Определение № 4216 от 11.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4036/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 261557 от 09.05.2022 г. по в.гр. д. № 4875/2021 г. на ГС – София, с което е признато за установено, че Р. Г. З. дължи на ЗК „Лев Инс“ АД сумата в размер на 6317,74 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 27.12.2018 г. до окончателното изплащане Жалбоподателят Р. Г. З., действащ чрез адв. В. Я. - САК, поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с решение на СЕС и които са от значение за точното приложение на закона. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, чрез процесуалния представител на дружеството излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Софийски районен съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 6 317, 74 лв. представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди за ПТП на 13.07.2015 г. в [населено място] по щета № 1503000210391, в което са взели участие лек автомобил Ланчия с рег. [рег.номер на МПС] и автобус „Фолксваген Крафтър“ с рег. [рег.номер на МПС]. С решение № 20280267 от 18.12.2020 г. по гр.д. № 45938/2019 г. по описа на РС – София е отхвърлен предявения иск. С обжалваното решение № 261557 от 09.05.2022 г. по в.гр. д. № 4875/2021 г. на ГС – София е отменено решение № 20280267 от 18.12.2020 г. по гр.д. № 45938/2019 г. по описа на РС - София и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 274, ал.2 КЗ е признато за установено, че Р. З. дължи на ЗК „Лев Инс“ АД сумата в размер на 6317,74 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.07.2015 г. в [населено място], ведно със законната лихва. При тези данни настоящият състав намира, че касационната жалба следва да се върне, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване като постановено по търговско дело с цена на иска под 20 000 лв.-чл.280, ал.3, т.1 ГПК. В случая е предявен иск от ЗК “Лев инс“ срещу Р. З. за сумата 6317,74 лева регресно обезщетение за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност. Ищецът е застраховател и претендира регресното си вземане поради изплатено обезщетение на основание застрахователен договор и настъпило застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, т.е. на основание застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка, който е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др. Поради това делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл.365, т.1 ГПК и с оглед цената на предявения иск в случая съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК постановеното по такова дело въззивно решение е изключено от касационен контрол Д околкото характерът на правоотношението обуславя и характеристиката на делото като търговско, без значение е и по кой ред се е развил процесът – общия ред или по реда на гл.XXXII от ГПК. Търговският характер на делото произтича от това, че негов предмет е спор, пряко свързан с абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.6 ТЗ – застрахователна сделка. Ето защо подадената срещу решение от 09.05.2022 г. по в. гр. д. № 4875/2021 г. на ГС - София касационна жалба от Р. З. следва да бъде върната на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника ЗК „Лев Инс“ АД сумата 80 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложените съображения, съдът