Определение № 2945 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2495/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Гартнер КГ, Република Австрия срещу решение №189 от 07.04.2025 г. по в.т.д.№937/2024 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №1143 от 13.08.2024 г. по т.д.№1257/2022 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Гартнер КГ срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за горницата над 22 087.20 евро до пълния претендиран размер от 68 760.66 евро, застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на настъпило на 08/09.08.2017 г. ПТП край [населено място] по седлови влекач MAN с рег.№WL-360-DV и триосно полуремарке Шмитц с рег.№WL500FI. В касационната жалба се навеждат доводи, че решението в посочената част е неправилно. Поддържа се, че преценката на въззивния съд относно стойността на справедливата обезвреда не е съобразена с материалния закон, като се твърди, че неправилно е прието и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи се, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е обсъдил всички събрани доказателства и доводи за неправилност на решението. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли националният съд при определяне на застрахователното обезщетение за имуществени вреди по чл.432 КЗ при ПТП с международен елемент, настъпило в България, да кредитира средни пазарни цени за ремонт в държавата по местонахождението на увреденото МПС, като част от прилагането на принципа на справедлива компенсация. 2. В случай, че националният съд при определяне на застрахователното обезщетение за имуществени вреди по чл. 432 КЗ при ПТП с международен елемент, настъпило в България, кредитира средни пазарни цени за ремонт в България съпътстващи разходи, подлежащи на обезщетяване ли са тези, свързани с транспортиране, лишаване от право на ползване на увреденото МПС поради престой в сервиз в друга държава и др. 3: Длъжен ли е съдът да извърши преценка поотделно за всеки вид вреда и да приложи намаление поради съпричиняване само там, където съществува пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и конкретната вреда. 4. Следва ли при определяне на застрахователното обезщетение за имуществени вреди по чл.432 КЗ при ПТП с международен елемент, настъпило в България, националното право да е в унисон с принципа на справедливо обезщетяване и да гарантира, че условията за обезщетяване на увреденото лице няма да бъдат по-неблагоприятни от тези, които би понесло по принцип, т.е. без да създава допълнителни затруднения за увреденото лице. 5. Представлява ли нарушение на принципите на правото на общността въвеждането на изискване за извършване на ремонт в държавата по настъпване на вредите, ако по делото се съдържат данни, че е задължителен ремонт в държавата по местонахождението на увреденото имущество и размерът му там е с по-висока стойност. 6. Следва ли чл. 4, т. 3 от Регламент (ЕО) М 864/2007 (Рим II) да се тълкува в смисъл, че за „договор, сключен с увреденото лице“ може да се приеме и лизингов или застрахователен договор (каско), сключен в държавата на обичайното пребиваване на увреденото лице. 7. Длъжен ли е решаващия съд при определяне на застрахователното обезщетение за имуществени вреди по чл.432 КЗ при ПТП с международен елемент, настъпило в България, да съобрази уговорки във връзка с договори по чл.4, т.3 от Регламент (ЕО) № 864/2007 (Рим II) в държавата, явяваща се „по-тясна“ връзка по смисъла на този член, респ. стойности в зависимост от такива договори. Ответникът по касация ЗД „Бул Инс“ АД предявява насрещна касационна жалба срещу решение №189 от 07.04.2025 г. по в.т.д.№937/2024 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение №1143 от 13.08.2024 г. по т.д.№1257/2022 г. на СГС в частта, с която е уважен иска по чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 22 087.20 евро, застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на настъпило на 08/09.08.2017 г. ПТП край [населено място] по седлови влекач MAN с рег.№WL-360-DV и триосно полуремарке Шмитц с рег.№WL500FI. В жалбата и в изложение по чл.284, ал.3 т.1 ГПК се излагат съображения, че решението в обжалваната част е недопустимо, тъй като към момента на ПТП ищецът не е бил собственик на вещта, а лизингополучател, респективно не е бил легитимиран да предяви претенцията по реда на чл.380 КЗ, както и иска по чл.432, ал.1 КЗ. Гартнер КГ, Република Австрия заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба на Гартнер КГ, Република Австрия е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил, че ищецът ГАРТНЕР КГ е бил лизингополучател на увреденото МПС към момента на произшествието, станало на 08/09.08.2017 г. и собственик към момента на депозиране на исковата молба, а това означава, че ищецът е увредено лице и разполага с необходимата активна процесуална легитимация да предяви претенция по чл.380 КЗ и иска по чл.432 от КЗ и същият е допустим за разглеждане. Относно приложението на Регламент 864/2007 г. /Рим II/ е изложил съображения, че разпоредбата на чл.4, §1 постановява, че освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Установил е, че е несъмнено в настоящия случай, че се претендират вреди, произтичащи от непозволено увреждане, вреди, настъпили в резултат на противоправното и виновно поведение на водача на л.а. Рено Клио, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество, както и че увреждането е настъпило на територията на Р.България, поради и което приложимото право е българското и за размера на щетите по товарния автомобил, собственост на ищеца, следва да се кредитират стойностите за ремонт при хипотетичното му извършване в България, посочени от ВЛ от тройната САТЕ, т.е. по средни пазарни цени в България, а не тези по приложени проформа фактури за ремонтите и с място на извършване в Република Австрия в размер на 51 516.40 евро, посочени и в основното заключение. Намерил е, че установените по делото факти не обосновават приложението на разпоредбата на чл.4, §3, тъй като липсват данни за предходно отношение между ищеца и ответното застрахователно дружество и в частност наличието на някакъв договор между тях, който да е в тясна връзка с непозволеното увреждане на товарния автомобил. Анализирал е събраните по делото доказателства и е достигнал до извод, че е налице съпричиняване на вредите по товарния автомобил от страна на неговия водач, т.е. съпричиняване от ищеца, чийто шофьор е управлявал товарния автомобил МАН без да е поставил предпазен колан и с това е нарушил чл.137а, ал.1 ЗДП. Кредитирал е заключението на вещите лица, които са установили, че вредите биха били в по-малък обем, ако шофьорът на ищцовия т.а. е бил с поставен обезопасителен колан, тъй като тогава той би бил стабилно фиксиран за седалката и не би загубил контрол върху управляваното от него МПС - преди и по време на следващите удари, автомобилът влекач би следвало да остане под контрола на неговия водач и той би имал възможност за въздействие върху органите на управление на автомобила и да предприеме действия с цел предотвратяване на следващите удари в рамките на две секунди, а времето му за реакция преди удара е било 2.125 секунди. Счел е, че щом е налице съпричиняване, то влияе върху всички пера на претенцията, защото всички вреди са настъпили и са в пряка причинна връзка с противоправното деяние на застрахования при ответника водач, като се отчете и приноса на водача на товарния автомобил и в този смисъл е приел за справедлив и съобразен с всички обективни и субективни фактори размер на съпричиняване от 20 %, с който да се намали общо дължимото в полза на ищеца застрахователно обезщетение от 27 609 евро. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, въззивното решение в обжалваната от ищеца част следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първи въпрос (останалите въпроси не са обусловили решаващата воля на съда), за проверка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение, с разясненията в решение №1 от 02.02.2011 г. по т.д.№263/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. С оглед допускане на касационно обжалване по касационната жалба, следва да бъде разгледана подадената насрещна касационна жалба (разглеждането й е обусловено от разглеждането на първоначалната), но по нея касационно обжалване не може да бъде допуснато - в практиката на ВКС е несъмнено, че лизингополучателят по договор за финансов лизинг (какъвто е бил ищецът към момента на настъпване на ПТП), който по силата на чл.343 ТЗ носи риска от случайно погиване или повреждане на вещта, е легитимиран да води пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ за причинени на лизинговото имущество частични вреди. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,