Определение № 760 от 10.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2567/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Енерго-Про Продажби”АД гр. Варна, представлявано от членовете на УС С., Д. и К., чрез процесуалният представител адвокат Г. против въззивно решение № 646 от 4.06.2020г. по в.гр.д. № 359 по описа за 2020г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 5568 от 10.12.2019г. по гр.д. № 11090/2019г. на Районен съд Варна като е прието за установено в отношенията между страните, че Ж. К. В. не дължи на „Енерго- Про Продажби”АД сумата от 6 603.83лв., представляваща стойността на начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], м...., за периода от 18.04.2018г. до 17.04.2019г. за обект, по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен номер [ЕГН], на основание чл.124 ал.1 ГПК и са присъдени разноски. Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните въпроси, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаещи първо задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и ангажираните доказателства и 2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД? Счита, че в случая съдът е следвало да обсъди и да се произнесе по възражението за приложимост на общата разпоредба на чл.183 ЗЗД, пред вид факта, че точно е установено количеството на реално потребената електрическа енергия. Позовава се на противоречие с решения по чл.290 ГПК по гр.д.№ 4160/2018г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 50417/2018г. на І г.о. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че поставеният въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост,защото е ирелевантен за спора, доколкото по делото не е установено нито реалното количество на доставена енергия, нито разликата между заплатеното и дължимото, не е установено и дали при монтиране на електромера, същият е бил с нулеви показатели относно процесния отчетен регистър. От своя страна се позовава на съдебна практика, която прилага. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., съобразно представен списък, реалното извършване на които удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие от 4.08.2020г., съдържащ изрично отбелязване, че сумата е платена в брой. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е счел предявеният иск за неоснователен и недоказан, като е приел, първо че към момента на извършване на проверката /17.04.2019г./ липсва нормативно основание за служебно начисляване на допълнителни количества на електрическа енергия и за преизчисляване на сметките на потребителите. Второ, „Енерго-Про Продажби”АД не е доказал годно основание за начисляване на стойност на електрическа енергия, поради липса на установено реално потребление измерено чрез изправно СТИ за съответния период като юридически факт, кумулативно изискуем, за да възникне правото на ищеца да получи претендираната цена на енергия от 33 811 кВТч за период от една година, отчетена чрез специален софтуер в невизуализиран на дисплея тарифен регистър 1.8.3. Липсват безспорни доказателства какви са били показанията на отчетните регистри при монтажа на електромера, което не позволява извод за реално доставена енергия. На настоящият съдебен състав е служебно известно, че по вторият поставен от касатора въпрос вече са налични дела, по които е допуснато касационно обжалване /напр.по гр.д.№ 1174/2020г.на ІV г.о., гр.д.№ 1096/2020г.на ІІІ г.о./ По същият начин следва да се процедира и в този случай, не само за да се избегне противоречивото разрешаване на идентични случаи, но и доколкото поставеният въпрос е свързан с решаващите мотиви и е обусловил част от решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаване на предявения отрицателен установителен иск /т.е. отговаря на изискванията за общо основание за допустимост/ и е разрешен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика по чл.290 ГПК, обусловена от принципното положение, че при осъществено реално потребление на електрическа енергия, се дължи нейното заплащане /включително и в случаите, когато е доставено определено количество енергия, но поради грешка или други причини е отчетена енергия в по-малък размер и е заплатена по-малка цена/. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение