Определение № 1115 от 08.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 545/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. В. чрез адв. Я. В. от САК срещу решение от 25.11.2011г. по гр.дело № 1481/2011г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 07.10.2010г по гр.д № 55699/2009г на Софийски районен за отхвърляне на иск за прогласяване нищожност на възлагателно постановление Въззивният съд е приел иска за недопустим В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се изтъква ,че съгласно обжалваното решение се дерогира императивната разпоредба на чл. 444 т.7 ГПК ( чл.339 б.”в” ГПК отм) ,че единственото жилище на семейството е несеквестируемо .Според защитата правната логика следва да е друга –ако въпреки несеквестируемостта жилището е станало обект на принудително изпълнение, изпълнителните действия, в т.ч възлагателното постановление, са нищожни .В тази връзка се поставя и въпрос дали чл.496 ал.3 ГПК санира допуснато принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество ,не е ли приложима нормата на чл. 26 ал.1 предл първо ЗЗД към влязлото в сила постановление ,което въпреки особения ред, обективира продажба ,извършена в противоречие със закона. Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК като защитата счита ,че действителната воля на законодателя е противна на даденото от въззивния съд разрешение и тълкуване. В отговор ответника К. Х. П. изтъква ,че защита по исков ред при наведените с иска предпоставки в случая не е допустима,както правилно и съответно е преценено. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК защитата не формулира и не поставя материално правен или процесуалноправен въпрос извън тезата си, че от изричната норма на чл.496 ал.3 ГПК ,според която ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата не може да бъде оспорвана по исков ред, освен в уредените изрично, следователно изчерпателно, случаи, следва да се изведе обратно разрешение, противно на ясно изразеното нейно съдържание. Въззивният съд е обсъдил поддържаната и понастоящем изразена чрез въпроси правна теза на защитата и е дал отговор, съответен на константната практика и закона. При постановяване на обжалваното решение СГС е съобразил наличието на недопустимо произнасяне с решение на първата инстанция, по иск, предявен за установяване на нищожност на възлагателно постановление при общите основания на чл. 26 от ЗЗД. Искът е недопустим поради ограничената и изчерпателна законова уредба на защитата срещу изпълнение върху имот на длъжника ,бил той съпружеска имуществена общност или имот ,върху който не може да се насочва принудително изпълнение, която уредба е несъвместима с исканата в случая защита. Прилагайки нормата чл. 496, ал. 3 от ГПК при конкретната преценка допустим ли е исков процес с предмет недействителност на възлагателно постановление на общо, почерпано от чл. 26, ал. 1 т.1 от ЗЗД основание ,въззивният съд не е дал повод за поставяне на въпрос, свързан с тълкуването на тази норма. Нейното съдържание е ясно и недвусмислено, налага извод, че извън уредените хипотези, свързани с нарушаване на реда по чл. 490 ГПК или невнасяне на цената, иск за недействителност на постановлението за възлагане, съдилищата не следва да приемат за разглеждане. В доктрината и практиката няма спор във връзка с това разрешение,което е изразено както в цитираната от Софийски градски съд практика на ВКС,така и в определение №472/2008г по ч.д.№2228/2008г V г.о на ВКС ,практика по реда на чл.247 ал.3 ГПК. Не е налице проблематиката, изтъквана от защитата на жалбоподателката като основание за допускане до касация. Като публично процесуално право и форма на защита чрез съд, правото на иск търпи ограниченията, произтичащи от законовата уредба Не е обективиран критерия на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като цитираното основание за допускане до обжалване не се аргументира с полемика по доводи, поддържани в противоречие със закона и действащия правен ред. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.