Определение № 322 от 09.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 675/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. Г. и Г. Ж. Г.,приподписана от адвокат А. М., срещу въззивно решение №271/04.05.2012г. по гр.д.№223/2012г. на Русенския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях срещу Е. Ц. М. е М. С. М. установителен иск за правото на собственост върху недвижим имот -37 кв.м. от ПИ 269,кв.35, [населено място], заключена между буквите ЖЕГД по скицата на вещото лице/лист 34/. Ответниците по касация Е. Ц. М. и М. С. М., чрез пълномощника си адвокат В., оспорват касационната жалба. Твърдят, че цената на иска е под 5000 лева и решението не подлежи на касационен контрол. Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима. Касационното обжалване е недопустимо.На основание §25 ПЗР ЗИДГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената редакция, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.Тя е определена съобразно действащата към момента на предявяването му разпоредба на чл.69,ал.1,т.2 ГПК и чл.70,ал.1 ГПК въз основа на приложената от самия ищец данъчна оценка на процесния имот. От нея е видно, че оценката на целия имот, включващ дворно място от 800 кв.м., жилищна сграда и второстепенна сграда е 8830,90 лева. При това положение цената на претендираните 50,5 кв.м. от дворното място в най-благоприятния за касаторите случай /оценката да е само за земята от 800 кв.м./, възлиза на 557,45 лева. Ето защо следва да бъдат приложени правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане, на ответниците по касация следва да се присъдят разноски в размер 180 лева съгласно приложения договор за правна защита. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.