Определение № 3662 от 03.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1687/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез юрк. К. А., срещу въззивно решение № 1489/ 23.12.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 1392/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частите му, с които след отмяна на решение № 879/ 28.02.2024 г. по гр. д. № 8842/2023 г. на Районен съд – Пловдив, са отхвърлени предявените от касатора против И. Т. П. установителни искове, че ответникът дължи на ищцовото дружество разликата над сумата 2 734,53 лв. до претендирания размер от 15 821 лв., представляваща стойността на допълнително начислена ел. енергия, вследствие на установено пълно неизмерване на количеството й за периода 23.06.2022 г. - 20.12.2022 г. по фактура № [ЕГН]/25.01.2023 г.; както и разликата над 84,14 лв. до размера на 486,82 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 07.02.2023 г. - 14.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 6849/2023 г. на Районен съд – Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпроса - коя е приложимата методика - по чл. 50, ал. 2 или по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - за изчисление на количеството електрическа енергия в случаите, когато част от иначе правомерно присъединен обект (електрическа инсталация) на клиент, се захранва от допълнително директно присъединен към електропреносната или електроразпределителната мрежа кабел, през който преминаващата ел. енергия не се отчита от средството за търговско измерване (СТИ). Ответникът по жалбата – И. Т. П., чрез адв. Е. Т., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивното решение е постановено в производство по повторно разглеждане на делото, след постановяване на решение № 263/13.05.2024 г. по гр. д. № 4746/2024 г. на ВКС, III г. о., с което е отменено първото въззивно решение № 917/04.04.2024 г. по възз. гр. д. № 1429/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция с указания за назначаване на допълнителна техническа експертиза за изясняване на релевантни за спора обстоятелства. Вторият въззивен състав е приел за установено, че с констативен протокол № 661122/20.12.2022 г. служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, в присъствие на свидетеля И. Т. П., са извършили техническа проверка в обект, находящ се в [населено място], ул...., №..., обл. П.. При проверката е установено, че електромер №[ЕИК] е монтиран на гетинаксов панел в сградата, като преди него е включен кабел, вследствие на което се измервала част от консумираната ел. енергия. Чрез този кабел се осигурявало захранване с електрическа енергия на допълнителна пристройка с летни стаи за живеене. Дружеството осъществило корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период от 180 дни назад за периода 23.06.2022 г. – 20.12.2022 г., за което е издадена фактура на стойност 15 821 лв. с ДДС. От приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза е установено, че присъединеният и работещ кабел преди електромера на ответника е довел до пълно неизмерване на консумираната по кабела енергия. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че е налице промяна в схемата на захранване, но електромерът не е манипулиран. В изпълнение на дадените от ВКС указания, в производството пред въззивния съд е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза. Съгласно даденото заключение, след извършена проверка в регистъра на КЕЦ „Стамболийски“ е установено, че електромерът, през който се електрозахранвала постройката с летни стаи за живеене, е монтиран в ИТН 1297296 на 23.08.2018 г., като от тази дата до извършването на проверката електромерът не е преместван, следователно постройката с летни стаи за живеене е захранена с електрическа енергия и преди извършената на 20.12.2022 г. проверка. Вещото лице е посочило, че процесният електромер №[ЕИК] е отчитал количеството електроенергия, потребявана за ползване на допълнителната постройка с летни стаи за живеене и преди извършването на проверката. За процесната допълнителна постройка не е необходимо да се провежда отделна процедура за присъединяване по реда на Наредбата, както и че за постройката е имало налице работещо СТИ и не е било необходимо монтирането на отделно СТИ. По въпроса за стойността на електроенергията, изчислена по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, е посочено, че същата възлиза на 2 734,53 лв. с ДДС. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос е по кой ред следва да се изчисли неотчетеното количество електрическа енергия – по чл. 51, ал. 1, или по чл.50, ал. 2 ПИКЕЕ. Посочил е, че разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ предвижда, че при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатирането на неизмерването/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединилите се съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. От друга страна, съгласно чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. В този случай преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Според заключението на допълнителната съдебно - техническа експертиза, процесният електромер е отчитал електроенергията, която е потребявана за ползване на постройка с летни стаи за живеене, като за същата постройка отделна процедура за присъединяване по реда на Наредбата не е необходима и не е необходимо монтирането на отделно СТИ. Предвид това въззивният съд е приел, че ищцовото дружество неправилно е приложило реда по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като в случая се касае за промяна в схемата на захранване, каквато хипотеза чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ не урежда. Тази хипотеза е предвидена в чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, която норма сочи, че при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на количествата енергия, операторът на мрежата изчислява количеството ел. енергия. Направен е извод, че допълнително присъединеният от ответника кабел е основание за преизчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, а не по реда на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. В заключение е прието, че стойността на неотчетената и незаплатена електроенергия за изследвания период 20.09.2022 г. - 20.12.2022 г., изчислена по методиката на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ (т.е. - за 3 месеца преди датата на проверката), възлиза на сумата 2 734,53 лв. с ДДС, а обезщетението за забава за периода 07.02.2023 г. - 14.05.2023 г. възлиза на сумата 84,14 лв. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставеният в изложението правен въпрос е обуславящ и по него касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с решение № 118/20.02.2026 г. по гр. д. № 1349/2025 г. на ВКС, IV г. о. и цитираните в него други решения на състави на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение