Определение № 1106 от 10.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3206/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по постъпили касационни жалби от 05.06.2024 г. на В. А. К., чрез адвокат Т. К. и касационна жалба от 10.06.2024 г. /п.кл.06.06.2024г./ на адвокат М. Е., срещу решение № 563/25.04.2024 г. по в.гр.д. № 2708/2023 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се отменя решение № 2083 от 14.05.2023 г. по гр.д.№ 19849/2021 г. на Районен съд Пловдив, като упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. В. К., род.на *, се предоставя на майката Ж. А. Е., определя се местоживеенето на детето при нея и режим на лични отношения с бащата – В. А. К.: всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч. в петък до 18ч. в събота, с преспиване, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; определен е режим на лични контакти за Коледните, Новогодишните и личните празници на детето, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 220 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. В касационните жалби се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към жалбата от 05.06.2024 г. се поставят въпроси във връзка със служебните задължения на съда при постановяване на решение за родителските права да съобрази най-добрият интерес на детето, с оглед на всички събрани доказателства по делото, като се мотивира защо единия родител е предпочетен да упражнява родителските права, да обсъди родителския капацитет на всеки от двамата родители, като съобрази поведението им и всички обстоятелства засягащи условията на живот на детето. Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС, като твърди, че са налице основания за допускане до касация и по чл.280, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2 ГПК. В изложение към касационна жалба от 10.06.2024 г. са формулирани въпроси във връзка със задълженията на националния съд да приложи пряко Конституцията на Република България и стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека по чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, при преценката му на кой родител да се предостави упражняването на родителските права, като се направи задълбочен и подробен анализ и се изложат аргументи дали крайното решение съответства на интереса на детето. Поставени са и въпроси за задълженията на националния съд, на основание чл.8 КЗПЧОС, да анализира спазен ли е балансът между интересите на двамата родители, както и данните от засягането на физическия и морален интегритет на детето, в резултат от поведението на единия родител. Изложени са съображения, че са нарушени основни принципи свързани с намеса в правото на семеен живот при определяне режим на лични отношения между деца и родители поради липсата на мотиви по ключови фактори и съображения на страните, а въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както е налице основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. От Ж. А. Е., чрез адвокат М. Т. –Д. е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба от 10.06.2024 г., като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросите за защита на правата и интереса на детето, на живота и здравето на детето търсенето на баланс балансът между интересите на двамата родители, при решаване на въпроса относно упражняване на родителските права, са разрешени при точно прилагане на закона, международните актове и установената ясна и безпротиворечива съдебна практика за съблюдаване на основните прави и интереси на малолетното дете. В писмен отговор на касационната жалба от 05.06.2024 г. също се твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради липса противоречие с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, по отношение на въпросите свързани със защита на интересите на детето. Според представляващия ответника по касационната жалба, въпросите в изложението на касатора възпроизвеждат несъгласието на касатора с постановения съдебен акт, поради което не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, От Ж. А. Е., чрез адвокат Ц. С., също е подаден писмен отговор на касационните жалби, като твърди, че поставените въпроси са по съществото на спора, а една част от тях са зададени хипотетично, поради което не обуславят допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2 ГПК и претендира направените разноски в производството. От Ж. А. Е., като майка и законен представител на детето А. В. К., чрез адвокат В. Т., е подаден писмен отговор, с който оспорва изложените съображения на касатора, като счита че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, а по същество касационната жалба е неоснователна и претендира всички разноски по делото. За да постанови решението, въззивният съд приема, че пред въззивната инстанция е поставен за разглеждане спор за упражняване на родителските права спрямо малолетното дете на страните, неговото местоживеене, режима на лични отношения и месечната издръжка на детето. Делото е образувано по искове на бащата В. А. К. срещу майката Ж. А. Е., обединено за съвместно разглеждане в едно производство с предявените искове на Ж. А. Е. срещу В. А. К.. От фактическа страна въззивният съд е установил, че страните са живеели на семейни начала и родители на А. В. К., род.на *, до раздялата им на 12.12.2021 г., когато майката е напуснала общото жилище и е оставила детето на бащата. От данните в социалния доклад от 08.04.2022 г. е видно, че бащата е отглеждал детето с помощта на роднини до 28.03.2022г., а след тази дата, съдът е постановил по молба за определяне на привременни мерки, малолетният да бъде предаден за отглеждане на майката, която ползвала социални услуги от началото на м.февруари 2022 г. Малолетният живее с майка си в апартамент в [населено място], която не работи, получава социални помощи, но е одобрена за настаняване в общинско жилище, а детето е записано на детска градина от есента на 2023 г., според социалния доклад от 23.03.2023 г. Бащата е декларирал месечен доход над 3000 лева от семейната фирма и живее в двуетажна къща с добре обзаведени стаи, а според последния социален доклад /във въззивното производство/, той също има договор за ползване на социални услуги, а майката е започнала работа в магазин. При съвкупната преценка на доказателствата, обясненията на родителите и приетата съдебно-психологична експертиза, въззивният съд е достигнал до извод, че двамата родители биха могли ефективно да полагат грижи за малолетното дете, тъй като разполагат с необходимите социално-битови условия и възможности да задоволят основните нужди и потребности на детето. Недобрата комуникация и нежелание да преодолеят негативните нагласи един към друг, според въззивния съд, следва да се отчита като недостатък при двамата родители, но при преценка за родителския капацитет, с оглед ниската възраст на детето, преодоляната депресия и тревожност на майката и липсата на данни за агресия или насилие от страна на родителите към малолетния, съдът е достигнал до извод, че родителските права следва да се предоставят на майката, с местоживеене на детето при нея, която е изградила емоционална връзка с него. Според мотивите на съда, предоставянето на родителските права на бащата ще ограничи ролята на майката в живота на детето, предвид съществуващия режим на лични отношения с бабата и дядото по бащина линия: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17ч.. в петък до 18ч. в събота, и по изключение на религиозния празник „до 10ч. на третия ден“, поради което на В. А. К. следва да се определи режим на лични контакти: всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч. в петък до 18ч. в събота, с преспиване, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като бащата заплаща и месечна издръжка на детето в размер на 220 лева. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не може да се обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика, във връзка с предпоставките за предоставяне на родителските права, местоживеенето на детето, неговата издръжка и определянето на лични контакти с родителя, при когото детето не живее постоянно (чл.127, ал.2 СК). В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че „очевидна неправилност“ е налице при особено съществено нарушение на материалния и/или процесуалния закон, довело да явна необоснованост на съдебния акт /напр. законът е приложен в неговия противоположен смисъл или въз основа на отменена правна норма/, с което се нарушават основни принципи в гражданския процес и правилата на формалната логика при решаване на спора. В този смисъл, само при наличие на порок, който произтича пряко от съдържанието на мотивите на обжалваното решение, засяга вида и обема на търсената защита или най-добрият интерес на ненавършилото пълнолетие дете, може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следното: Формулираните въпроси в представените изложения към двете касационни жалби на касатора, свързани със задължението на съда при спор за родителските права да съобрази всички обстоятелства от значение за условията на живот и родителския капацитет на всеки от родителите, за да се мотивира защо най-добрият интерес на детето налага да бъде предпочетен този родител да упражнява родителските права, а по отношение на другия родител следва да се определи режим на лични контакти, обуславят изхода на делото, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Въззивният съд, в случая, с оглед правомощията му за служебна преценка на обстоятелствата, обосноваващи най-добрият интерес на детето, е съобразил съдебната практика, обобщена в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленум на ВС, според която съдът е длъжен да изследва подробно всички обстоятелства, обосноваващи интереса на детето – родителски качества, полагането на грижи и умения за възпитание, трудови навици, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между деца и родители и др. Дадените указания с цитираното тълкувателно постановление се прилагат последователно от Върховния касационен съд – напр. решение № 152/18.06.2012 г. по гр.д.№ 1066/2011 г., III г.о., решение № 54/16.02.2015 г. по гр.д.№ 5475/2014 г., IV г.о., решение № 334/06.01.2016 г. по гр.д.№ 2202/2015 г. IV г.о., решение № 110/22.05.2018 г. по гр.д.№ 327/2018 г., IV г.о., и др., с които се приема, че съдът е длъжен във всеки отделен случай да посочи кои обстоятелства налагат детето да остане при единия родител и да бъде определен обичайния или по-ограничен режим на лични отношения с другия родител (напр. поведението и моралния облик на родителя, условията на живот при него и т.н.) като изводите трябва да са направени, с оглед най-добрият интерес на детето и възможностите на всеки от родителите да осигури здравословна семейна среда, въз основа на които да бъде определен режима на лични контакти с другия родител. Въззивният съд, в случая, е преценявал интереса на детето не само с оглед на изразената готовност на всеки от двамата родители да полага грижи за малолетното дете, но е взел предвид констатациите на съдебни експерти относно техния родителски капацитет, с оглед липсата на нормални отношения /“родителско сътрудничество“/ между тях, както и обективната възможност да се осигури здравословна семейна среда на детето. Преценката на съда, на кого да предостави родителските права, в този смисъл, се основава изцяло на установените по делото обстоятелства, че всяка от страните се стреми към отговорното родителско поведение и желание да осигури подходящи условия за нормалното развитие на детето, но майката има изградена емоционална връзка и успява да задоволи основните потребности на детето. Според мотивите на съда, бащата също може да се грижи за сина си, но разчита повече на помощта на роднини, независимо че родителският капацитет и при двамата е съответен на полученото от тях образование, социален статус и бит. Решаващият извод на съда, че в най-добър интерес на детето на страните е упражняването на родителските права да се предостави на майката, поради ниската му възраст, като се определи режим на лични контакти с бащата, при съобразяване на вече съществуващия режим с бабата и дядото по бащина линия, за да не се ограничи ролята на майката в живота на детето, не са в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС, в която се приема, че детето следва да има възможност да запази и подобри личните отношения с родителя, при когото не живее постоянно, за да може и двамата родители да полагат непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание. Въпросите за задължението на националния съд да осигури спазването на принципите на международното право по чл.8 КЗПЧОС, като анализира подробно и задълбочено нарушен ли е балансът между интересите на двамата родители и правото на семеен живот, с оглед данните за засягане на физическия и морален интегритет на детето, като резултат от поведението на единия родител, също не обуславят допускане на касационно обжалване. По своята съдържание, въпросите преповтарят оплакванията на касатора за приетите фактически обстоятелства и необоснованост на решението, че липсват доказателства за неспособността на бащата да полага грижи за детето; не са изложени мотиви за възпрепятстване на процеса на интеграция, с оглед принадлежността на детето към уязвима група; както и че „ключови“ доказателства не са били обсъдени за отделни инциденти, установени със свидетелските показания по делото, които са застрашили живота и здравето на детето, което е нарушение на стандартите по чл.8 КЗПЧОС, които според касатора са основание да му се предостави упражняването на родителските права, т.е. въпросите представляват доводи за неправилност на решението, които не покриват изискванията за правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая, съдът е възприел изводите на вещото лице и социалните доклади по делото, че няма данни за повишена тревожност или индикации, детето да е било жертва на агресия и насилие от страна на родителите, не съществува опасност за неговата психична и емоционална сфера, а случките са от извънреден характер, въз основа на които не може да се обобщи, че водят до генералния извод за липса на родителски капацитет. Отделно от това, съдът в постановеното решение се е мотивирал подробно защо приема, че и двамата родители имат дефицит на родителски капацитет, а най-добрият интерес на детето е родителските права да се предоставят на майката, поради ниската му възраст и преодоляното от нея депресивно разстройство. Изводите са направени от съда по вътрешно убеждение, което не може да бъде проверявано за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби, поради което поставените въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените в тази връзка въпроси за задължението на националния съд, на основание чл.8 КЗПЧОС, да съобрази като водещ критерий интереса на детето и дали решението за предоставяне на родителските права съответства на неговия интерес, независимо че обуславят изхода на делото и волята на съда в обжалваното решение, не дават основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая, въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства, въз основа на които е определил режима на лични отношения с малолетното дете, като е отчел липсата на данни за непосредствена опасност в поведението на двамата родители и изразената от тях готовност да полагат грижи за детето. Възприемайки констатациите на вещите лица и изготвените социални доклади, съдът е посочил необходимостта от родителска грижа за правилното развитие и съзряване на четиригодишното дете, както от страна на бащата, така и на майката. Предоставената възможност, режимът на лични отношения с бащата да бъде осъществяван, при установения вече режим на бабата и дядото по бащина линия, е с оглед изцяло в интерес на детето, тъй като гарантира ролята на двамата родители при полагането на грижи за възпитанието му, в съответствие с указанията в ППВС № 1/1974 г., че съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и като вземат предвид интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя, при когото не живее постоянно. След като съдът основава своята преценка на релевантните за случая обстоятелства, че и двамата родители следва да положат усилия да осигурят подходящи условия на детето да контактува с тях, без противопоставяне на срещите помежду им, като проява на отговорно родителско поведение, не може да се приеме, че определеният режим на лични отношения с бащата е в нарушение на чл.8 КЗПЧОС. В същия смисъл е съдебната практика на ВКС, която приема, че личните отношения между родители и деца трябва да бъдат определени по начин, че да не стават допълнителен източник за спор между родителите /решение № 26/02.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 598/2009 г., ІV г.о./. Предвид изложените съображения, поставените въпроси от касатора не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено при съобразяване на съдебната практика, формирана с ППВС № 1/1974 г. При обсъждане на комплекса от релевантни за спора обстоятелства, съдът е взел предвид не само свидетелските показания и семейната среда при майката и при бащата, но и най-добрият интерес на малолетния А., с оглед възможността да бъде запазена и надградена емоционалната връзка с майката и отношенията на близост в семейството на бащата. Предвид изложените съображения, съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, поради което поставените от касатора въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, а при липсата на доводи за необходимост да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, не може да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно разясненията по т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по гр.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. От Ж. А. Е., като майка и законен представител на детето А. В. К., чрез адвокат В. Т., са поискали сторените разноски за един адвокат, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени, съгласно договора за правна помощ и съдействие от 29.07.2024 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение