Определение № 295 от 08.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1487/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Подадена е частна жалба от Д. Н. Л. срещу определение № 1470/02.05.2019г. по ч.гр.д. № 1862/2019г. на САС, с което е потвърдено определение № 6724/18.03.2019г. по гр.д. № 2637/2019г. на СГС за оставяне без уважение на молбата на частния касатор за освобождаване от държавна такса. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на молбата по чл.83, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като следва да се има предвид, че в редакцията на посочената норма към датата на подаване на настоящата частна жалба – 22.05.2019г., противоречивото решаване на поставения правен въпрос в практиката на съдилищата не представлява основание за достъп до касация. В настоящия случай представеното от частния касатор изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран изричен правен въпрос. Поддържа се становище, че по приложението на чл.83, ал.2 ГПК е налице противоречива практика на съдилищата – едни съдилища уважават молба за освобождаване, а други – не, въз основа на едни и същи декларации; изискват се допълнителни писмени доказателства и процедурата излишно се бюрократизира. Тези съображения не покриват съдържанието на правен въпрос във връзка с дадено от въззивния съд в конкретното обжалвано определение разрешение по приложението на чл.83, ал.2 ГПК. В случая САС е направил извод за неоснователност на молбата след като е преценил характера на извършеното от ищеца деклариране на данни, неизпълнението на указанията на първоинстанционния съд за представяне на декларация по предоставен образец, съдържаща по-пълна информация относно семейно, имуществено и здравно състояние от вече депозираната от страната такава по делото. Отделно от това е обсъдил поотделно и съвкупно данните, изложени от частния касатор в представената по делото декларация: семейно положение, притежавано от ищеца имущество, доходи от трудова дейност и пр. Съобразено е било и здравословното състояние на ищеца. Какви конкретно обстоятелства са били декларирани и каква е тяхната оценка с оглед задължението за частния касатор да заплати държавна такса по предявения иск, не може да се изследва от ВКС, без да е поставен правен въпрос и да е изпълнено и някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Водим от горното, Върховният касационен съд