Определение № 4 от 04.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2694/2020 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решението от 28.01.2020 год. по гр. д. № 740/2019 год. Софийският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 10.06.2019 год. по гр. д. № 265/2015 год. на Ботевградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ц. С. Ц. срещу Д. Н. Н. иск за делба на дворно място с площ 1 360 кв. м., представляващо УПИ **, кв. 59 по плана на [населено място], местността „П.“, с площ 1363 кв. м., при описаните съседи.

Въззивното решение се обжалва в срок от Ц. С. Ц., чрез пълномощниците му адв. В. А. и Ст. А., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му, като вместо това искът за делба бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по формулирани в т. т. 1-7 въпроси, свързани с доводи за процесуални нарушения - необсъждане от въззивния съд на събрани по делото доказателства, респ. избирателното им обсъждане, незачитане липсата на спор между страните относно притежаваните от тях права в имота, за допустимостта на възражение за давност при настъпила преклузия, както и за позоваване на нищожност на решението на поземлената комисия от трето лице, за обявяване на нищожност на констативен нотариален акт. Приложени към изложението са две решения на ВКС.

Ответницата по касационната жалба Д. Н., чрез пълномощника й адв. В. Д., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. оспорва жалбата по същество като неоснователна, по съображенията в писмения й отговор. Претендира присъждане на направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният иск за делба на УПИ ** в кв. 59 по плана на [населено място] е отхвърлен, въззивният съд приел за законосъобразни направените от първоинстанционния съд изводи относно липсата на доказателства за съсобственост в спорния УПИ. Приел за категорично установено по делото, че част от имота е била отчуждена за озеленяване, друга част е била прехвърлена в полза на бащата на ищеца през 1975 год. от неговия баща. Липсват данни имотът да е имал земеделски характер, за което сочи и деактуването му като държавен на основание чл. 88, ал. 4 НДИ/отм./. Поради това и представеният констативен нотариален акт не може да удостовери несъществуващо право на собственост, основано на земеделска реституция, както и издаденото удостоверение за съсобственост в имота е извън компетентността на общината. Освен това не е установена идентичността на имота, описан в решението на поземлената комисия и констативния нотариален акт като реална част от урегулиран имот със спорния УПИ, нито е доказан факта на владение на спорния имот от страна на ищеца, считано от 1997 год.

Произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение не съдържа съображения по фактите и преценка на доказателствата с оглед разрешаването на материалноправния спор, каквато е същността на въззивното разглеждане на делото съгласно действащата правна уредба в ГПК и разясненията в т. 1 и т. 2 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка следва да се приеме за обуславящ поставения от касатора процесуалноправен въпрос относно „необсъждането на събраните по делото доказателства, респ. избирателното им обсъждане…“ /т. 1/ в контекста на задълженията и правомощията на въззивния съд за разрешаване на материалноправния спор. В тази връзка, от значение за изхода на делото се явяват и останалите поставени в изложението процесуалноправни въпроси, които следва да се квалифицират най-общо като такива относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на спора, конкретно действията му по установяване на фактите и прилагане на правото. По тях се констатира произнасяне на въззивния съд в противоречие с цитираните т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 год. по т. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, както и с представените от касатора решения на ВКС № № 331 от 19.05.2010 год. по гр. д. 257/2009 год., ІV г. о. и 354 от 30.10.2015 год. по гр. д. № 1398/2015 год. на ІV г. о. Горното обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение