Определение № 1 от 28.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 917/2020 г.

Производството е образувано по касационна жалба на В. Н. Г. в качеството му на ЕТ „Орхидея-сем.Г. – В. Г.“ срещу решение №72 от 08.01.2020 г. по т.д.№2327/2018 г. на САС, с което след отмяна на решение №507 от 08.03.2018 г. по т.д.№1010/2017 г. на СГС, е уважен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу В. Н. Г. в качеството му на ЕТ „Орхидея-сем.Г. – В. Г.“ иск по чл.59, ал.5 от ЗБН и е оставен без разглеждане евентуално съединеният иск по чл.59, ал.3 от ЗБН. След постановяване на определение за допускане на касационно обжалване, е постъпила молба от А. Н. Д. и К. Х. М., синдици на „КТБ“ АД /н/, с която се иска спиране на производството по делото до постановяване на решение по тълкувателно дело №1/2020г. на ОСГТК на ВКС, образувано по въпроса: „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаването на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само, ако заинтересованата страна е направила съответното възражение за нищожност“. Твърди се, че съдът има задължението да изследва служебно нищожността не само на прихващанията, предмет на спора, но и на сделките, които ги предшестват – сключените договори за цесия, по силата на които са придобити вземанията, с които ответникът е погасил задълженията си към банката. След преценка на данните по делото, настоящият състав намира, че искането за спиране на касационното производство се явява неоснователно. На първо място в отговора на синдиците на „КТБ“ АД /н/ по жалбата на В. Н. Г. в качеството му на ЕТ „Орхидея-сем.Г. – В. Г.“, по която е допуснато касационното обжалване, липсват наведени доводи за неспазване от въззивния съд на задължението му да следи за нищожност на прихващанията и на предхождащите прихващанията договори за цесия, а предметът на касационното производство се определя от твърденията и доводите в касационната жалба и отговора на същата. От друга страна следва да се има предвид, че дори и да се възприеме твърдението на молителя, че преди произнасянето по висящите конститутивни искове по чл.59, ал.3 и ал.5 от ЗБН, съдът следва служебно да прецени валидността, то в случая не става въпрос за пороци, които произтичат пряко от съдържанието и формата на изявленията за прихващане и договорите за цесия или от събраните по делото доказателства, още повече, че в ЗБН са предвидени специални основания за нищожност на изявленията за прихващане. В този смисъл искането за спиране на касационно производство следва да бъде оставено без уважение, поради което ВКС, ТК, състав на Второ отделение