Определение № 566 от 19.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 970/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Пи маркет“ ЕООД срещу разпореждане № 82/07.01.2023 г. по в. т. д. № 1355/2022 г. на ОС - Варна, с което е върната касационната жалба на „Пи маркет“ ЕООД с вх. № 30202/21.12.2022 г. срещу постановеното по делото решение № 1328 от 28.10.2022 г., на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като предявеният в производството иск е неоценяем, същият не е осъдителен и решението по този иск няма да има никакъв полезен материалноправен ефект, поради и което въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Против частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от „Интейк“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с който се заявява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. В обжалваното разпореждане съдът е приел, че въззивното решение е постановено по 16 бр. обективно кумулативно съединени установителни искове между търговци, всеки с цена под 20 000 лв., поради което е намерил, че са налице предпоставките на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК за връщане на касационната жалба. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. В случая са предявени 16 обективно съединени иска за установяване принадлежността на вземания, предмет на 16 бр. договори за цесия, сключени между търговци (КНМ ГРУП ЕООД и ИНТЕЙК ЕООД), като впоследствие цедентът е прехвърлил вземанията си повторно (на ПИ МАРКЕТ ЕООД), с оглед на което по делото се спори относно това, кой е титуляр на правата върху същите. Всяко от вземанията, а и техният общ сбор, е на стойност под 20 000 лв. Предметното съдържание на спора насочва към извода, че той е функционално обвързан с търговското качество на страните и със сключените от тях в това качество сделки, което му придава белезите на търговски и съответно обуславя квалифицирането на делото като търговско. От друга страна предявените искове са оценяеми – претендира се установяване съществуване в патримониума на ищеца на имуществени права - вземания с конкретен размер, респективно предметът на делото има парична оценка. Доводите на жалбоподателя (че оценяеми са само осъдителните искове, както и че ефектът от влязлото в сила решение по спора има значение за определянето му като оценяем или неоценяем) не намират опора в закона. Предвид обстоятелството, че цената на всеки от исковете е под 20 000 лв., касационната жалба се явява недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, а това представлява основание за нейното връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, както правилно е приел и окръжният съд с обжалваното разпореждане. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение