Определение № 2553 от 15.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1120/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 вр. чл.129, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Тивекс България“ ООД срещу определение № 34/19.01.2026 г. по в.ч.гр.д. № 472/2025 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2936/21.11.2025 г. по гр.д. № 1235 /2025 г. на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на предявения от „Тивекс България“ ООД срещу М. В. Ц. евентуален иск за обезщетение на имуществени вреди, поради неотстраняване на указани от съда нередовности.

Ответникът по иска М. В. Ц. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на частната жалба.

Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес да обжалва срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното:

Производството по делото е прекратено по отношение на предявения от „Тивекс България“ ООД срещу М. В. Ц. евентуален иск за осъждането на същата да заплати сумата от 25 510.90 лв., представляваща обезщетение за реално претърпени вреди и пропуснати ползи, причинени от неправомерно използване и разпространяване на търговска тайна.

Въззивният съд е установил, че първоинстанционният съд е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовности по евентуалния иск, като посочи как е формирано евентуалното търсеното обезщетение за имуществени вреди - какви (вреди) по вид и размер е претърпял от конкретно нарушение на споразумение с ответницата за конфиденциалност, да конкретизира каква е ползваната от ответницата служебна и търговска информация в нарушение на споразумението. Ищецът е посочил, че размерът на претендираното обезщетение е 25 510.90 лв., включително по евентуално предявения иск и е описал обстоятелства относно твърдяното противоправно поведение на ответницата (по отношение на три от клиентите на ищеца).

Нормата на чл.10, ал.1 и сл. от ЗЗТТ предоставя на притежателя на търговска тайна право да предяви пред съда искове срещу всеки нарушител на търговската тайна включително за присъждане на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи. За да бъде квалифицирана една информация като търговска тайна по ЗЗТТ и нейното неправомерно използван или разкриване да бъде нарушение, пораждащо право на обезщетение на правоимащо лице, тя трябва да отговаря на конкретни изисквания, регламентирани в чл.3 ЗЗТТ. Но (по делото) дори и след няколко уточнения е останало неясно как е определено търсеното обезщетение по евентуалния иск в размер на 25 510.90 лв.

Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че по претенцията за вреди исковата молба трябва да съдържа и конкретни обстоятелства относно самите вреди, точно индивидуализирани и в какво се състои всяка една от тях и какъв е размерът им.

Приел е, че след като се претендира претърпяна вреда и пропусната полза, следва в обстоятелствената част на исковата молба точно и ясно да се посочи в какво се състои конкретното намаляване на имуществото и в какво конкретно се състои пропуснатата полза - от нереализирана сигурна печалба, оборот или друго. Няколкократно съдът е указал на ищеца, че не може да се претендира общо обезщетение за всички имуществени вреди, а следва както изложение на конкретните обстоятелства в обстоятелствената част и съответно петитум за всяка от тях. Не може да се обоснове пропусната полза „в случай“, че е ползвана неправомерно служебна или търговска тайна, нито поради най-общо - „отказани оферти“ и загуба на търговска позиция, както и не може да се обосноват понесени вреди, когато липсва размер, съответен на конкретни твърдения. Във всички случаи следва да се посочат конкретни обстоятелства и размер. Ако се касае за пропусната полза, тя е реална, а не хипотетична вреда. Предположението за наличие на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението. На доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата или които са довели до настъпване на вредата, както и че реализирането на определена възможност е станало невъзможно поради деликта.

Крайният извод на въззивния съд е, че и към момента на постановяване на неговия акт претенцията за обезщетение на вреди е нередовна, поради което правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в тази част.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател поставя следните въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с установената практика на ВКС, с което е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК:

1. Следва ли съдът при преценка дали са изпълнени указанията му за отстраняване на нередовности в исковата молба, да анализира в съвкупност изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и в уточненията към исковата молба?

2. Следва ли съдът при спазване на един от основните принципи заложени в ГПК за „равнопоставеност на страните“, да даде конкретни, ясни и точни указания на ищеца относно факти от обективната действителност, които за съда са останали неизяснени в исковата молба?;

3. Кои са фактите от обективната действителност, които ищецът следва да посочи при подаден иск за вреди и пропуснати ползи?

Частният жалбоподател твърди, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с определение № 488 /22.03.2023 г. по ч.гр.д. № 599 /2023 г. на ІІІ г.о., определение № 343 /17.05.2012 г. по ч.гр.д. № 307 /2012 г. на ІІІ г. о. и определение № 398 /23.05.2012 по ч.т.д. № 184 /2012 г. на II т.о..

Въпросите са обуславящи в следната поредност и обусловеност:

1. Какви твърдения за факти и обстоятелства и какви искания до съда (петитум) трябва да съдържа исковата молба, с която са предявени искове за обезщетение на различни вреди и пропуснати ползи от нарушаване на задължение за запазване на търговска тайна, за да бъде редовна?

2. Когато искова молба, с която са предявени искове за обезщетение на различни вреди и пропуснати ползи от нарушаване на задължение за запазване на търговска тайна е нередовна, задължен ли е съдът да даде конкретни, ясни и точни указания на ищеца за отстраняване на конкретни нередовности на искова молба, като му посочи какви факти от обективната действителност трябва да посочи и какви искания (петитум) да формулира?

3. След като е изтекъл срокът за отстраняване на указаните нередовности в исковата молба задължен ли е съдът при преценка дали са изпълнени указанията му за отстраняване на нередовности в исковата молба, да анализира в съвкупност изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и в уточненията към исковата молба?

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд първият въпрос е обуславящ, но не е разрешен от въззивния съд както се твърди, а в съответствие с установената практика.

Правните изводи на въззивния съд относно евентуалния иск (евентуалните искове) са изложени в пълнота и от тях е видно, че той е разграничил ясно исковете за обезщетение на претърпени вреди от исковете за обезщетение на пропуснати ползи, пояснил е, че обезщетение за всяка отделна вреда и пропусната полза следва да се търси с отделен иск с отделен съответен петитум, посочил е на какви ясни и конкретни фактически твърдения трябва да се основават отделните искове за всяка претърпяна вреда и пропусната полза, включително да бъде посочен размер на всяка отделна претенция (да бъде посочена паричната равностойност на всяка от твърдените вреди и пропуснати ползи, чието заплащане се претендира с предявените искове).

Вторият въпрос е обуславящ, но не е разрешен от въззивния съд както се твърди, а в съответствие с установената практика.

Въззивният съд е установил, че исковата молба в частта, с която е предявен евентуален иск (искове), е била нередовна, поради това, че не са посочени (индивидуализирани достатъчно ясно) конкретни вреди и пропуснати ползи и техните размери (парични равностойности), за които да се претендират отделни обезщетения и че първоинстанционният съд е дал законосъобразни точни и ясни указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба чрез посочване на конкретни факти и обстоятелства, които да индивидуализират отделните вреди и пропуснати ползи.

Третият въпрос е обуславящ, но не е разрешен от въззивния съд както се твърди, а в съответствие с установената практика.

Въззивният съд е установил, че нередовностите не са отстранени, тъй като с молбите за тяхното отстраняване не са разграничени отделни искове за обезщетение на конкретни отделни претърпени вреди и за конкретни отделни пропуснати ползи и не са посочени отделните техни парични стойности (размери), за които да се претендират отделни обезщетения, на което е основал извод, че нередовностите на евентуалния иск (искове) не са отстранени.

Поради това настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател поставя и следните въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с което е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК:

1. Допустимо ли в отделно облигационно отношение да се уговори клауза за конфиденциалност за неразпространение на специфична информация станала известна при и по повод изпълнение на служебните задължения на лице ангажирано по трудово правоотношение?

2. Допустимо ли е да се търси по съдебен ред отговорност за вреди и пропуснати ползи, произтичащи от клауза за конфиденциалност уговорена в отделно от трудовия договор облигационно правоотношение?

3. Валидна ли е клауза за конфиденциалност, уговорена между работник и работодател отделно от основното трудово правоотношение?

Поставените въпроси не са обусловили изхода на спора по евентуалния иск, тъй като видно от подробно възпроизведените му правни изводи въззивният съд не ги е разгледал при формулиране на решаващите си правни изводи за това дали са отстранени нередовностите на исковата молба в нейната част, с която е предявен евентуален иск (искове). Както беше посочено по-горе, той е потвърдил обжалваното пред него определение, тъй като е приел, че исковата молба е била нередовна, посочил е в какво се състоят нередовностите и е приел, че въпреки дадените от първоинстанционния съд законосъобразни указания, нередовностите не са били отстранени в указания срок и до постановяване на въззивното определение (въззивният съд не е приел, че уговорена клауза за конфиденциалност е невалидна, нито че уговарянето на такава клауза е недопустимо, нито че е недопустимо да се търси по съдебен ред отговорност за вреди и пропуснати ползи, основани на такава клауза.)

С оглед на това, по поставените въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като какъвто и отговор да им бъде даден, той не би променил изхода на спора.

Частният жалбоподател излага доводи и за очевидна неправилност на обжалваното определение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на същото (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване с обжалваното определение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното определение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

Поради това настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното определение.

От изложеното дотук настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед този изход от производството частният жалбоподател няма право на разноски, а искането на ответницата за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено в размер на 700 евро – уговорени и заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Воден от изложеното съдът