Определение № 3950 от 20.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1507/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Д. Т. К.-Р. и от Д. О. Т., чрез процесуален представител адв. А. Г., двете против въззивно решение № 231 от 29.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 363/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260003 от 12.03.2025 г., постановено по гр. д. № 3071/2015 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е обявен за относително недействителен, по отношение на Д. О. Т., договор за доброволна делба на съсобствен имот, обективиран в нотариален акт № .... том ....., н. д. № ........./............. г. на нотариус С. З., peг. №................ на НК с район на действие Районен съд - Пловдив, вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № ............../............... г., акт № .............., том.............., сключен на 30.03.2010 г., между Д. Т. К.-Р. и Т. Р. Р., действащ със съгласието на своя баща – Р. Г. Р., в качеството им на съсобственици в съотношение 3/4 идеални части за непълнолетния Т. Р. и 1/4 идеална част за Д. К.-Р., по силата на който Т. Р. е придобил в дял и изключителна собственост следния недвижим имот: дворно място, цялото от 980 кв.м., находящо се в [населено място], [община], Пловдивска област, без административен адрес, съставляващо УПИ ....... в кв. 84 по плана на същото село, ведно с построените в имота: едноетажна жилищна сграда с изба с площ от 54 кв.м.; лятна кухня с площ от 35 кв.м.; плевня /гараж/ с площ от 18 кв.м. и навес с площ от 28 кв.м, при граници: от две страни – улици, Т. С. К. и дере, и съгласно скица: от две страни – улици, дере и УПИ ........., срещу пожизнено запазено и безвъзмездно право на ползване върху имота за Д. К.-Р., до размера на 1/4 идеална част от гореописания недвижим имот и са отхвърлени предявените Д. О. Т. против Д. Т. К.-Р., Р. Г. Р. и Т. Р. Р. искове за обявяване за относително недействителни по отношение на ищеца на: 1. брачен договор, сключен на 27.10.2009 г., между Р. Г. Р. и Д. К.-Р., с нотариална заверка на подписите с peг. № ......./...... г. и на съдържание с peг. № ......./......... г., извършени от нотариус Н. К. с peг. № ...... на НК, вписан в Служба по вписванията - Пловдив с вх. № ........./............. г., под акт № ..........., том........., по отношение на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти, възложени в дял на Р. Г. Р., а именно: - застроен и незастроен УПИ ............., целият с площ от 415 кв.м., находящ се в кв. 1 по действащия устройствен план на [населено място], [община], област С., утвърден със заповед № 117/07.10.1965 г., изменен със заповед № 266/24.06.2007 г., при граници на УПИ: улица, имот пл. № .............на Д. и Р. Р., имот пл. № ................ – Т. С. К., ведно с построените в УПИ: двуетажна жилищна сграда, състояща се от по две стаи, кухня и коридори на всеки етаж с общо стълбище, с РЗП от 140 кв.м., както и двуетажна стопанска сграда с РЗП от 30 кв.м., който недвижим имот представлява съгласно документ за собственост – дворно място, цялото застроено и незастроено от 405 кв.м., представляващо парцел ....., като имот с пл. № ..... е общо с площ от 415 кв.м., същият участва в парцела с 400 кв.м., находящ се в кв. 1 по плана на [населено място], С., ведно с построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, състояща се от по две стаи, кухня и коридори на всеки етаж с общо стълбище, както и двуетажна стопанска сграда, при граници /съседи/ на имота: улица, парцел .......... – на наследници на К. С. Х., имот № ........ на Т. С. Х.; - незастроен ............, целият с площ от 425 кв.м., находящ се в кв. 1 по действащия устройствен план на [населено място], [община], област С., утвърден със заповед № 117/07.10.1965 г., изменен със заповед № 266/24.06.2007 г., при граници на УПИ: улица, имот пл. № ..... – на Д. и Р. Р., имот пл. № ............. – Д. Х., имот пл. № .......... – С. Х., имот пл. № ........... – А. К. Х., който недвижим имот съгласно документа за собственост представлява дворно място с площ от 425 кв.м., съставляващо поземлен имот № ......., за който е отреден УПИ ................, с граници – улица, имот пл. № 460 – А. Х., имот пл. № ..... – на С. Х., имот пл. № ......... – А. Х., имот пл. № ......... – Д. и Р. Р., от кв. 1 по ПУП на [населено място], [община]; - апартамент, находящ се на четвърти етаж от груповия жилищен блок „Гаров площад”, находящ се в [населено място], [улица], вх. Г, състоящ се от две стаи, кухня, хол, антре, килер, баня, клозет и дрешник с обща площ от 106,20 кв.м., при граници на апартамента: [улица], [улица], ЖСК „Я.“ и апартамента на П. Ж., ведно с избено помещение № 62, таванско помещение № 49, ведно с 1,33 идеални части от общите части на сградата съгласно чл. 38 ЗС, ведно с 1/33 идеални части от правото на ползване върху дворното място, който апартамент е в жилищен блок, построен в парцели IV и VII, в кв. .......... и ............ – нов по плана на [населено място], IV-та градска част, с пространство от 1650 кв.м. на парцел IV и 1480 кв.м. на парцел VII, при граници общо и на двата парцела: Гаров площад, Градска болница, [улица], ЖСК „Я.“, а съгласно представена по делото схема № 9247/04.11.2009 г. представлява СОС с идентификатор ...................., с адрес: [населено място], [улица], вх. Г, ет. 4, с предназначение – жилище, апартамент с площ по документ 106,20 кв.м., с прилежащи части – 1/33 идеални части от сградата, изба № 62 и таван № 49, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –.............., под обекта – ..................., над обекта –..........................; - 1/2 идеална част от лек автомобил марка „Ситроен”, модел“ С4 SX PACK 1.6 16V 5Р, с рама /шаси/: ......................, с peг. [рег.номер на МПС] и 2. договор за дарение, сключен на 22.02.2010 г. между Р. Г. Р., като дарител и Т. Р. Р., в качеството му на надарен, действащ със съгласието на своята майка – Д. Т. К.-Р., обективиран в нотариален акт № ....../..........г., том ............, peг. № .............., дело № ................. г., вписан в СВ - С. с вх. № .................... г., под акт № ..............., том ..............., дело № ................ г., с който Р. Г. Р. дарява на сина си Т. Р. Р., следните недвижими имоти: - застроен и незастроен ...................., целият с площ от 415 кв.м., находящ се в кв. 1 по действащия устройствен план на [населено място], [община], област С., утвърден със заповед № 117/07.10.1965 г„ изменен със заповед № 266/24.06.2007 г., при граници на УПИ: улица, имот пл. №.... на Д. и Р. Р., имот пл. № ....... – Т. С. К., ведно с построените в УПИ: двуетажна жилищна сграда, състояща се от по две стаи, кухня и коридори на всеки етаж с общо стълбище, с РЗП от 140 кв.м., както и двуетажна стопанска сграда с РЗП от 30 кв.м., който недвижим имот представлява съгласно документ за собственост – дворно място, цялото застроено и незастроено от 405 кв.м., представляващо парцел ........., като имот с пл. № ............... е общо с площ от 415 кв.м., същият участва в парцела с 400 кв.м., находящ се в кв. 1 по плана на [населено място], С., ведно с построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, състояща се от по две стаи, кухня и коридори на всеки етаж с общо стълбище, както и двуетажна стопанска сграда, при граници /съседи/ на имота: улица, парцел ................... – на наследници на К. С. Х., имот № .................. на Т. С. Х.; - незастроен УПИ ......................, целият с площ от 425 кв.м., находящ се в кв. 1 по действащия устройствен план на [населено място], [община], област С., утвърден със заповед № 117/07.10.1965 г., изменен със заповед № 266/24.06.2007 г., при граници на УПИ: улица, имот пл. № .............. – на Д. и Р. Р., имот пл. № ............... – Д. Х., имот пл. № ...................... – С. Х., имот пл. № ................. – А. К. Х., който недвижим имот съгласно документа за собственост представлява дворно място с площ от 425 кв.м., съставляващо поземлен имот №.............., за който е отреден УПИ .................., с граници – улица, имот пл. № .............. – А. Х., имот пл. № ................ – на С. Х., имот пл. № ............– А. Х., имот пл. № .................. – Д. и Р. Р. от кв. 1 по ПУП на [населено място], [община], до размер на 1/2 идеална част от описаните по-горе имоти, като погасени по давност. Ищецът обжалва потвърдителното решение в отхвърлителните му части по исковете с правно основание чл. 135 ГПК, касателно брачния договор и договора за дарение от 22.02.2010 г., а ответницата Д. Т. К.-Р. в частта, с която е обявен за относително недействителен сключения от нея договор за доброволна делба от 30.03.2010 г. Жалбоподателят Д. О. Т. обжалва решението, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Позовава се на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор Д. Т. К.-Р., в който оспорва жалбата, като неоснователна. Насрещните страни Р. Г. Р. и Т. Р. Р. не са подали писмен отговор и не изразяват становище по жалбата. Жалбоподателят Д. Т. К.-Р. обжалва решението, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Позовава се на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Р. Г. Р., като не е постъпил от насрещната страна по жалбата – Д. О. Т.. Касационната жалба на Д. Т. К.-Р., изцяло и касационната жалба на Д. О. Т., подадена чрез процесуален представител адв. А. Г., в частта й против въззивно решение № 231 от 29.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 363/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260003 от 12.03.2025 г. по гр. д. № 3071/2015 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен договор за дарение, сключен на 22.02.2010 г. между Р. Г. Р., като дарител и Т. Р. Р., в качеството му на надарен, действащ със съгласието на своята майка – Д. Т. К.-Р., обективиран в нотариален акт № .................г., том ....................., peг. № ..................., дело № ................... г., вписан в СВ - С. с вх. № ............... г., под акт № ..........., том ......, дело № ............... г., до размер на 1/2 идеална част от прехвърлените имоти, като погасен по давност са процесуално недопустими на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК, с оглед цената на прехвърлените права и следва да бъдат оставени без разглеждане. Д. Т. К.-Р. обжалва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която обявен за относително недействителен по отношение на Д. О. Т. договор за доброволна делба на съсобствен имот, обективиран в нотариален акт № ......., том .........., н. д. № .............. г. на нотариус С. З., peг. № ............., с район на действие Районен съд - Пловдив, вписан в Служба по вписван г., акт №, том, сключен между жалбоподателката й сина й на 30.03.2010 г. до размера на 1/4 идеална част от имота. Данъчната оценка на имота, заедно с постройките в него е общо 6197,00 лева, видно от удостоверение на л. 63 от първоинстанционното дело или данъчната оценка за 1/4 идеална част от имота се равнява на сумата 1699,25 лева, т. е. е под прага за достъп до касационно обжалване за граждански дела от 5000 лева. Прехвърлените с договор за дарение, сключен на 22.02.2010 г., между Р. Г. Р. и Т. Р. Р., обективиран в нотариален акт № .......... г., том ......., peг. № ............., дело № ..........г., вписан в СВ - С. с вх. № 158/ 22.02.2010 г., под акт № ....., том ..., дело № ........... г., недвижими имоти са с данъчна оценка, съответно за УПИ................ – 1860,00 лева /л. 54/ и за УПИ ........... – 920,00 лева /л. 55/, съответно за 1/2 идеална част от имотите /до размера на иска/, сумата възлиза общо на 1390 лева, като на същото основание по аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и този иск е цена по изискуемия минимум от 5000 лева. В останалата част касационната жалба на Д. О. Т., с която се атакува решението, касателно брачния договор е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен по иск с правно основание чл. 135 ГПК, с цена над 5000 лева. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира: Въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че ищецът се легитимира, като кредитор на ответницата Д. К.-Р. с неудовлетворени парични притезания. По силата на сключен помежду им договор за заем, с нотариална заверка на подписите рег. № 4499/28.05.2009 г. на нотариус З., ищецът е предоставил на ответницата на заем сумата от 33 075 евро, а последната се е задължила да върне заетата сума в срок до 30.06.2009 г., вкл. И да заплати месечна лихва от 5 %, или да плати общо сума от 35 427 евро. Със запис на заповед от 19.05.2009 г., който ищецът признава, че е издаден в негова полза за обезпечение на вземането му по договора за заем, ответницата Д. К.-Р., като издател, се е задължила безусловно и без протест да заплати на Д. Т. сумата от 35 427 евро на дата – 30.06.2009 г. В документа е посочено, че ищецът е предявил за плащане на издателя записа на заповед на 30.06.2009 г. Въз основа на горните документи, в полза на Д. Т. са издадени на заповед № 45/05.01.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 06.01.2010 г. по ч. гр. д. № 18213/2009 г. по описа на Районен съд - Пловдив, против длъжника Д. К.-Р. за сумата от общо 35 427 евро, като вземането произтича от договор за заем от 19.05.2009 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 4499/28.05.2009 г. на нотариус З. и запис на заповед с дата на издаване – 19.05.2009 г., и падеж – 30.06.2009 г., както и за разноските по делото – 1822,35 лева. По молба на кредитора, въз основа на изпълнителния лист от 06.01.2010 г., против длъжника Д. К.-Р. е образувано изп. д. № 11/2010 г. на ЧСИ М. О.. Съгласно представеното по делото удостоверение № 5395/16.03.2015 г. на ЧСИ по изпълнително дело № 11/2010 г. размерът на дълга на длъжника Д. К.-Р., към 16.03.2015 г., възлиза в размер на 76 738,89 лева, от които 69 289 лева – главница, 1822,35 лева – разноски по гражданското дело, 750 лева – авансови такси ЧСИ и 4877,35 лева – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Пред първата инстанция е прието и удостоверение изх. № 9139/11,10.2022 г. на ЧСИ О. по изп. д. № 149/2022 г., видно от което, към 22.10.2022 г., неудовлетвореният остатък по изпълнителното дело с взискател Т. и длъжник ответницата Д. К.-Р. е в размер на 126 142,13 лева, като от тази сума 35 163,45 лева – остатък от дължима главница съгласно изпълнителния лист от 06.01.2010 г. по ч. гр. д. № 18213/2009 г. на ПРС, 3850 лева – разноски за производството по гр. д. № 1105/2010 г. на ПОС, 25 лева – разноски, присъдени с решение на ПАС от 19.03.2021 г. по в. гр. д. № 345/2020 г. и 84 317,01 лева – дължима законна лихва върху главницата от 34 575 евро. В случая, всички атакувани договори са сключени след възникването на вземането на ищеца по договор за заем от 19.05.2009 г., чийто падеж е 19.06.2009 г. От съдържанието на сключения на 27.10.2009 г. брачен договор е видно, че със същия ответницата К.-Р. се е разпоредила със свое имущество в полза на съпруга си, тъй като се е съгласила посочените в договора имоти, придобити по време на брака й с Р. Г. Р., да станат изцяло негова лична собственост, с което си действие на разпореждане, същата е отчуждила в негова полза припадащата й се след прекратяване на СИО върху тези имоти, осъществено по силата на сключения брачен договор, 1/2 идеална част от собствеността върху същите. Ето защо, следва да се приеме, че сключването на процесния брачен договор от нейна страна е действие, увреждащо кредиторът й Д. Т., тъй като по този начин същата го е лишила от възможността да се удовлетвори за вземането си от имуществото й, което с брачния договор е прехвърлила в собственост на съпруга й. Знание у ответницата К.-Р. за това, че уврежда кредитора си също е налице, тъй като то произтича от това, че при сключването на брачния договор на 27.10.2009 г. тя е знаела, че има непогасено парично задължение към Д. Т., произтичащо от сключения помежду им, няколко месеца по-рано, договор за заем от 19.05.2009 г., с падеж 30.06.2009 г. Тъй като извършеното от ответницата К.-Р., чрез сключения брачен договор, разпореждане в полза на съпруга й с 1/2 от придобити по време на брак им имоти и МПС, упоменати по-горе, е безвъзмездно, доколкото тя не е получила нищо в замяна, знание у Р. Г. Р. за увреждането на кредитора й Д. Т. не е необходимо. В обобщение, въззивният съд е приел, че всички предпоставки по чл.135, ал. 1 ЗЗД по отношение на сключения на 27.10.2009 г. брачен договор са налице, но искът за обявяването му за недействителен по отношение на ищеца следва да се отхвърли като неоснователен, поради изтекла 5-годишна давност, за което ответниците са направили своевременно възражение с отговора на исковата молба. Не може да бъде споделена тезата на ищеца във въззивната жалба, че същият е придобил окончателно качеството кредитор на Д. К.-Р. едва с приключването на делото относно установяване съществуването на вземането му по договора за заем от 19.05.2009 г., с влязло в сила решение от 10.05.2022 г., с което явно се има предвид, че преди това не е текла давност относно иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като основен елемент от фактическия състав на същия се явява качеството на ищеца на кредитор. Това е така, защото предмет на производството по иска по чл. 135 ЗЗД не е съществуването на вземането на ищеца, с което се легитимира като кредитор на длъжника си, поради което и ищецът по иска по чл. 135 ЗЗД следва да докаже единствено осъществяването на фактите, на които основава твърденията си, че е кредитор, напр. сключването на договор с длъжника, от които произтича вземането. Във въззивната жалба са наведени и възражения, че атакуваният брачен договор е нищожен поради това, че със същия се цели заобикаляне на закона, липса на основание, привидност, като се поддържа, че съдът служебно следва да се произнесе в мотивите на решението по този въпрос. Тези възражения са неотносими към предмета на делото. Искът по чл. 135 ЗЗД предполага твърдение на ищеца за наличието на действителна сделка, която го уврежда като кредитор и която се иска да бъде обявена за относително недействителна спрямо него. Няма спор, че тази сделка остава действителна по отношение на страните по същата и съответно, че поражда правните си последици между тях, дори да бъде уважен отменителният иск. Въззивният съд е приел, че след като въпросът за действителността на атакуваните от ищеца с искове по чл. 135 ЗЗД сделки, с които длъжникът му го уврежда, не е част от предмета на делото, а и не е надлежно въведен от никоя от страните /от ищеца, чрез предявените искове по чл. 135 ЗЗД или от ответниците, чрез насрещен иск или чрез свързано с предявените срещу тях искове правоизключващо или правопогасяващо възражение/, то няма как съда да обсъжда този въпрос. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. По касационната жалба на Д. О. Т., в допустимата й част: В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа основания за допускане на касационното обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Защо Павловият иск като преобразуващо материално право се погасява с правилото на общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, докато вземането на кредитора съществува и, то не е погасено по давност?“; 2. „Защо Павловия иск, като преобразуващо материално право се приравнява с правото на вземане с оглед прилагане на последиците от давността за упражняването му, след като по правило конститутивните искове обикновено са с изрично определени преклузивни срокове, различни от срока на общата погасителна давност?“; 3. „Ако, Павловият иск може да бъде упражнен относно сделка извършена, преди възникване на вземането /чл. 135, ал. 3 ЗЗД/, защо той следва да бъде ограничен с давност за упражняването му с началната дата на атакуваната сделка, преди решаване на въпроса за съществуване на вземането?“; 4. „Ограничен ли е първоинстанционният съд, а след него и въззивният с предмета на иска по чл. 135 ЗЗД за отмяна на една или поредица от сделки, ако по делото съществуват достатъчно ясни признаци, че атакуваната сделка е нищожна, да прогласи нейната нищожност, независимо че страната не е заявила инцидентно това обстоятелство с исковата молба?“ и 5. „Длъжен ли е въззивният съд да допусне доказателствени средства недопуснати в първата инстанция представляващи писмени материали възпроизвеждащи обстоятелства относно знание на насрещната страна по атакувана с иск по чл. 135 ЗЗД сделка и разкриваща едновременно симулация, ако това е сторено в същото съдебно заседание, в което са събрани гласни доказателства допуснати на ответната страна?“. Сочи, че четвъртият въпрос е решен в противоречие с приетото в ТР № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, а петият въпрос с т. 1, 3 и 4 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и че останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав счита, че обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя правни въпроси. Първите три правни въпроси се отнасят до изводите на въззивния съд по възражението за давност. Последователно и безпротиворечиво в съдебната практика – множество решение на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, включително споменатите от жалбоподателя, се приема, че установителния иск по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Ако Павловият иск е съединен обективно с иска за вземането, предмет на делото наред с потестативното право са и правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В този случай съдът ще съобрази в решението по Павловия иск дали вземането съществува, както и в решението по иска за вземането – правната промяна. Кредиторът обаче може да предяви само Павловия иск, без да предяви вземането си или да предяви вземането си в друго производство. В този случай правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Давността за обявяване на относителна недействителност на увреждащата сделка тече от момента на сключването й. От този момент увреденият става носител на субективното право на обезщетение за увреждането, т. е. за него възниква и правото да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, а претенцията да претендира недействителност се погасява с изтичане на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, с начало сключване на съответната увреждаща сделка. Тази практика, която е била съобразена от съда, разглеждащ делото, се споделя от настоящия състав, който намира, че не са налице основания за промяната, респ. осъвременяването й. Четвъртият въпрос не е решен в противоречие с цитираното от жалбоподателя ТР № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, в което е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Разяснено е в мотивите на решението, че в общия случай при нищожност поради заобикаляне на закона, следва да бъде направено изрично възражение от страната и да бъдат доказани от нея допълнителните факти, които разкриват нищожността. При нищожност при привидните сделки е налице външно обективирана воля, но зад нея липсва вътрешно волево решение или същинската воля остава скрита само във вътрешните отношения на договарящите, поради което в тези хипотези съдът не би могъл да открие нищожността, като на нея трябва да се позове заинтересованата страна. За липсата на основание, съдът не може да следи служебно, защото то се предполага съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД и съдът е длъжен да зачете съществуването му, ако презумпцията не е оборена. Ето защо, в случая мотивите на съда, че такива основания, доколкото не са били релевирани в процеса от страните, не могат да се установят служебно са в съзвучие с даденото в тълкувателното решение разрешение. Петият поставен въпрос за доказването „на знание на насрещната страна по атакувана с иск по чл. 135 ЗЗД сделка и разкриваща едновременно симулация“ не отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът не е от значение за правилността на въззивното решение, с оглед решаващия извод на съда, че правото на иск е погасено по давност. При това положение, по въпроса не следва да се обсъжда наличието на поддържаното от жалбоподателя допълнително слективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение