Определение № 5234 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1442/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор М. Б. от Окръжна прокуратура - Ямбол, срещу въззивно решение № 2 от 04.01.2024 г., постановено от Ямболския окръжен съд по въззивно гр.д. № 370/2023 г. в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на А. Х. К. обезщетение за причинените й неимуществени вреди от 18 000 лв. от незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2020 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Жалбата поставя във висящност решението и в частта относно съдебноделоводните разноски. Касаторът излага доводи за неправилност. Моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да бъде намален размерът на присъденото обезщетение (“в размер значително по-малък от уважения такъв от 18 000 лв.“). Счита, че то не е съобразено с действителните вреди, настъпили в причинна връзка с продължителността на наказателното производство, принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и с икономическата обстановка в страната. Насрещната страна А. Х. К., чрез адвокат С. В., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на разноски за инстанцията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Жалбата съдържа и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Ямболски окръжен съд, като изменил решението на първостепенния Ямболски районен съд, осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. Х. К. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди, в размер на 18 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.12.2020 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и съдебноделоводни разноски. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че съгласно заповед от 24.11.2018 г. на служител в Гранично полицейско управление - В. на основание чл.72, ал.1, т.1-4 ЗМВР ищцата К. е задържана за срок от 24 часа. С постановление от 25.11.2018 г. на Окръжна прокуратура - В. е задържана за срок от 72 часа в ареста на ТСИН-В., считано от 17.00 часа на 25.11.2018 г. до разглеждане на искане за вземане спрямо нея на мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 25.11.2018 г., с постановление на старши разследващ полицай при ГПУ-Б., е образувано досъдебно производство № 81/2018 г., като ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за това, че на 24.11.2018 г. на ГКПП - Д. мост В.-К., при влизане в Република България от Република Р., с лек автомобил, собственост на И. Д. И. от [населено място], без надлежно разрешително по ЗКНВП, в съучастие с И. Д. И. като извършител, е направила опит да пренесе през границата на страната високорисково наркотично вещество - метамфетамин, опаковано в 29 пакета, с общо брутно тегло 133.2 кг. - престъпление по чл.242, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 НК и затова, че на същата дата на ГКПП - Д. мост В.-К., без надлежно разрешително по ЗКНВП, в съучастие с И. Д. И. като извършител, в лекия автомобил е държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество - метамфетамин, в особено големи размери, с общо брутно тегло 133.2 кг., опаковано в 29 пакета - престъпление по чл.354а, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. Във връзка с повдигнатото обвинение за деянието, на 24.11.2018 г., е образувано ЧНД № 296/2018 г. на Видинския окръжен съд (ВОС). С определение от 27.11.2018 г. на ВОС по същото дело, на ищцата е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Впоследствие, с протоколно определение от 11.04.2019 г. на Видинския окръжен съд, тази мярка е изменена в по-лека - „домашен арест“, която се изпълнява по постоянен и настоящ адрес в [населено място], общ.Т., обл. Ямбол. С постановление за привличане на обвиняем от 29.07.2019 г. на старши разследващ полицай при ГПУ-Б. по ДП № 81/2018 г. по описа на ГПУ- В., е прецизирано повдигнатото обвинение, като такова по чл.242, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 НК. Постановлението е предявено на същата дата. На 19.08.2019 г. от Видинската окръжна прокуратура е изготвен обвинителен акт за контрабанда в „особено големи размери“ с оглед на стойността на наркотичното вещество, като се касае за „особено тежък случай“ по чл. 93 т.8 от НК., Образувано е НОХД № 194/2019 г. по описа на ВОС. С присъда № 2 от 21.01.2020 г. К. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение. С протоколно определение на ВОС от същата дата е отменена и мярката за неотклонение „домашен арест“. Образувано е ВНОХД № 475/2020 г. по описа на САС. Постановено е решение № 10324/13.11.2020 г., с което е потвърдена оправдателната присъда, влязло в сила на 23.11.2020 г. Съдът установил още, че по отношение на К. са налице данни за влезли в сила предишни присъди, като едното осъждане е за подобно престъпление - трафик през ГКПП (по чл. 280 ал.2 т.4 вр. ал.1 от НК - превеждане през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта с помощта на моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство). Относно залавянето на обвиняемите с голямо количество наркотици, има публикация в „РМ-ТВ“ от 27.11.2018 г. Съдът приел за установено влошаване на здравословното състояние на ищцата по време на протичането на наказателното производство, но също, че увреждането на здравето не е тежко. Установил, също така, че К. преживяла стрес, безпокойство, напрежение, довели до промяна на обичайния начин на живот, но психиката й не е тежко засегната. Извършените с нейно участие процесуални действия в наказателното производство са предизвикали неблагоприятна промяна в ежедневието й; наложените мерки за неотклонение са ограничили личната й свобода. Съдът намерил за недоказани твърденията наказателното производство да се е отразило върху трудовите ангажименти на К.. Въззивната инстанция заключила, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В резултат на незаконното обвинение А. К. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отражение върху психо-емоционалното й състояние, дискомфорт, стрес, страх, притеснения, дискредитиране на доброто й име, уронени чест и достойнство, които подлежат на парично репариране. При определяне на конкретния размер на обезщетението, съдът се позовал на чл. 52 ЗЗД, като изрично посочил кои обстоятелства взема предвид, как те се отразяват върху крайно възприетата сума. Тези обстоятелства са: продължителността на наказателното производство – около две години, като срокът не е неразумен; характерът на престъплението – тежко по см. на чл. 93, т. 8 НК; наложените мерки за неотклонение - най-тежката за срок от около пет месеца, изменена в „домашен арест“ за около девет месеца; етапите, през които е преминал процеса – съдебна и досъдебна фаза; броят и вида на процесуално-следствените действия с участието на К., конкретните негативни изживявания; медийното разгласяване на повдигнатото обвинение и това, че ищцата живее в малко населено място, в което новината за повдигнатото обвинение се обсъжда в негативен контекст; влошаването на здравословното състояние на подсъдимата; възрастта, трудовата заетост, общественото и социално положение на пострадалата; начин на живот и данни за минали осъждания за извършване на престъпления. Съдът е отчел, че най-продължителни и интензивни са били негативните преживявания на К. по време на мярката за неотклонение „задържане под стража“, като те са най-малки след постановяването на оправдателната присъда на 21.01.2020 г. и отмяната на мярката за неотклонение „домашен арест“. Съдът съобразил още, че търпените негативни преживявания не надхвърлят обичайните в подобни случаи; установеното влошаване на здравето не е тежко, воденото наказателно производство не се е отразило трайно върху авторитета и личността на К., а също, че поради предишните й осъждания, то не се е отразило на доброто й име така, нито е предизвикало за нея такова моралното страдание, както на неосъждания човек. Съдът изрично се е съобразил и със социално-икономическите условия в страната, включително негативният ефект от противоепидемичните мерки върху икономическата и социалната сфера в страната към релевантното време. Въззивната инстанция, също така изложила съображения, че определеният размер на обезщетението не съставлява източник на неоснователно обогатяване. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с въпросите: какъв е начинът за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като твърди противоречие с т. 11 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС; т.ІІ и т. 11 от ППВС № 4/1968 г. на ВС, решение № 388/28.10.2015 г. по гр.д.№ 2155/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 192/14.06.2016 г. по гр.д.№ 1061/2016 г. на ВКС, IV г.о.; съдът трябва ли да се мотивира по приложението на чл. 52 ЗЗД, като посочи и обсъди всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и значението им за размера на обезщетението, като твърди противоречие с решение № 302/04.10.2011 г. по гр.д. № 78/2011 г., I г.о на ВКС и решение № 321/26.11.2014 г. по гр.д. № 2516/2014 г., IV г.о. на ВКС; следва ли при определяне размера на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът да държи сметка и за обществените критерии за справедливост – икономическа среда, жизнен стандарт и „общоприетото разбиране за справедливост“, като поддържа противоречие с решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 832/10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 123/23.06.2014 г. по гр.д. № 254/2014 г. на ВКС, III г.о. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е осъществена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените правни въпроси са включени в предмета на спора и са от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното противоречие с цитираните решения на ВКС. Напротив, въззивният съд, напълно се е съобразил с точния смисъл на релевантните правни норми и разясненията на ВКС по тяхното тълкуване, като и сам в своето решение се е позовал многократно на практиката на касационната инстанция, с аналогични съображения на тези, посочени в изложението. Прокуратурата на РБ намира, че касационно обжалване следва да се допусне и с оглед точното приложение на закона, както и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) по въпросите: следва ли да съществува пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните вреди; как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и следва ли определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши от съда след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства. Част от въпросите са идентични по смисъл с тези, с които касаторът обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. ГПК; сам касаторът твърди, че по тях има дадено тълкуване от ВКС, като цитира и относима съдебна практика. На въпроса, дали следва да съществува пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните вреди, е даден положителен отговор още с ПП № 4/1968 г. На състава е известно, че по всички поставените правни въпроси няма противоречие между различните състави на ВКС, налице е многобройна и константна практика, за която не се твърди от касатора, че е нужно да бъде изменена, променена или осъвременена. Това изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (срв. разясненията по ТР 1-2009-ОСГТК ВКС). Следва да се посочи, че и въззивният съд напълно се е съобразил с възприетото от ВС и ВКС тълкуване. Всичко изложено води на извод, че не следва да се допуска касационното обжалване. Ответникът по касационната жалба е представляван от адв. С. В. от АК – Ямбол при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Предвид постановения резултат и нарочното искане, на адвокат В. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция, платимо от касатора. Тя е изготвила и подала своевременно отговор на касационната жалба, с много подробно и правно обосновани съображения по нейната основателността, както и по допускането й до касационно обжалване – поотделно по всеки въпрос, с правни аргументи. Съдът съобрази неголямата фактическа и правна сложност на делото, като и на спора, поставен пред Върховния касационен съд, липсата на явяване в открито съдебно заседание и броят на извършените процесуални действия в инстанцията, а още и спецификата на касационното производство, изискващо в по-висока степен на теоретични правни познания, количеството и качеството на свършената работа, както и предполагаемото нормално време за извършването й, и намира, че на адв. В. следва да бъдат заплатени 1 200 лв. Мотивиран от горното, съдът