Определение № 208 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4243/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от В. П. П., чрез адвокат Б. Ю., срещу въззивното решение на Плевенски окръжен съд №160/30.06.2021г. по в.г.д.№340/2021г. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение, поради сезиране на въззивния съд от лице без представителна власт. В условие на евентуалност се твърди незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение и постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Насрещните страни Г. П. Ц. и Ц. П. Ц., редовно призовани, не са депозирали писмени отговори в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразяват становище по жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е подадена в срок от легитимна страна и е редовна, но е срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното решение е постановено по предявени искове от В. П. П. срещу Г. П. Ц. и Ц. П. Ц. за отмяна на сключените между страните договори за дарение, обективирани в нотариален акт №39, т.І, рег.№325, н.д.№33/2020г. на нотариус В. Р., с район на действие РС – [населено място] и в нотариален акт №38, т.І, рег.№323, н.д.№32/2020г. на нотариус В. Р., с район на действие РС – [населено място], поради опит на дарените да убият дарителя и отказ от тяхна страна да дадат издръжка, от която той се нуждае. Предявените искове са граждански, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК цената на иска при искове за съществуване унищожаване или разваляне на договор е стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – размерите по т.2, а именно данъчната оценка на имота, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Данъчната оценка на прехвърлените с атакуваните договори недвижими имоти е, както следва: - в размер на 6 473,20лв. и 6259,90лв. за имотите, предмет на дарението по нот.акт №39, т.1, рег.№325, н.д.№33/2020г., а за прехвърлените с него 2/3 идеални части от всеки имот, съответно 4 315,47лв. и 4 173,27лв.; - в размер на 1 806,10лв. за имота, предмет на дарението по нот.акт №38, т.І, рег.№323, н.д.№32/2020г., а за прехвърлените 30/72 идеални части от него - 752,54лв. Всяка от обективираните в нотариалните актове сделка е с цена на иска под 5000лв. Сборът от цената на отделните искове е ирелевантен за преценката по чл. 280, ал. 3 ГПК, защото достъпът до касационно обжалване се преценява за всеки един от тях. Предвид изложеното, съдът намира, че исковете, предмет на касационната жалба са с цена, която е под определения в ГПК праг за касационно обжалване за граждански и търговски дела, поради което обжалваното решение не подлежи на касационен контрол. Същото е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК. Подадената касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение