Определение № 3028 от 12.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2136/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба (три жалби с №№ 250/258 от 15.01.2025 г.; 252/260 от 15.01.2025 г. и 975 от 15.01.2025 г.), подадена от К. Г. Т. срещу определение № 27 от 09.01.2025 г. по ч. гр. д. № 619/2024 г. на Окръжен съд Монтана, с което е потвърдено определение № 1651 от 04.12.2024 г. по гр. д. № 2318/2024 г. на Районен съд Монтана, с което на основание чл. 118, ал. 2 ГПК производството по делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Елена. В частната жалба се поддържа, че определението неправилно. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът М. М. не изразява становище. При преценка допустимостта на образуваното частно касационно производство настоящият състав на Върховния касационен съд, намира, че жалбата е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Производството пред Районен съд Монтана е образувано по искова молба на К. Г. Т. против М. М. с предявен иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 1 300 лева като част от вземане в размер на 1900 лева. С отговора си на исковата молба ответникът М. е направил възражение за местна подсъдност, като е посочил, че производството следва да бъде разгледано от Районен съд Елена. Районен съд Монтана е прекратил производството пред себе си с определение № 1651 от 04.12.2024 г. по гр. д. № 2318/2024 г. и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд Елена. С обжалваното определение Окръжен съд Монтана е потвърдил първоинстанционния акт като правилен. Определението на Окръжен съд Монтана не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК изключва от касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая първоинстанционния съд е сезиран с осъдителен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 300 лева като част от вземане в размер на 1900 лева. Цената на иска по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е под 5000 лв. Въззивното решение по иск с цена до 5 000 лева не би подлежало на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. По силата на чл. 274, ал. 4 ГПК въззивните определения, с които се потвърждават определения по дела, решенията по които са изключени от обхвата на касационния контрол, не подлежат на касационно обжалване. Следователно обжалваното определение е окончателно (независимо че в него неправилно е посочено обратното) и частната жалба не подлежи на разглеждане по същество. Частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, което е изключено от касационен контрол и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.