Определение № 60107 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1673/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. Д., действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител Д. И., чрез адв. М. Т., срещу определение № 841 от 09.03.2021 г. по в. ч. гр. д. № 310/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за отхвърляне на заявление на жалбоподателя с правно основание чл.130 СК, за вписване в особената книга на съда по чл.49, ал.1 ЗН на отказ от наследството на починалия му баща В. Д. Д.. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „допустимо ли е извършване на отказ от наследство от името на малолетно лице и представлява ли същият отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК“; 2. „може ли съдът по реда на чл.130, ал.3 СК да съпостави активите с пасивите в наследствената маса и ако прецени, че е в интерес на малолетния наследник да разреши извършване на отказ от наследство“; 3. „съдържа ли разпоредбата на чл.130, ал.3 СК изчерпателно изброяване на действията, които се допускат с разрешение на районния съд, като отказът от наследство не е между изброените хипотези“. Преди да се произнесе по частната жалба, настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховният касационен съд съобрази следното: За да потвърди обжалваното определение, с което е отказано вписването на отказ от наследство на малолетно лице, въззивният съд е приел, че този отказ представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК, поради което е нищожен и не може да бъде уважена молбата за вписването му. Изцяло е споделил съображенията, развити в определение № 160/05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2612/2020 г. на ВКС, второ г. о. След постановяване на въззивния акт е образувано тълкувателно дело, което следва да даде отговор на въпроса: „допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК?”. Настоящият съдебен състав намира, че производството следва да бъде спряно по аргумент от чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по висящото тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, образувано с разпореждане от 10.03.2021 г. на председателя на ВКС по посочения по-горе въпрос, който е обуславящ за изхода на настоящото производство. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,