Определение № 5116 от 11.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3809/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. И. П. срещу разпореждане № 632 от 04.09.2024 г. по в.гр.д. № 519/2023 г. по описа на Окръжен съд- Добрич, с което е върната касационна жалба с вх.№4597 от 16.07.2024 г., подадена от И. И. П. срещу решение № 140 от 27.05.2024 г. по в.гр. д. № 519/2023 г. по описа на Окръжен съд-Добрич, като недопустима след като с оглед цената на всеки отделен иск въззивното решение на основание чл.280, ал.3 ГПК не подлежи на касационно обжалване. В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Според жалбоподателя неправилно е осъден с решението на Окръжен съд- Добрич. Прави оплаквания, че определеният му адвокат по допусната правна помощ по делото не е направил никакви искания в негова полза, за да докаже, че договорите за адвокатска защита с ищеца по делото и на когото следва да заплаща суми за адвокатски възнаграждения са нищожни след като при сключването им не е бил психически добре. Наложило се да се защитава сам след като се отказал от правната помощ по делото и въпреки възраженията и направен отвод на съдиите, същите не са се отвели въпреки, че ищецът- адвокат Д. работил постоянно с тях. Не му била дадена възможност да доведе свидетели във връзка с това как е подписал договорите. Иска да се разгледа настоящата жалба като се отмени връщането на касационната жалба срещу въззивното решение, да се допусне до разглеждане същата и в тази връзка да му се допусне правна помощ. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните причини: С решение №140/27.05.2024 г. на Окръжен съд- Добрич, постановено по в.гр.дело №519/2023 г. е отменено частично решението на РС Каварна, в частта, с която И. И. П. е осъден да заплати на Д. И. Д. сумата от 500лв., представляваща разлика над 5419,60лв. до 5919,60лв., претендирани общо по четири договори за правна защита и споразумения, представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.03.2020 г. и е отхвърлен искът за тази разлика. Със същото решение е потвърдено решението на РС Каварна от 19.05.2023 г. по гр.дело №212/2022 г., в частта, с която е осъден И. И. П. да заплати на Д. И. Д. сумата от 5419,60лв., представляваща общо дължима сума по три договора за правна защита и споразумение и заплатени такси, от които: 300лв. по сключен договор за правна защита и съдействие от 27.07.2020 г. и споразумение към него, 4 000лв. по договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021 г. и споразумение към него, 1000лв. по договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021 г. и споразумение към него, 94,60лв., представляваща заплатена такса по изп.дело №330/2022 г. на М. Н., и сумата от 25лв. заплатена такса по в гр.дело №586/2020 г. на ОС Добрич, ведно със законната лихва върху общо дължимата сума от 5419,60лв., от датата на исковата молба 08.06.2022 г. до окончателното й заплащане. Срещу въззивното решение ответникът по исковата молба, въззивник И. И. П. е подал касационна жалба /озаглавена въззивна жалба/, адресирана до ВКС, с искане да се разгледа жалбата му след като е осъден за сума над 5 000лв. и в тази връзка да му се предостави правна помощ. С обжалваното разпореждане №632/04.09.2024 г. Окръжен съд-Добрич е приел, че касационната жалба срещу въззивното решение е недопустима, тъй като е насочена срещу решение по въззивно гр.дело, постановено по предявени обективно съединени осъдителни искове, всеки един с цена под 5 000лв., за незаплатени адвокатски възнаграждения по четири договора за правна защита и съдействие. От значение за преценката за допустимост на касационното обжалване с оглед на чл.280, ал.3, т.1 ГПК е преценката на всеки отделен иск, а не на техния сбор. Разпореждането е правилно. В нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е установена касационна необжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК е предвидено правомощие на администриращия въззивен съд да върне касационната жалба, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 от ГПК. В случая с оглед цената на предявените искове, всеки един под 5 000лв., администриращият касационната жалба въззивен съд правилно е приел, че подадената срещу въззивното решение касационна жалба е недопустима и подлежи на връщане. Поради изложените съображения обжалваното разпореждане на Окръжен съд-Добрич, с което е върната касационната жалба срещу въззивно решение, което не подлежи на касационен контрол, като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на III г.о.,