Определение № 531 от 16.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 2196/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 172 от 13.03.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 174/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3285 от 30.11.2012 год. по ч.гр.д. № 3405/2012 год. на Пазарджишки районен съд за обезсилване на Заповед № 2261/ 24. 08. 2012 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в размер на сумата от 9851.51 лева, произтичащо от доставени на длъжника [фирма] ел. материали в периода 2008 год.- 2012 год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2012 год. до окончателното и изплащане, издадена по ч.гр.д.№ 3405/2012 год. на Пазарджишкия районен съд в полза на настоящия частен жалбоподател, като кредитор. Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, като обосновава достъпа до касационен контрол с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК. Ответната по частната касационна жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване в срока и по реда на чл. 276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и като прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва де се остави без разглеждане. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал.2 ГПК, в редакцията й, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от обхвата на факултативния касационен контрол. В случая главното вземане произтича от търговска сделка, което определя и характера на делото като търговско. Тъй като вземането е под 10 000 лв., а частната жалба е подадена срещу въззивно определение, постановено при действието на чл. 280, ал. 1 в редакцията след изменението му, следва, че частната касационна жалба е подадена при отсъствие на надлежно възникнало за страната процесуално потестативно правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.274, ал.3 ГПК и е недопустима. Неправилното посочване от въззивния съд, че въззивното определение подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за институционен контрол, който се определя единствено от нормите на процесуалния закон - ГПК. Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.4 ГПК