Определение № 60181 от 25.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2406/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 276610/09.02.2021 г., подадена от П. В. Б. чрез пълномощника си адвокат М. срещу въззивно решение № 5216/31.08.2020 г. по в. гр. д. № 16218/2017 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК по въпроси, свързани с прилагането института на придобивната давност, а именно: 1. Следва ли да се приложи чл. 70, ал. 2 ЗС, когато по отношение на един недвижим имот са налице пет поредни придобивни сделки при спазени изисквания на закона, когато имотът първоначално е придобит чрез нищожна сделка, но това обстоятелство не е било известно нито на първия, нито на последващите добросъвестни приобретатели по независещи от тях причини; 2. Липсата на вписване в публичния регистър на Агенцията по вписванията на искова молба за прогласяване на нищожността на придобивна сделка срещу първоначалния приобретател на имот, който впоследствие е бил предмет на прехвърлителни сделки, дава ли основание да се приеме, че всички последващи приобретатели на недвижимия имот са добросъвестни владелци; 3. Недобросъвестното поведение на продавача на недвижим имот, както при извършването на продажбата, така и в последващия заведен от него иск срещу купувача за прогласяване на нищожност на същата сделка, изразена в неконституирането на последващите приобретатели на имота и особено на този, който е придобил имота преди завеждането на иска, рефлектира ли в правната сфера на първоначалния купувач и на последващите приобретатели на имота и по какъв начин те могат да защитят интересите си; 4. Допустимо ли е съдът да приеме, че е налице нищожност на договор за продажба на недвижим имот, въз основа на установена нищожност на договора по друго дело, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело; 5. Относно тежестта на лицата, на които е противопоставено възражение за придобивна давност, да оборят презумпцията по чл. 79, ал. 2 ЗС. Ответникът по касация Министерство на отбраната на Република България в писмен отговор твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Касационна жалба № 276610/09.02.2021 г. е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Молба вх. № 66851/17.09.2021 г., съдържаща допълнителни въпроси към представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е подадена извън срока по чл. 283 ГПК. В срока за обжалване страната, подала касационната жалба, може да я допълва, както и да сочи нови основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. След срока по чл. 283 ГПК страната може да допълва съдържанието на жалбата, като уточнява основанията по чл. 280, ал. 1 и, ал. 2 ГПК само в изпълнение на дадените й от съда указания за отстраняване нередовности и то в срока, определен от съда за тази цел. В случая не са налице данни за даване на такива указания, като молба вх. № 66851/17.09.2021 г. е подадена много след изтичане срока за подаване на касационната жалба и три месеца след образуване на настоящото дело. Ето защо съдът не дължи произнасяне по твърдяното в молбата основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивно решение № 5216/31.08.2020 г. по гр. д. № 16218/2017 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 114916/10.05.2017 г. по гр. д. № 27599/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. В. Б. срещу Министерството на отбраната на Република България иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот – магазинно помещение № 2 с идентификатор *****, находящо се на първи етаж във вход Б на жилищна сграда – блок 411, строителен № Ж 1/260 в ж.к. О. к. I, [населено място], със застроена площ от 49.70 кв. м., въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 113, т. II, рег. № 19324, н.д. № 238/2007 г. на нотариус рег. № * при НК. Въззивният съд е приел, че ищцата е сключила договор за покупко-продажба на процесния имот с лице, което не може да се легитимира като негов собственик. С влязлото в сила решение на ВКС е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба с рег. № 19, том XXIX от 02.12.1991 г., сключен между С. К. И. - началник на поделение 38420 и Е. В. В. - началник на отделение "Финансово-счетоводно" на същото поделение, от една страна, като продавач и КФ "Алесс" - Сергей Иванов Петров, от друга страна, като купувач, с който е продаден процесният имот. Тази сделка не е породила никакви правни последици и независимо от сключването ѝ, имотът е останал в патримониума на прехвърлителя. Ето защо и последващата сделка от 06.04.1992 г., сключена между СД "Алесс Петров с-ие“ и П. Т. П. - едноличен търговец, действащ под фирмата ЕТ "Петекс - Петко Петков", не е породила вещноправен ефект. С отпадането правата на първия приобретател КФ "Алесс" отпадат и правата на последващите правоприемници, независимо от това дали те са закупили имота преди или след предявяване на исковата молба и вписването ѝ. Всички последващи продажби са непротивопоставими на действителния собственик. Заявеното при условията на евентуалност придобивно основание –изтекла придобивна давност, също не е налице. Процесният имот е бил и е останал частна държавна собственост. Във връзка с постановеното решение по исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД във вр. чл. 108 ЗС следва да се посочи, че всички последващи приобретатели на КФ "Алесс" (ЕТ "Петекс - Петко Петков, Р. А. П., П. П. П., Б. А. М. и С. Д. и ищцата П. В. Б.) са притежавали качеството недобросъвестен владелец, доколкото са владеели процесния имот въз основа на основание, което не е било годно да ги направи собственици - договор за покупко-продажба с несобственик. Ето защо в случая ищцата следва да докаже, че е владяла имота непрекъснато за срок от 10 години - арг. чл. 79, ал 2 ЗС. Съгласно чл. 86 ЗС (в ред. ДВ бр. 31 от 1990 г.) не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменение на закона с ДВ бр. 33/1996 г., влязло в сила от 01.06.1996 г., е предвидно, че не могат да се придобиват по давност само имоти публична общинска собственост. Следователно по отношение на частната общинска собственост, считано от 01.06.1996 г. ограничението за придобиване по давност е отпаднало. С § 1 на ДР на ЗДС с ДВ, бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г., обаче е прието, че "давността да се придобие по давност държавен или общински имот /без значение дали е публична или общинска собственост/ спира да тече до 31.11.2011 г., а с § 1, изм. ДВ, бр. 105/2006 г. датата, до която нормативно е спрян срокът за придобивна давност, е определена 31.12.2014 г. С последното изменение на § 1 на ДР на ЗС с ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г. е уредено, че давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2017 г. По тези причини осъществената в случая фактическа власт не може да се свърже с оригинерно придобиване по смисъла на чл. 79 ЗС. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на доводите на жалбоподателя и поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси констатира наличие на предпоставките за спиране на производството по делото по следните съображения: С определение от 09.09.2021г. по конституционно дело № 16/21г. на ВКС на РБ е допуснато за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на §1, ал.1 от ЗИД на ЗС /обн. ДВ, бр.46/2006г., посл.доп.ДВ,бр.18/2020г./ и на §2 от ЗР на ЗИ на ЗС /обн., ДВ, бр.7 от 2018г./. Ето защо е налице хипотезата на на чл.229,ал.1,т.6 ГПК за спиране производството по настоящото дело, доколкото с допуснатото до разглеждане по същество искане се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.