Определение № 646 от 18.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 660/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ве Те Секюрити“ ЕООД срещу решение № 783 от 08.12.2022г. по в.т.д. № 693/2022г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 65 от 15.06.2022г. по т.д. № 103/2021г. на Окръжен съд – София. С решението на първоинстанционния съд е уважен предявеният от „Голф Клуб Ибър“ АД (в несъстоятелност) срещу касатора иск с правно основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне правото на собственост върху апартаменти, студия и къщи срещу задължение за прехвърляне на недвижими имоти, оформен с нотариален акт № 043, том ІІ, рег. № 1176, дело № 205 от 18.07.2013г. на нотариус С. В., вписан в Служба по вписванията Ихтиман с акт № 154, том 10, дело № 1995/18.07.2013г., вх.рег. № 2414/18.07.2013г., и касаторът е осъден да върне имотите, предмет на договора, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Оплакванията на касатора са основно за недопустимост на въззивното решение. От въззивния съд не е била съобразена висящността на производството по т.д. № 1335/2019г. на Софийски градски съд, по което е предявен иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ относно договора от 18.07.2013г. Производството е от значение за правилното решаване на спора (чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК) и обуславя допустимостта му, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ВКС, ОСГТК. Връзката на обусловеност е такава, че искът за разваляне следва да изчака разрешаването на спора по отменителния иск, с който се атакува самата действителност на договора. С уважаването на иска кредиторите на масата на несъстоятелността ще могат да се удовлетворят принудително от имуществото, обект на сделката, което прави безпредметно искането за разтрогване на облигационната връзка. Възниква проблем и с нормата на чл. 126, ал. 1 ГПК, предвид предявените и по двете дела искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. За наличието на преюдициалното производство въззивният съд е дължал служебно събиране на доказателства.

Във връзка с твърдяната недопустимост на решението от касатора са формулирани следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, в това число със задължителната такава:

1. Наличието на друго висящо дело при предпоставките на чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК като процесуален факт следва ли да бъде удостоверено от страната, която се е позовала на този факт, а липсата на приложени доказателства за образуваното дело обуславят ли отхвърлянето на това възражение само на това основание?

2. Представлява ли основание за спиране по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдебно производство по предявен иск по чл. 647 ТЗ по отношение на съдебно производство, образувано по иск с основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако и двете производства имат за предмет един и същи договор, сключен между едни и същи страни?

3. Налице ли е правен интерес от водене на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД в рамките на образувано производство по несъстоятелност при наличие на предвиден специален ред за провъзгласяване на относителна недействителност на увреждащи кредиторите сделки и действия (чл. 646 и чл. 647 ТЗ) в хипотеза, в която се иска разваляне на договора, по отношение на който е предявен и отменителен иск по реда на чл. 647 ТЗ?

4. В каква връзка на преюдициалност се намират исковете по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 646, съответно чл. 647 ТЗ, когато двата вида искове са предявени от един и същи субект по отношение на един и същи договор?

От насрещната страна по жалбата „ Голф Клуб Ибър“ АД (в несъстоятелност), чрез синдика Д. С., е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Подробно се обосновава допустимост на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че с решение от 10.07.2018г. по т.д. № 1667/2014г. на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност срещу „Голф Клуб Ибър“ АД. Междувременно, на 18.07.2013г., между дружеството и „Ве Те Секюрити“ ЕООД, тогава с наименование „Стойков Секюрити“ ЕООД, е бил сключен договор за прехвърляне правото на собственост върху апартаменти, студия и къщи срещу задължение за прехвърляне на недвижими имоти. Договорът е бил оформен с нотариален акт. Съгласно уговорките по договора „Голф Клуб Ибър“ АД е прехвърлило правото на собственост върху 21 недвижими имота, срещу което „Стойков Секюрити“ ЕООД се е задължило да прехвърли собствеността върху поземлени имоти с обща площ от 160 дка, находящи се в землището на [община] и/или землището на [община] в срок до една година от сключване на сделката. Поетото насрещно задължение за прехвърляне на недвижими имоти не е било изпълнено и това договорно неизпълнение е възприето от въззивния съд като обосноваващо разваляне на договора от 18.07.2013г. по съдебен ред. Предявеният от несъстоятелното дружество, чрез синдика, иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е намерен основателен. За основателни са били счетени и предявените при условията на евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на предадените въз основа на договора недвижими имоти.

На поддържаното в хода на въззивното производство възражение, че делото следва да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК до приключване на висящото съдебно производство по т.д. № 1335/2019г. на Софийски градски съд, по което от синдика е предявен иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване на договора от 18.07.2013г. за недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, с връщане на имотите, предмет на договора, от въззивния съд е било отговорено, че не се установява висящност на такова производство. Дори такова производство да има, не е налице основание за спиране на делото. Липсва връзка на преюдициалност. Напротив, производството по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е преюдициално по отношение на исковете по чл. 647, ал. 1 от ТЗ. Само договор, който не е развален, може да бъде обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

При тези установени обстоятелства не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК.

По-конкретно липсва вероятност въззивното решение да е недопустимо поради висящността на производство по иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, отсъствие на правен интерес от иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и приложимост на разпоредбата на чл. 126, ал.1 ГПК относно предявените искове за връщане на имотите, както излага касаторът.

Производството по т.д. № 1335/2019г. на Софийски градски съд, по което от синдика е предявен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, няма характер на обуславящ спор по смисъла, изяснен в задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд (Тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014г. по тълк. дело № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно тази практика преюдициален спор е този, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. В случая предвид страните, основанието и петитума на конститутивните искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, такава връзка на обусловеност липсва. Искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора от 18.07.2013г. е предявен от несъстоятелното дружество чрез неговия синдик, в изпълнение на правомощията му по чл. 658, ал. 1, т. 6 ТЗ, на основание договорно неизпълнение на касатора, страна по договора. Искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е предявен от самия синдик за обявяване на договора за относително недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, с твърдение, че той има за последица имуществено увреждане на кредиторите, изразяващо се в намаляване на масата. В същия смисъл е възприетото в определение № 188 от 04.04.2022г. по т.д. № 1221/021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение № 1321 от 13.12.2023г. по т.д. № 2577/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени в аналогични хипотези. Същевременно различните правни последици от исковете обуславят правен интерес за несъстоятелното дружество от воденето на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. По аргумент от чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при уважаване на този иск правното положение ще се върне към състоянието отпреди сключване на договора от 18.07.2013г. Предявяването на исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е в условия на евентуалност, което изключва приложимост на хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК в настоящото производство, поради което липсва вероятност въззивното решение да е недопустимо и на това основание.

Поставените от касатора въпроси са изцяло свързани с твърдяната недопустимост на въззивното решение, но по аргумент от чл. 280, ал. 2 ГПК и предвидената служебна проверка относно допустимостта на въззивното решение, отделно формулиране на такива въпроси не е необходимо. Поради това касационният съд съобразява въпросите единствено във връзка с оплакванията на касатора за недопустимост на въззивното решение. Вторият и третият от въпросите са изцяло относно спирането на производството по чл. 87, ал. 3 ЗЗД в случая и правния интерес от този иск, но с оглед изложеното по-горе, липсва вероятност въззивното решение да е недопустимо. Неоснователно е обуславящото първия поставен въпрос оплакване, че възражението на касатора за висящо преюдициално производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е намерено неоснователно като недоказано. Въззивният съд се е произнесъл относно значението на производството по иск с правно основание чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ, въпреки, че е посочил, че доказателства за такова висящо производство няма. Отделно от това по делото е от значение дали производството по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е преюдициално по отношение на предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД относно един и същи договор, а не дали по принцип такива искове се намират във връзка на преюдициалност, както е поставен четвъртият въпрос на касатора.

По тези съображения няма основание да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

Воден от горното съдът