Определение № 3860 от 14.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2026 г.

С определение №.2623/19.05.26 по г.д.№.1110/26 касационната жалба на Н. Х. К. срещу на решение №.476/17.04.23 по г.д.№.635/21 на АС София, ІІс., в частта му по иска с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на 260лв обезщетение за имуществени вреди е оставена без разглеждане като недопустима, а по отношение на останалата част на въззивното решение не е допуснато касационно обжалване, тъй като е прието, че не са налице твърдяните в изложението на касационната жалба основания на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК. Постъпила е молба от адв. А. Д. в качеството му на процесуален представител на Н. Х. К. с искане ВКС да отмени горното определение в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.2 ГПК. Твърди се, че се касае за акт, който не прегражда по-нататъшното развитие на делото – и поради това може да бъде отменян от постановилия го съд. Сочи се, че преценката, че не се касае за вероятна недопустимост на въззивното решение, е неправилна-поради което на основание чл.233 ГПК определението следва да бъде отменено. Ответната страна Столична община не взема становище. Настоящият състав намира, че молбата е неоснователна. Доколкото се твърди, че се касае за оттегляем акт, който е постановен поради грешка, съдът намира, че е сезиран с искане по чл.253 ГПК /изрично цитиранта от касатора разпоредба на чл.233 ГПК, на която се позовава като основание на искането си, касае съвсем различна хипотеза – на отказ от иска/. Същото е неоснователно. Определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване, е окончателно, то слага край на делото и с постановяването му въззивното решение влиза в сила. Поради това и не може да бъде преразглеждано и отменяно от постановилия го съд на основание чл.253 ГПК. Отделно от изложеното и само за пълнота следва да се отбележи, че приетото в определението по чл.288 ГПК относно пасивната процесуалноправна и материалноправна легитимация във връзка с поставените въпроси и преценката по чл.280 ал.2 пр.2 ГПК е в съответствие с изясненото съдържание на тези понятия както в практиката на ВКС, така и в теорията. В последната изрично се сочи, че заявеното от ищеца спорно право обуславя не само процесуалната легитимация /ПЛ/ на ищеца, но и ПЛ на ответника, т.е. предопределя кои са надлежните страни по делото; ПЛ и на двете страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба; ето защо когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна по делото, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба-какво е действителното правно положение е без значение; в деня на предявяване на иска то е неизвестно и едва съдебното решение ще каже дали то съвпада с правното твърдение на ищеца; гаранцията срещу неистинско твърдение, целящо да обоснове изгодна за ищеца ПЛ, е заплахата, че искът, основан на такова твърдение, ще бъде отхвърлен като неоснователен; поради това е наложително да не се смесва ПЛ с материалноправната легитимация /ПЛ е принадлежност на правото на иск; материалноправната легитивация е титулярство на гражданското правоотношение (кой е носител на правото и кой - на задължението); ПЛ следва от правното твърдение на ищеца; материалноправната предпоставя съществуващо правоотношение-само такова правоотношение може да има свои носители; различни лица могат да бъдат процесуално и материалноправно легитимирани/ /Българско гражданско процесуално право, Девето преработено и допълнено издание, Ж. С., А. М., О. С., В. П., Р. И., И. С., стр.155, стр.157/. В случая Н.К. е посочил с исковата молба като ответник Столична община и е изложил съответни твърдения в тази връзка, обосноваващи надлежната й процесуалноправна легитимация, в хода на производството е бил представляван от адвокат и не е предприел действия във връзка с евентуално конституиране на друга ответна страна /в това число след запознаване със становището на посочената от него такава относно основателността на претенцията и указанията на съда в доклада/. При това положение и с оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, е било постановено решение спрямо определения от ищеца ответник, по отношение на който, обаче, с оглед събраните доказателства, е било прието, че претенцията е неоснователна - т.е., че той не е пасивно материалноправно легитимиран. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,