Определение № 3 от 12.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2245/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. М. Б., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Д. С., против въззивно решение № 669 от 24 януари 2020 г., постановено по в.гр.д. № 7949/2018 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 358175 от 12 март 2018 г., постановено по гр.д. № 16203/2017 г. по описа на районния съд в гр. София, за отхвърляне на предявения от Б. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 60327/2015 г. по описа на районния съд в гр. София. В жалбата се излагат съображения за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение. Твърди се, че искът по чл. 270, ал. 2 ГПК бил извънреден способ за прогласяване нищожността на съдебни актове, поради което основанията за допускането на касационно обжалване следвало да се разглеждат във фазата по същество на спора. Поддържа се, че въззивният съд е изследвал наличието само на една от хипотезите на нищожност – несъвместимост с установения правов ред, но не и „непозволена цел и непозволен път за постигане на непозволена цел”; че процесната заповед за изпълнение била издадена в нарушение на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като заповедният съд трябвало да следи дългът да не е формиран в противоречие с добрите нрави; че процесната заповед е издадена при липса на компетентност, тъй като не било приложено Общностното право; че легитимността на съдебния състав и липсата на компетентност на съдебния състав били две различни основания, водещи до нищожност на съдебния акт, както и че решение, постановено от съдебен състав при липса на компетентност, нямало сила на пресъдено нещо. Сочи се, че процесната заповед за изпълнение била издадена в нарушение на т. 2б от ТР 4/2013 г., ОСГТК, тъй като дългът не бил индивидуализиран; не съответствала на заявлението по чл. 410 ГПК; била издадена при наличие на основанията по чл. 22, ал. 1, т. 1 и/или 6 ГПК. Твърди се, че въззивното решение било постановено в нарушение на чл. 8 ЗЗД, чл. 298 ТЗ, чл. 147а ЗЗП, чл. 17, ал. 3 и чл. 122, ал. 1 КРБ, както и че същото било политическо. Иска се отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпросите: 1. Тълкуване на чл. 291, § 1, вр. чл. 288 ДФЕС, относно действие на директива с императивен характер в периода на задължителното транспониране; 2. Допуска ли директивата с императивен характер (в случая Директива 2011/83/ЕС) в периода на задължителното ѝ транспониране в националното законодателство законодателен орган на членка (в случая Народното събрание) да създаде законова конструкция (в случая чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ) в противоречие на самата директива (в случая на чл. 6 и чл. 7 от Директива 2011/83/ЕС )?; 3. Уредената конструкция в чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, създадена на 17.07.2012 г. в периода на задължителното транспониране на Директива 2011/83/ЕС, за възникване на облигационното отношение между топлофикационно дружество и потребител не е ли от една страна в противоречие на чл. 6 и чл. 7 Директива 2011/83/ЕС, а от друга – непозволена държавна помощ по смисъла на чл. 107 ДФЕС?; 4. Допустимо ли е доставчик на универсална услуга (в случая топлинна енергия) едностранно да определя цената и в горна граница, определена от регулатора (в случая КЕВР)? В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК се поставят въпроси от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор А. А., чрез юрк. Г. Ч., в отговор на касационната жалба излага становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по съществото на спора. С обжалвания акт въззивният съд приема, че предявеният иск за прогласяване нищожността на заповед за изпълнение е допустим, като сочи, че нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици, поради което нищожността е единственият порок, който може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно. Посочено е също, че защитата срещу недопустимостта и неправилността на съдебния акт, за разлика от нищожността, може да бъде осъществена само по пътя на обжалването, респективно по предвидения от законодателя специален ред за оспорване на издадена в заповедното производство заповед за изпълнение. За да потвърди първоинстанционното решение, Софийският градски съд е констатирал, че процесната заповед за изпълнение е постановена от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписана е от районния съдия, изразената в нея воля е напълно разбираема; че тя не е несъвместима с основите на установения правов ред и с нея не е разпоредено изпълнение на действие, което противоречи на добрите нрави или е престъпление. За неоснователни са приети възраженията относно липса на форма поради липса на отделно разпореждане за издаване на заповед за изпълнение, тъй като съдът издава изрично разпореждане по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение само в случаите, когато изцяло или отчасти отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посочено е, че при цялостно уважаване на заявлението съдът издава разпореждане, което инкорпорира в самата заповед, и не е необходим нарочен съдебен акт, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение, като преценката на заповедния съд, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, а съответно и че липсват пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, е обективирана в самата заповед. За ирелевантни са приети възраженията относно липса на индивидуализация на вземането на кредитора, допуснати от заповедния съд нарушения на закона и правото на Европейския съюз при издаване на процесния акт, както и оплакванията във връзка със несъществуването на облигационна връзка между страните, дължимостта на паричната сума и конкретното потребление на топлинна енергия, тъй като тези оплаквания са относими към допустимостта и правилността на заповедта за изпълнение, но не и към въпроса за нейната валидност. Не е установено основание за нищожност и във връзка с твърдяното противоречие на заповедта с Конституцията на Република България, тъй като е посочено, че със заповедта за изпълнение на парично задължение не се нарушава частната собственост, а се цели проверка на обстоятелството дали едно вземане е спорно между страните. Не е констатирано и нарушение на правото на защита на страната в процеса, доколкото в процесуалния закон е предвиден ред, по който длъжникът може да възрази срещу издадената заповед, което води до иницииране на исково производство от страна на заявителя. Неоснователно е искането на жалбоподателката за отправяне на преюдициално запитване по поставените в касационната жалба въпроси. Съгласно чл. 628 ГПК, преюдициално запитване се прави в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В разглеждания случай искане за преюдициално произнасяне от Съда на Европейския съюз не касае предмета на настоящото производство относно валидността на процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а нейната законосъобразност и съществуването на вземането, във връзка с което е издадена. Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно. Касационният съд приема, че доводите на касатора за нищожност и недопустимост на обжалваното решение не могат да бъдат възприети. В закона липсва дефиниция кога съдебният акт е нищожен, но съдебната практика приема, че нищожен е онзи съдебен акт, който не може да бъде припознат като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост (решение № 668 по гр.д. № 1790/2009 г., I г.о., ВКС). В процесния случай подобен порок не се наблюдава – съдът е изложил подробни съображения за възприетите от него правни изводи въз основа на установените по спора обстоятелства; решението е ясно и разбираемо, изводите са логични и последователни. Съдът не констатира служебно и други пороци на решението, водещи до неговата недопустимост – наличие на процесуални пречки или липса на процесуални условия за съществуването и/или надлежното упражняване на правото на иск. Поставените от касатора въпроси (посочени в настоящото изложение така, както са записани в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване) също не обосновават допускането на касационното обжалване. Въпросите: липсата на индивидуализация на иска съгласно чл. 9, § 3, б. „б” от Директива 2012/27/ЕС с оглед длъжникът да знае за каква е претенцията на взискателя основание за нищожност или недопустимост е на издадената заповед по чл. 410 ГПК, и несъответствието по основание и размер в т. 12 от заявлението и заповедта за изпълнение води до нищожност на самата заповед или до нейната недопустимост, не са обусловили изхода на конкретния спор. Същите са неотносими към действителността на заповедта за изпълнение и имат значение за производството по чл. 422 ГПК. Същото се отнася и до въпроса до какво води неизпълнението на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК в хипотезата, в която взискателят не е посочил юридически факт, правопораждащ договорното отношение с длъжника, тъй като въпросът дали между страните съществува твърдяното договорно отношение, е относим към производството по чл. 422 ГПК при сторено възражение по чл. 414 ГПК. Не дават основание за допускане на касационно обжалване и въпросите: в какъв съдебен акт заповедният съд обективира, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 ГПК и са налице предпоставките на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК и чл. 128, ал. 1 ГПК, за да се издаде заповедта по чл. 410 ГПК, и как се формира вътрешното убеждение на състава, след като не се издава съдебен акт – определение, от което да е видно, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2 ГПК. Същите се основават на становището на страната, че заповедният съд следва да постанови нарочен съдебен акт - разпореждане, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение, което становище не намира опора в законовата уредба на заповедното производство. Въпросът: в случай че е недопустима изцяло или в тази ѝ част заповедта за изпълнение, кога се преклудира възражението за недопустимост: с отговора на получената заповед, с отговора на исковата молба по чл. 131, с първото открито съдебно заседание след получаване на съдебно-техническата експертиза, първото действие след научаване на предявеното чуждо вземане, също не е обуславящ, тъй като предмет на спора е валидността на заповедта за изпълнение. За пълнота на изложеното следва да бъде посочено, че защита срещу недопустимостта на съдебния акт може да бъде осъществена само в рамките на висящото съдебно производство, на което е постановен съответният порочен акт, както е приел и съставът на въззивния съд. Въпросите: заявлението да се издаде заповед по чл. 410 ГПК приравнено на ценна книга ли е, че съставът я разглежда само от външна страна, като не изследва произхода на дълга; как заповедният съд ще провери договора между доставчик и потребител за неравноправни клаузи, след като не е приложен по делото; заповедното производство допуска или изключва недопустимостта на заповедта за изпълнение, като официален документ с невярно съдържание с оглед чл. 311 и чл. 314 НК, когато е предявено чуждо вземане на ФДР за дялово разпределение, по което задължено лице е „Топлофикация София” ЕАД, арг. на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, предявеното чуждо вземане прави ли заповедта нищожна, като официален документ с невярно съдържание или заповедта е недопустима изцяло или в тази ѝ част, също не са обусловили изхода на спора, тъй като не се отнасят към мотивите на съдебния акт. Не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол и по въпросите: кои са критериите, които отличават съдебното решение от политическото, постановено политическо решение от съдебен състав нищожно ли е, какъв е съдебен акт, постановен в нарушение на собствено тълкувателно дело, тъй като същите не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а се основават на несъгласието на страната с изхода на спора. При този изход на спора е основателно искането на ответника за заплащане на възнаграждение за защита от юрисконсулт по чл. 78, ал. 8 ГПК, което се определя от съда на 100 лева при условията на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,