Определение № 81 от 22.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 785/2020 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Самоков - Турист“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Д. срещу решение № 140 от 10.12.2019 г. по в. т. дело № 279/2019 г. на Апелативен съд Бургас, търговски състав, с което след частична отмяна на решение № 337 от 29.07.2019 г. по т. дело № 255/2018 г. на Бургаски окръжен съд е отхвърлен предявеният от „Самоков – Турист“ ЕООД /погрешно посочено „Слънчев бряг“ АД/ срещу „Слънчев бряг“ АД иск за обявяване за окончателен на сключения на 05.08.2013 г. между „Слънчев бряг“ АД като продавач и „Самоков – Турист“ ЕООД като купувач предварителен договор за покупко-продажба на 1 115 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 51500.505.351 по Кадастрална карта /КК/ на [населено място], к. к. „Слънчев бряг“, целият с площ 9 017 кв. м., с адрес [населено място], [улица], начин на трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – второстепенна улица, които по силата на изменение на ПУП-ПР за УПИ1, кв. 47 по плана на к. к. „Слънчев бряг“, прието с решение на Общинския съвет – Несебър № 377 по протокол № 11/24.11.2016 г., са придадени към ПИ 51500.501.221, представляващ УПИ1, кв. 47 по плана на к. к. „Слънчев бряг“, и „Самоков – Турист“ ЕООД е осъдено да заплати на „Слънчев бряг“ АД сумата 719 лв. – направени по делото разноски за двете инстанционни производства.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че изводите на въззивната инстанция по приложимото право са неправилни – в отношенията между страните новата разпоредба на чл. 3а ЗПСК и приетата въз основа на нея Наредба за електронната платформа за продажба на имоти частна държавна собственост и на имоти, собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала /Наредбата/ са неприложими. Излага доводи, че липсва разпоредба, която да разширява приложното поле на закона, като включва в него и сделки с имуществени права по чл. 28, ал. 1 ЗПСК. Поддържа също, че мотивите за липса на волеизявление на компетентния орган относно условията, реда и метода за продажба на имотите – собственост на „Слънчев бряг“ АД са изцяло неотносими, тъй като такова решение не е елемент от фактическия състав на процесната сделка и не е било необходимо, предвид липсата на забрана за разпореждане с имуществото на „Слънчев бряг“ АД. Касаторът излага и съображения за неправилно приложение на разпоредбата на § 2 ПЗР на Наредбата.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 338/16.04.2009 г. по гр. д. № 1739/2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 642/10.07.2006 г. по т. д. № 143/2006 г. на ВКС, ТК, II т. о.:

1. Попадат ли сделките, сключвани по реда на чл. 28, ал. 1 ЗПКС от дружества с над 50% държавно участие, които не са включени в списъците по чл. 3, ал. 1 ЗПКС, в предметния обхват на чл. 3а ЗПСК и приетата на основание тази разпоредба Наредба?

2. Кой е редът, по който дружествата с над 50% държавно участие, които не са включени в списъците по чл. 3, ал. 1 ЗПКС и за които няма забрана за извършване на сделки, наложени от АПСК, следва да извършват продажби на имоти?

3. Ако все пак е приложим новият ред, изпълняват ли публикуваните решения на АПСК за отмяна на забраната по чл. 28, ал. 1 ЗПСК условията на § 2 ПЗР на Наредбата?

4. Как следва да се уредят заварените отношения по сключени предварителни договори по чл. 28, ал. 1 ЗПСК, по които продажната цена е платена изцяло преди влизане в сила на измененията на ЗПСК и преди приемане на посочената Наредба?

Ответникът „Слънчев бряг“ АД, к. к. „Слънчев бряг“, [община] /ответник в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. М. Б. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е изложил съображения за неточно прилагане на правната норма, не е налице спор относно съдържанието на разпоредбата на чл. 3а ЗПСК, касаторът не е посочил какво според него е точното съдържание на посочената разпоредба и как съдът е следвало да я приложи. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поддържа, че посочените решения са постановени в момент, към който разпоредбата на чл. 3а ЗПСК не е действала, поради което са неотносими. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Въззивният съд е констатирал, че на 05.08.2013 г. между „Слънчев бряг“ АД като продавач и „Самоков – Турист“ ЕООД като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на 1 115 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 51500.505.351 по Кадастрална карта /КК/ на [населено място], к. к. „Слънчев бряг“, целият с площ 9 017 кв. м., с адрес [населено място], [улица], при уговорена цена общо в размер 224 800 лв., която е изцяло платена, както следва: при сключване на предварителния договор е платена първата вноска в размер 89 920 лв. без ДДС; след допуснато изменение на ПУП за предаване на 1 115 кв. м. /предмет на предварителния договор/ към имот на ищеца съгласно решение на Общински съвет Несебър, влязло в сила на 21.03.2017 г. - втората дължима вноска в размер 44 960 лв. без ДДС; след получаване на становището от АПСК, че не е необходимо издаване на разрешение за извършване на разпоредителната сделка с актив на въззивника, е изплатена и третата дължима вноска. Съдебният състав е установил, че вместо да изпълни задължението за прехвърляне на собствеността, продавачът е поискал завишен размер на продажната цена - 303 050 лв., както и разноски за подготовка на сделката, което е отказано от купувача.

Възражението на ответника за нищожност на предварителния договор поради липса на съгласие от СД на „Слънчев бряг“ АД или поставянето на условия, които не са изпълнени, е прието за неоснователно по следните съображения: 1/ предвид наличието на недвусмислено волеизявление, отразено в протокол от 04.06.2013 г. решение на СД на „Слънчев бряг“ АД за продажбата на 1 115 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 51500.505.351 по КК на [населено място], к. к. „Слънчев бряг“, при определена с експертна оценка минимална цена за извършване на продажбата и след разрешение на АПСК; 2/ волята за сключване на договора е изразена от надлежен представител на дружеството, който е вписан по партидата в Търговския регистър, като евентуалните ограничения в обема и упражняването на представителната власт в аспекта на чл. 244, ал. 1 ТЗ, съгласно чл. 236, ал. 4 ТЗ са непротивопоставими на трети лица, какъвто се явява ищецът „Самоков - Турист“ ЕООД като купувач по предварителния договор.

Възражението за нищожност на договора поради противоречие със закона също е прието за неоснователно по следните съображения: 1/ забраната за извършване на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗПСК е налице само, ако е наложена изрично с решение на АПСК /сега АППК/, съгласно чл. 28, ал. 2 ЗПСК; 2/ с Решение № 1637 от 21.12.2015 г. на основание чл. 22г, ал. 3 ЗПСК и чл. 20, ал. 2 и 3 от Устройствения правилник на АПСК /сега АППК/ и протоколно решение № 3867 от 21.12.2015 г. на изпълнителния съвет на агенцията е отменено Решение № 1564 от 12.12.2013 г., установяващо забрана за извършване на разпоредителни сделки с имуществото на „Слънчев бряг“ АД, т. е. нито към момента на сключване на предварителния договор, нито към момента на постановяване на решението съществува такава забрана; 3/ наличието на такава забрана не произтича и от § 19 ПЗР на ЗПСК във връзка със забраната по чл. 21, ал. 1 ЗППДОП, отнасяща се само за случаите на обнародвано решение за приватизация към датата на влизане в сила на ЗПСК; 4/ такова решение за приватизация няма обнародвано по отношение на „Слънчев бряг“ АД, като същото се счита обявено в приватизация по силата на самия закон – чл. 3, ал. 1 ЗППСК, поради което забраната за разпореждане с ДМА се подчинява изцяло на режима в чл. 28, ал. 2 ЗПСК.

Съдебният състав е изложил и евентуални съображения в смисъл, че дори да се приеме, че по съображения от разпоредбата на § 19 е съществувала забрана за извършване на разпоредителни сделки по чл. 21, ал. 1 ЗППДОП /отм./ и разпоредбата на чл. 28, ал. 1 има действие, без да е необходимо решение по чл. 28, ал. 2 ЗПСК, то предварителният договор не прехвърля вещни права и не е измежду изброените в чл. 21 ЗППДОП /отм./ сделки. Евентуалното наличие на забрана представлява пречка за сключване на разпоредителната сделка, към която е насочен предварителния договор, но същият нито представлява забранена от закона сделка, нито цели заобикалянето му. С отпадане на забраната по чл. 28, ал. 1 ЗПСК съгласно решение № 1637 от 21.12.2015 г. е настъпило и условието по чл. 3 от предварителния договор, при което сключването му като окончателен е било поставено от договарящите страни в зависимост изцяло от настъпване на предпоставките за това, предвидени в чл. 4, ал. 1 за приемане и влизане в сила на решение на Общински съвет – общ. Несебър за ЧИ на ПУП – ПР за УПИ I, в кв. 47, по плана на Слънчев бряг – изток.

Изводът за неоснователност на доводите за сключване на предварителния договор в нарушение на добрите нрави по съображения за уговарянето на занижена пазарна стойност е аргументиран с обстоятелството, че цената по предварителния договор е определена на базата на оценка в размер на 224 800 лв. без ДДС от лицензиран оценител – И. Н., притежаващ сертификат за оценителска правоспособност № [ЕГН]/14.12.2009 г. на недвижими имоти, издаден от Камарата на Независимите оценители в България, утвърдена със същото решение на СД на „Слънчев бряг“ АД по протокол от 04.06.2013 г., за продажба на имота. Посочено е, че неправилно липсата на еквивалентност е обоснована в решение по протокол от 27.09.2017 г. с цената на други, сделки сключени от дружеството в по-късен период – от 2015 г. до 2017 г.; нищожността на договора следва да се преценява към момента на неговото сключване, а не с оглед забавата за настъпване на условията, представляващи предпоставка за изискуемост на задълженията на страните по него.

Относно възражението за липса на уговорен в договора краен срок за сключване на договора като окончателен съдебният състав е приел, че срокът за сключване на договора като окончателен е определен в разпоредбата на чл. 3 от същия – едномесечен срок от получаване на разрешение от АПСК, а с оглед приемането му преди уговореното изменение на ПУП – в зависимост от влизане в сила на решението за приемане на ЧИ на ПУП, поради което е направил извод, че същото е неоснователно.

Във въззивното решение са изложени съображения за неоснователност и на възражението за автоматично разваляне на предварителния договор, предвидено в чл. 4, ал. 2 от същия, а именно: волеизявленията на страните в тази разпоредба не могат да се тълкуват в този смисъл; по делото не се установява наличието на забава, която да е предпоставка за разваляне на договора съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за продажба на недвижим имот, собственост на въззивника /ответник и настоящ касатор/ - търговско дружество с над 50 на сто държавно участие за окончателен, въззивният съд е приел, че към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанци, към който момент се формира силата на пресъдено нещо и настъпва транслативният ефект на окончателния договор, не са изпълнени специалните изисквания на закона - не е обнародвано решение на АПСК /сега АППК/, с което да е открита процедура за продажба на имота, предвиждаща договаряне с потенциален купувач. В тази насока съдебният състав се е позовал на приетата със ЗД на ЗПСК, обн. в ДВ, бр. 64 от 2018 г., разпоредба на чл. 3а на ЗПСК /в сила от 03.08.2019 г./, установяваща по императивен начин изискване продажбата на имоти, собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, да се извършва чрез електронна платформа за продажба на имоти, както и на приетата на основание чл. 3а, ал. 3 ЗПСК с ПМС № 234/26.09.2019 г., обнародвана в ДВ, бр. 77/01.10.2019 г., в сила от 01.10.2019 г. Наредба за електронната платформа за продажба на имоти частна държавна собственост и на имоти собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала /Наредбата/.

Посочил е, че съгласно чл. 11 от Наредбата АПСК /сега АППК/ взема решение за провеждане на електронен търг за продажба на имотите и обектите от своята компетентност, което се публикува по реда на чл. 31, ал. 3 ЗПСК, както и на електронната платформа и на интернет страницата на агенцията на датата на обнародването му в Държавен вестник. Съгласно § 2 от ПЗР на Наредбата, извършването на продажбата се довършва по досегашния ред, а не по реда на Наредбата, само когато към датата на влизане в сила на Наредбата има публикувано решение за провеждане на процедура за продажба на имоти по чл. 2, ал. 1 от Наредбата, т. е. да е обнародвано решение на агенцията, с което да е открита процедура за продажба на имота, предвиждаща договаряне с потенциален купувач.

Въззивната инстанция е анализирала посочените разпоредби и е заключила, че целта на чл. 2, ал. 1 и чл. 3а от ЗПСК и на Наредбата по чл. 3а, ал. 3 ЗПСК, вкл. на изключенията, посочени в § 2 от ПЗР на Наредбата, са за създаване на условия за прозрачна и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите и за осъществяване на следприватизационен контрол. Приела е, че обнародваното в ДВ, бр. 2/08.01.2016 г. решение № 1637 от 21.12.2015г., макар да отменя забраната по чл. 28, ал. 2 от ЗПСК за продажба, не съдържа волеизявление на компетентния орган относно условията, реда и метода за продажба на имотите – собственост на „Слънчев бряг“ АД, поради което в светлината на посочените в чл. 2 от ЗПСК цели на закона и по смисъла на изключението на § 2 от ПЗР на Наредбата, то не представлява решение за откриване на процедура за продажба на имотите, собственост на „Слънчев бряг“ АД и/или конкретно за процесния имот.

При липсата на решение на АПСК /сега АППК/ към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство относно процедурата за продажба на процесния имот, което при това да е обнародвано, условията за продажба се подчиняват на изискванията на чл. 3а, ал. 1 от ЗПСК, поради което съгласно чл. 363 ГПК предварителният договор не може да бъде сключен по съдебен ред.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Посочените в изложението правни въпроси са релевантни, тъй като са включен в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните от него правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай разпоредбите на чл. 3а, чл. 28, ал. 1 и ал. 9 ЗПСК и § 2 и § 3 ПЗР на Наредбата за електронната платформа за продажба на имоти – частна държавна собственост, и на имоти – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала са ясни и непротиворечиви, поради което не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като цитираната от касатора практика на ВКС е неотносима, защото в посочените решения не е даден отговор на формулираните от касатора правни въпроси. В решение № 338/16.04.2009 г. по гр. д. № 1739/2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о. е прието, че въведената с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗПСК забрана за извършване на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала важи само при условията на чл. 28, ал. 2 ЗПСК – след приемане на изрично решение от АСК /сега АПСК/. В решение № 642/10.07.2006 г. по т. д. № 143/2006 г. на ВКС, ТК, II т. о. е обсъден въпросът дали договор за дарение на недвижим имот от дружество, по отношение на което е открита процедура по приватизация и е прието, че не може да бъде споделено разбирането, че нормата на чл. 28, ал. 1 ЗСПК не допуска извършване на безвъзмездно разпореждане с дълготрайни активи на дружество, по отношение на което е открита процедура за приватизация; разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗПСК съдържа две забрани – от една страна, забрана за разпореждане с дълготрайни активи на дружеството, и от друга страна – забрана за сключване на точно определени сделки; с оглед липсата на конкретизация на забранените разпоредителни действия, следва да се приеме, че тази забрана се отнася за всякакъв вид разпореждане; оттук и изводът, че с предварителното разрешение на Агенцията за приватизация е допустимо не само възмездно, но и безвъзмездно разпореждане с дълготрайни материални активи на дружество, по отношение на което е открита процедура за приватизация. В посоченото решение на ВКС са изложени и съображения, че доколкото законът не поставя изискване относно вида на разпоредителната сделка /възмездна или безвъзмездна/, следва да се приеме, че подобно уточнение не е необходимо да присъства и в разрешението на Агенцията за приватизация, като напълно достатъчно е да е посочена самата разпоредителна сделка и дълготрайните активи, които са предмет на същата. Решението на ВКС е постановено преди приемането на чл. 3а ЗПСК и Наредбата, приета на основание чл. 3а, ал. 3 ЗПСК, поради което и с оглед разпоредбите на § 2 и § 3 ПЗР на Наредбата същото е неприложимо към настоящия случай.

Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд Бургас. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер 2 000 лв., представляваща направени разноски в касационното производство – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение