Определение № 1962 от 16.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 639/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Й. П.-Л., чрез процесуалния представител адв. В. Г., срещу решение № 4658/15.07.2025 г. по в. гр. д. № 3362/2025 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменено решение № 20133969/16.12.2024 г. по гр. д. № 48771/2020 г. на Софийския районен съд в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Л. И. Л. с детето И. Л. Л. и вместо това е постановен нов режим на лични отношения, както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстационния съд относно произнасянето за вината на двамата бивши съпрузи за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им.

Първоинстанционното решение не е обжалвано, поради което е влязло в сила, по исковете за прекратяването на брака чрез развод, предоставянето на родителските права по отношение на малолетното дете на майката, местоживеенето на детето при майката, както и за запазване на брачното фамилно име на съпругата след развода.

При извършената служебна проверка съдът намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта ѝ относно вината за разстройството на брака. Тази част на въззивното решение е постановена по брачния иск за развода на страните и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 2 ГПК, а съгласно чл. 296, т. 1 ГПК тази част от въззивното решение е влязла в сила на датата на постановяването и обявяването му. Ето защо, в тази й част касационната жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане и касационното производство следва да се прекрати в същата част. В останалата част касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

В изложението към жалбата се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Постъпила е и насрещна касационна жалба от ответника Л. И. Л., чрез процесуалния представител адв. П. Т., с която въззивното решение се обжалва в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Л. И. Л. с детето И. Л. Л. и вместо това е постановен нов режим на лични отношения, както и в частта, с която бащата Л. И. Л. е задължен да ползва социална услуга "Повишаване на родителския капацитет" при определен от Дирекция "Социално подпомагане" – М. [населено място] доставчик на социални услуги, с честота и продължителност, преценени от доставчика.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г.о., съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са били в граждански брак, прекратен с необжалваното в тази му част и влязло в сила решение по първоинстанционното дело за прекратяване на брака. От брака си имат родено едно дете – И. Л. Л., на 29.12.2019 г.

При изслушването си пред въззивния съд майката заявява, че между детето и неговия баща съществува изградена връзка, детето изпитва привързаност към този родител, очаква го и се радва да го види. Намира обаче за неподходящ определения от първоинстанционния съд режим на лични отношения между бащата и детето, тъй като до този момент бащата не е полагал самостоятелни грижи за подрастващия, не знае как да се грижи за него, не може да прецени дори въпроси, свързани с храненето му, случвало се е да изгуби дори детето. Заявява, че до седмата си година контактът между бащата и детето следва да се осъществява единствено на територията на [населено място], тъй като детето трябва да изгради чувство за самосъхранение, все още не може да пътува толкова често, лесно се уморява, условията в дома на бащата са неподходящи за възрастта му и тя не е съгласна детето да приспива в апартамент на трети лица. Иска седмичният режим на контакти на бащата с детето да започва след края на учебните занимания на детето, а не във фиксиран част, както е въведено с първоинстанционното решение. Заявява, че не препятства контактите между детето и баща му.

Изслушан пред въззивния съд, бащата заявява, че желае детето да остава с приспиване при него преди навършване на 7-годишна възраст, съзнава необходимостта от плавен преход и съдействие на майката, като изразява предпочитания една от месечните му срещу със сина му да е с преспиване на територията на [населено място], а втората на територията на [населено място]. Посочва, че домът му разполага с вода от собствен водоизточник, а водата за пиене се купува бутилирана, но поради притесненията на бившата му съпруга е осигурил апартамент в столичния жилищен[жк], който се обитава от майката на негов близък и в който да осъществява контактите си с детето, макар в собствения му дом да са отгледани десет деца от различни поколения, сред които и той самия. Изказва притесненията си, че детето се отдалечава от него, чака одобрението на майката, която не е склонна да ги оставя сами.

Съдът e обсъдил представените по делото социални доклади от Дирекция "Социално подпомагане" – М. [населено място], според които по данни на бащата страните са се разделили през м. юли 2020 г. и след този момент майката и детето се установили да живеят в [населено място], като срещите между детето и бащата са се осъществявали единствено на територията на този град и винаги в присъствието на майката, която не допускала самостоятелен контакт. Пред социалните работници бащата заявява, че помежду им с малолетния И. има изградена емоционална връзка, като желае детето да остава при него с приспиване и посочва, че на територията на [населено място] двамата ще пребивават в периода за лични контакти в[жк], [жилищен адрес]0. При посещенията на адреса е констатирано, че в имота се поддържат нормални хигиенни условия, той разполага с две спални, едната оборудвана с две единични легла и с възможност за обособяването й в детска стая за нуждите на детето. Извън режима бащата обитава съвместно с майка си къща в [населено място], в която се поддържат добри хигиенни условя и разполага със самостоятелна стая. Имотът разполага с течаща вода от собствен водоизточник. Бащата работи като шофьор в частно дружество и може да организира работните си ангажименти съобразно нуждите на сина му. Според социалния доклад, изготвен от Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] социалният работник, извършил проучването е посочил, че по данни на майката страните се разделили за около месец през май 2020 г., поради чести конфликти, отново се събрали, а окончателната им раздяла настъпила месец юли 2020 г., когато съпругът напуснал семейното жилище в [населено място], а от април месец 2021 г. съпругата и детето се установили да живеят в къща в [населено място] заедно с бабата по майчина линия на детето, чиято собственост е имотът. В социалния доклад е отразено, че основните грижи за детето се полагат от майката с активната подкрепа на бабата по майчина линия, с която детето има изградена емоционална връзка. Тя живеела с детето и бабата в жилище в [населено място], като обитавали две стаи, оборудвани и обзаведени за нуждите на отглеждане на детето и поддържани при добри хигиенни условия. Майката полага адекватни грижи за задоволяване на ежедневните му потребности и детето има изградени навици и умения, съответни за възрастта му, умее да се храни и облича самостоятелно, да мие лицето, ръцете и зъбите си, нуждае се от помощ при къпане. Детето страда от астма, посещава детска градина "Д. Г." в [населено място], като участва активно в образователния процес и поведението му е безпроблемно. Социалното проучване е установило още, че детето има изградена емоционална връзка и с двамата родители, като понастоящем, с оглед възрастта му, най-значимият за него човек е майката, която е неотлъчно до него от раждането му и към която проявява силна привързаност. Момченцето е привързано и към баща си, помежду им е изградена емоционална връзка. Детето се радва на посещенията на този родител, търси го, пита за него и контактува свободно с него. Въпреки това детето търси присъствието на майка си и демонстрира по-голямо спокойствие, когато тя е около него. 3аключено е, че детето все още не е готово да се раздели с майка си за по-продължителен период от време. В последващ социален доклад се сочи, че на проведената на 21.06.2025 г. среща на територията на [населено място] детето се е наслаждавало на контакта с бащата, било е спокойно, не е търсело майка си, а бащата не е оставил детето без надзор и не е допуснал да възникне ситуация, застрашаваща неговата безопасност. Бащата се съобразява с мнението на майката, вслушва се в нейните насоки и зачита нейния авторитет. Отправени са препоръки за необходимостта детето да прекарва повече лично време с баща си, без присъствието на майката, а продължителността на контакта да се увеличава във времето, като се предвиди преходен период с възможност за приспиване на детето при този родител, но на територията на [населено място].

Съдът е посочил, че от представената по делото епикриза, издадена от УМБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕАД – [населено място] се установява, че детето е диагностицирано с неалергична астма.

От заключението на приетата във въззивното производство съдебно-психологическа експертиза, съдът е приел за установено, че и двамата родители имат добър родителски капацитет. Понастоящем за детето основната фигура на привързаност е тази на майката, което е съвсем естествено с оглед ниската възраст на детето. Този родител може да полага самостоятелни грижи за детето, а бащата следва да развие своите умения, за да поеме самостоятелната грижа за сина си. Детето има изградена емоционална връзка и с двамата родители, при него не е отчетен конфликт на лоялност или отчуждение от тях. Всеки един от родителите изразява ангажираността и желанието си да участва в отглеждането и живота на детето. Вещото лице е идентифицирало като подходящо за детето на бащата да бъде определен преходен период на контакти с него, през който да доизгради умения за полагане на самостоятелна грижа за подрастващия, ползвайки и специализирана подкрепа. При изслушването си от съда експертът пояснява, че подходящо за бащата е включване в програми за повишаване на родителския капацитет, доколкото той не е имал възможност да участва в отглеждането на сина си и така да изгради родителските си умения. Капацитетът на този родител е добър, бащата притежава всички необходими качества и възможности, но все още не е изградил цялостна представа за навиците на детето, умения за реакция при здравословни кризи и промяна в желанията му. Предвид това е необходим плавен преход към полагането на самостоятелна грижа, който да включва няколкомесечен период на самостоятелни срещи без приспиване. Вещото лице не отчита риск контактите с приспиване да се осъществяват на място, различно от дома на бащата. Детерминирана е нужда при майката от психологическа подкрепа за предоговаряне на родителските отношения след раздялата и приемане на новата ситуация.

Въззивният съд е обсъдил и приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-психологическата експертиза, според която при бащата е налице родителска отговорност в задоволителна степен, която покрива основните аспекти от отглеждането на детето, без да покрива в дълбочина всички детайли. Той притежава капацитет и възможности да полага грижа за сина си, но не е полагал самостоятелни такива, което препятства цялостното формиране на реалистична представа относно детайлите в полагането на грижа и възпитание. Между бащата и детето има изградена емоционална връзка, отношенията помежду им са добри. При изслушването си от съда вещото лице е посочило, че е подходящо бащата да прекарва по няколко часа самостоятелно с детето в среда извън домашната на малолетния, майката да е на разстояние, от което може да ги наблюдава, без да се намесва в отношенията им, което би способствало за повишаване на доверието на майката в другия родител, а на бащата би позволило да започне да разчита на собствените си умения. Експертът е посочил, че е желателно в почивните дни през седмицата бащата да излиза с детето за по няколко часа, след което да го връща на майката. Акцентирано е, че липсва яснота относно емоционалното състояние на подрастващия при дългото му отделяне от майката.

Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелите, разпитани в производството пред първата инстанция, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, съдържащи данни за отношенията между родителите преди и след раздялата – помежду им и във връзка с детето.

С оглед горното при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал въззивният съд е приел, че несъмнено в производството се установява, че бащата е последователен в желанието си да полага грижи за своя син, между двамата е изградена добра емоционална връзка, детето очаква контакта с бащата и се радва на срещите с него. Приел е също, че и при бащата се констатират силни черти и качества, от гледна точка на ценности и морал, които да служат за положителен образец в живота на детето и се преценяват от съда през призмата на добрите му възпитателски качества. Той приема и подкрепя ролята на другия родител. По делото не се твърди и доказва социалното обкръжение на бащата да представлява източник на риск за подрастващия. Установява се, че в дома на бащата живеят неговата сестра и майка, поради което същият може да разчита на тяхната подкрепа в грижата за детето при негово пребиваване в [населено място]. Посочил е, че бащата разполага с материални възможности да обезпечи грижата за детето си. Според съда действително домът на бащата разполага със собствен водоизточник за задоволяване на личните потребности на обитателите, но по делото не се установява това обстоятелство да поставя под угроза благополучието на детето. Извършеното социално проучване е констатирало, че обитаваното от бащата жилище е обзаведено с всичко необходимо за бита и в него се поддържат добри хигиенни условия. Такива са констатирани и в апартамента, в който бащата е заявил, че ще осъществява режима си на лични контакти с детето с приспиване в [населено място]. Според съда последното разрешение на бащата показва съобразяване с желанията на майката и демонстрира стремежа му да осигури комфорт за сина си и да прекарва с него по-дълго време. От разясненията на вещото лице, дадени по време на изслушването му пред въззивния съд, се установява, че реализирането на срещите с приспиване в посочения от бащата апартамент не е проблематично за детето, доколкото единствено важно е връзката помежду им. Анализирайки данните от приетите по делото две съдебно-психологически експертизи, въззивният съд е достигнал до извода, че бащата притежава родителски капацитет, но родителските му умения не са напълно развити. Те покриват основните аспекти в отглеждането на детето, без да имат дълбочина и детайлност, което се дължи на обстоятелството, че детето не е било оставяно изцяло на неговите грижи. Тези обстоятелства са предопределили извода на съда, че в режима на лични отношения на бащата с детето следва да бъде въведен преходен, адаптационен период, който да позволи на бащата да опознае в детайли потребностите на детето, включително и предвид диагностицирането му с астма, и така адекватно и пълноценно да създаде умения за тяхното задоволяване. Това би довело и до успокоение при майката и изграждане на доверие към способностите на другия родител, като в този процес страните следва да бъдат подпомогнати от социална услуга във формат, препоръчан от изслушания от въззивния съд експерт. Като въвеждането на плавен преход в контакта на бащата с детето е съобразен с все още ниската възраст на детето, установената основна фигура на привързаност за него и посочената от експертите неяснота относно емоционалното състояние на детето при продължително отсъствие на майката, с която той не се е разделял, респ. за рефлексията на подобна рязка промяна, съчетана с измененията в обстановката, върху отношенията между него и бащата. Според съда една драстична и рязка промяна в изпълнявания до момента режим би застрашила благополучието на детето, би поставило на непремерено изпитание все още не напълно изградените родителски умения на бащата, също така е от естество да конфронтира двамата родители с неблагоприятните от това последици за детето и да предизвика несигурност в изпълнението на реалните срещи /предвид неизпълнението на първоначално определените от първата инстанция привременни мерки/, от които детето ще се нуждае все повече в процеса на израстване, включително и с оглед пола му. Същевременно продължаването на периоди без самостоятелни срещи не би спомогнало на бащата да развие докрай родителските си умения и не би способствало за пълноценно общуване на детето с този родител. При регламентирането на преходния период съдът е отчел заявеното желание и готовност на бащата срещи с приспиване да се осъществяват и в [населено място].

Въз основа на тези съображения въззивният съд е определил следния режим на личните отношения на бащата с детето:

1. бащата Л. И. Л. има право да вижда детето И. Л. Л., всяка втора и четвърта събота от месеца за времето от 11:00 часа до 18:00 часа, както и всяка втора и четвърта неделя за времето от 11:00 часа до 18:00 часа, без присъствието на майката Е. Й. П. – Л., за общо двадесет пъти /срещи/;

2. след провеждане на горепосочените двадесет срещи по т.1 от настоящото решение, бащата Л. И. Л. има право да вижда и взема детето И. Л. Л., всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с приспиване на територията на [населено място] за общо двадесет и четири пъти /срещи/;

3. след провеждане на горепосочените двадесет и четири срещи по т.2 от настоящото решение, бащата Л. И. Л. има право да вижда и взема детето И. Л. Л., всяка втора събота и неделя на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с приспиване на територията на [населено място] и всяка четвърта събота и неделя на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с приспиване за общо двадесет и четири пъти /срещи/;

4. след провеждане на горепосочените двадесет и четири срещи по т.3 от настоящото решение, бащата Л. И. Л. има право да вижда и взема детето И. Л. Л. всяка четна седмица, според поредния номер в годината, от 18:00 часа в петък, а ако детето е на детско заведение, респ. на училище – след края на заниманията в детското заведение, респ. учебните занятия, до 18:00 часа в неделя, с изключение на един месец през лятото, когато майката Е. Й. П. – Л., ползва платения си годишен отпуск; двадесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката Е. Й. П. – Л.; всяка нечетна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 18:00 часа на двадесет и девети декември; от 10:00 часа на тридесети декември на всяка четна година до 18:00 часа на първи януари на следващата нечетна година и всяка четна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия понеделник; всяка година от 10:00 часа на петнадесети юли до 18.00 часа на шестнадесети юли.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа също, че въззивното решение е и очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и присъждане на разноски по делото.

В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси:

1."Следва ли съдът при определяне на режима на лични отношения между дете и родител да даде превес на интереса на детето пред правото на родителя на лични отношения, когато са налице данни за системна употреба на алкохол или рисково поведение на този родител?";

2."Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, включително свидетелски показания и социални доклади, при фомиране на извод за наличие или липса на риск за детето при контакт с родителя?";

3."Представлява ли системната употреба на алкохол и упражняването на словестна и психическа агресия спрямо съпругата съществено нарушение на брачните задължения по чл. 13 и чл. 18 СК и основание за признаване на вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака?";

4."Може ли въззивният съд да постанови развод без произнасяне по вината, когато по делото са събрани доказателства за тежко и системно брачно поведение само от страна на единия съпруг?.

Ответникът по касационната жалба Л. И. Л., чрез процесуалния представител адв. П. Т., е депозирал отговор на тази жалба, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. излага становище за частичната й недопустимост, респ. за неоснователност на същата.

Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че не са налице поддържаните от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационното обжалване.

При така изложените по-горе решаващи мотиви в обжалваното решение, по отношение на първите два, поставените в изложението на касационната жалба, въпроси не е налице общата предпоставка за достъп до касация. Повдигнатите въпроси не представляват правни такива по смисъла на разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по реда на чл. 288 ГПК не могат да се проверяват направените от съда изводи по приложение на материалния закон във връзка с установените по надлежния ред факти. Обосноваването на касационните оплаквания за неправилност могат да бъдат преценени от ВКС след допускането на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед приетото от въззивния съд може да се достигне до извода, че формулираните в изложението въпроси са повдигнати в контекста на собственото виждане на жалбоподателката за установените в процеса факти и правните изводи, които счита, че е следвало да бъдат направени от въззивния съд. Несъгласието на жалбоподателката с формираните от съда фактически и правни изводи, относими към правилността на решението, не могат да обосноват достъп до касация. Същите подлежат на преценка от съда, само ако касационното обжалване бъде допуснато.

За пълнота на изложението обаче, следва да бъде посочено, че в своята практика Върховният касационен съд /решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д. № 1557/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./ приема, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Съдът трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е детският интерес. Режимът на личните отношения трябва да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Той трябва да предоставя оптимална възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител. Той, също така, трябва да преценява наличие на обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето. Измежду обстоятелствата, които трябва да отчита съда при определяне режима на лични отношения, са физическите, психически и емоционалните характеристики на родителите и съответните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето и на родителя; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя; поведението и на двамата родители след раздялата - помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на лични отношения. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и предписание на други подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК, когато това е необходимо. В спора за режима на лични отношения с детето, съдът не е обвързан от предложенията на родителите, особено когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежението в отношенията им е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител.

В настоящия случай въззивният съд е обсъдил всички установени по делото обстоятелства, като е преценил, че определеният режим на лични контакти в най-голяма степен съответства на интересите на детето. Извършил е преценка за наличие на необходимост от определяне на преходен период и е предвидил такъв, в съответствие с препоръките на вещите лица, изготвили двете съдебно-психологическо експертизи. С това въззивният съд е изпълнил задълженията си при преценка на установените обстоятелства и мотивиране на акта си, като в производството по чл. 288 ГПК не може да се контролира правилността на изводите му.

Другите два поставени от жалбоподателката въпроси не обуславят допускането на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като се отнасят до онази част на решението, която като неподлежаща на касационно обжалване, е влязла в сила.

Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като то не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка по касационната жалба на Е. Й. П.-Л. в нейната допустима част.

С оглед този изход и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК съдът не следва да разглежда и обсъжда подадената от Л. И. Л. насрещната касационна жалба.

С касационната жалба на Е. Й. П.-Л. се атакува въззивното решение и частта му относно отговорността за разноските. В тази й част касационната жалба представлява молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, произнасянето по която е от компетентност на въззивния състав. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба.

Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение