен смисъл, като изложените от частният жалбоподател доводи за очевидна неправилност са изцяло относими към хипотезата на чл. 281 ГПК и представляват касационни основания за отмяна на атакуваното определение. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос за задължението на съда да мотивира изводите си по съществото на спора и основателността на иска, съгл. изискването на чл.236, ал.2 ГПК, като обсъди възраженията във въззивната жалба и всички събрани доказателства, които са релевантни за спора. Така формулирания въпрос обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Общите доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 939/27.06.2022 г. на САС, ГО, 14 състав по в. гр. д. № 801/2022 г., допълнено с решение № 1189/19.09.2022г. на САС, ГО14 състав по гр.д № 801/22г. По съдебните разноски: На осн. чл. чл.38, ал.2 във вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. и чл.7, ал.1 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, МВР следва да бъде осъдено да заплати на адв. Н.Д. сумата от 1392,71лв., с вкл.ДДС- адвокатско възнаграждение Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,