Определение № 688 от 13.02.2026 г. на ВКС по д. № 3389/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. М. срещу въззивното решение на Градски съд София/ГС/ по гр.д. №4433/25 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу „Т. О. България“ Е., [населено място] иск по чл.344, ал.1,т.1 КТ – за признаване на незаконността и отмяна на уволнението на ищцата от длъжност „експерт бизнес информационни системи“, извършено със заповед на работодателя от 25.09.24 г., на осн. чл.71, ал.1 КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставя като значими за спора и разрешени от ГС в противоречие с цитираната практика на ВКС шест правни въпроса относно преценката за идентичност, респ. за съществено различие в трудовите задължения на заеманите последователно от ищцата при ответника четири длъжности /въпроси 1-5/ и за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи, доказателства и факти по делото с оглед предмета на спора за законосъобразност на прекратяването на тр. договор на осн. чл.71, ал.1 КТ/въпрос 6/. По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че заеманата от ищцата при ответника последна длъжност „експерт бизнес информационни системи“/от която е уволнена с оспореното уволнение/ не се припокрива като трудови функции и не е сходна, а е същностно различна от предходните заемани от нея за периода от 17.07.18 г. до 1.09.24 г. длъжности при същия работодател – „мениджър бизнес информационни системи – критични ситуации“, „експерт технологично поддържане“, „ръководител екип бизнес информационни системи“. Длъжността, от която ищцата е уволнена, е насочена към обучение на служителите и оценка и подбор на кандидатстващи за работа, за разлика от предишните й длъжности, които са предполагали, макар и на различно ниво /експертно или ръководно/ обработка на клиентски запитвания и управление на процеса по общуване и обслужване на крайния потребител. Затова работодателят не е действал недобросъвестно при уговарянето на срок за изпитване с ищцата за последната й длъжност и прекратяването на тр. договор на осн.чл.71, ал.1 КТ е законосъобразно. При данните по делото ВКС съд намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по последния поставен от касатора въпрос: за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи/ вкл. този за недобросъвестност на работодателя по чл.8 КТ/ при доказателствата по делото за заеманите от ищцата при ответника длъжности / вкл.на по-висока от последната длъжност/, както и да прецени релевантните факти по спора за законността на прекратяването на тр. договор на осн. чл.71, ал.1 КТ. Касационното обжалване по този въпрос следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК – поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС - ППВС №7/65 г., ТР №1/2001 г. ОСГК, т.19, ТР №1/2013 г. ОСГТК, р.по гр.д. №150/16 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №873/21 г. на трето г.о. и р. по гр.д. №931/24 г. на трето г.о. на ВКС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.