Определение № 3134 от 18.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 629/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 4887/26.08.2024 г. по гр.д. № 13711/2022 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 20065822/07.11.2022 г. по гр.д. № 12476/2021 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на М. И. П. срещу „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, както следва: · да признае за незаконно и да отмени уволнението със заповед № 7/05.01.2021 г. на управителя на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД за прекратяване на трудовото отношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · да го възстанови на длъжността „главен експерт, управление на недвижимо имущество“, в отдел „Продажба на активи и управление на недвижимо имущество“ към дирекция „Маркетинг и продажби“ при Централното управление на дружеството (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и · да осъди дружеството да плати сумата 13 309.08 лв. – обезщетение за периода 06.01.2021 г. – 06.07.2021 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ). Решението се обжалва от М. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроса: Налице ли е закриване на част от предприятието на дъщерно дружество при прехвърляне на дейността на негово организационно обособено звено към холдинговото дружество и при такава правна и организационна промяна прилага ли се някоя от хипотезите на чл. 123 КТ? Касаторът счита въпросът обуславящ решението и твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно. Претендира разноските по делото. От ответника „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ответник и по касация, не е постъпил отговор на жалбата. От фактическа страна въззивният съд е намерил, че по трудов договор № 221/27.09.2011 г. ищецът заема длъжността „главен експерт, управление на недвижимо имущество“ в отдел „Продажба на активи и управление на недвижимо имущество“ към дирекция „Маркетинг и продажби“ към централното управление на ответното дружество. Щатът на отдел ПАУНИ е двама главни експерти, двама старши експерти и ръководител. Отделът извършва дейности по разпореждане и управление с движимо и недвижимо имущество на дружеството, т.е. отделът е организационно обособено звено от предприятието на дружеството. С доклад от 18.12.2020 г. управителят и прокуристът на дружеството предлагат отделът да се закрие поради ниската му ефективност и с цел ограничаване на разходите за заплати и осигуровки – приблизително 9 400 лв. месечно. По протокол от 21.12.2020 г. Съветът на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД взема решение да закрие Отдел Пауни и възлага изпълнението на решението на управителя и прокуриста на неговото дъщерно дружество „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД. Със заповед № 260/31.12.2020 г. в изпълнение на решението на СД на Холдинга управителят и прокуристът закриват отдел ПАУНИ. Дейността му е преустановена в предприятието на ответника. С анекс от 29.12.2020 г. към договор № 43/27.12.2013 г. тя е възложена на Холдинга от дъщерното му дружество/от ответника. Въззивният съд е заключил, че трудовото правоотношение с ищеца е законно прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ със заповед № 7/05.01.2021 г. на управителя на ответното дружество. Намерил е за неоснователни доводите, с които ищецът е обосновал иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: 1) за вътрешна реорганизация, при която дейността на отдел ПАУНИ е била запазена, макар и прехвърлена/възложена на други служители в предприятието на ответника; 2) за злоупотреба с правото на уволнение – поставената и постигната цел е да се прекрати неефективната дейност на отдела и ответното дружество да спести разходи и 3) за хипотеза по чл. 123 КТ – с анекса от 29.12.2020 г. дейността на отдела е възложена на Холдинга, т.е. няма преминаване на обособена част от предприятието на дъщерното дружество към Холдинга (чл. 123, ал. 1, т. 4 КТ), нито с анекса са прехвърлени материални активи от дъщерното дружество към Холдинга (чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ), нито е уговорено запазване на трудовите правоотношения с петимата служители в отдел ПАУНИ. При тези мотиви, с които въззивният съд е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, повдигнатият въпрос се съотнася към втората и третата група мотиви, с които са отхвърлени доводите на ищеца/сега касатор за незаконност на уволнението. Допускането на касационно обжалване по въпроса обаче би било в пряко противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В установената практика по чл. 8 КТ се приема, че по силата на презумпцията в чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до доказване на противното. Презумпцията е оборима, а доказателствената тежест по обратното доказване е на работника/служителя. Наличието или не на злоупотреба с право от страна на работодателя е обусловено от установяване на конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за това. Начинът, по който въпросът е формулиран, разкрива очакванията на касатора настоящият състав да проведе такова тълкуване на чл. 8, ал. 2 КТ, с което да приеме, че само поради това, че дейност, която е осъществявана от организационно и структурно обособено звено в предприятие на дъщерно дружество, се възлага с договор на холдинговото дружество, налага извод, че дъщерното дружество/работодателят злоупотребява с правото да прекрати трудовото правоотношение с работник/служител към закритото структурно звено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ. Такова тълкуване е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, която изисква за успешното оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ да бъдат установени конкретни факти и обстоятелства, свидетелстващи, че работодателят е използвал законово допустими правни средства, постигайки забранена от закона цел - да уволни свой работник/служител на неосъществено основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 277 ТЗ, холдинговото дружество и неговите дъщерни дружества са различни правни субекти. Не е забранен от закона договор, с който дъщерно дружество възлага на холдинга дейност или услуги, включително които са били извършвани от закрито негово структурно звено, нито сключването на такъв договор сам по себе си доказва злоупотреба с право на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ на дъщерното дружество по отношение на работниците и служителите от закритото структурно звено. В своята практика Върховният касационен съд приема, че преминаване на обособена част от едно предприятие към друго (чл. 123, ал. 1, т. 4 КТ) изисква прехвърляне на обособена част от активи, пасиви и фактически отношения от един към друг работодател, т.е. прехвърляне на обособена имуществена съвкупност от едно към друго юридическо лице. Извън приложното поле на чл. 123, ал. 1, т. 4 КТ е прехвърлянето на дейност от един към друг работодател. След ТР № 10/27.11.2014 г. по тълк.д. № 10/2013 г. ОСГК на ВКС практиката на Върховния касационен съд е уеднаквена и приема, че хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ изисква при прехвърляне на дейност от единия към другия работодател да преминат и материални активи. Настоящият състав споделя тази практика на Върховния касационен съд и не съзира основание да я променя, включително и практиката, според която чл. 123 КТ не изключва възможността работодателят, който прекратява своя дейност и я възлага на друг работодател, да уговори в полза на своите работници и служители възможност за запазване на трудовите правоотношения с работодателя, който поема дейността. Това е договор в полза на трето лице, а не законова хипотеза на запазване на трудовото правоотношение по чл. 123 КТ. Следователно по повдигнатия въпрос са изключени допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход и по аргумент от обратното от чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора/на ищеца остават направените по делото разноски, включително пред настоящата инстанция. При тези мотиви, съдът