Определение № 50338 от 25.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3739/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Еликон“ ЕООД, чрез адв. Б. З., срещу решение № 70/07.07.2020 г. по в.гр.дело № 134/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 1340/18.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 1520/2018г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. С първоинстанционното решение е обявен за окончателен сключения на 15.03.2018 г. между „Еликон" ЕООД с ЕИК[ЕИК], като продавач, и "Мотомекс" ООД с ЕИК[ЕИК], като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], с площ от кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване- за складова база, със стар идентификатор: и номер по предходен план-квартал, парцел, общ. производствена и складова дейност, бензиностанция и газстанция, ведно с построената в имота сграда с идентификатор, със застроена площ от кв. м, брой етажи- два, с предназначение: промишлена сграда, представляваща сграда със стар идентификатор, ведно с всички подобрения и приращения в имота, за сумата от 383 350 лв., при условие, че купувачът - "Мотомекс" ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище - [населено място] и адрес на управление- [улица], заплати на продавача "Еликон" ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], р-н Л., [улица], вх., ет., ателие №, сумата от 323 350 лева /триста двадесет и три хиляди триста и петдесет лева/, представляваща неизплатената част от продажната цена, както и ДДС в размер на 11 315, 05 лв., в двуседмичен срок от влизане на решението в сила; осъдено е "Еликон" ЕООД да заплати на "Мотомекс" ООД сумата от 19 167,50 лв. /деветнадесет хиляди сто шестдесет и седем лева и петдесет ст./, представляваща неустойка за забава за периода от 19.06.2018 г. до 28.06.2018 г., дължима на основание чл. 7, ал. 1 от сключения на 15.03.2018 г. между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2018 г. до окончателното й изплащане; отхвърлени са предявените от "Еликон" ЕООД против "Мотомекс" ООД насрещни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение съгласно чл. 7, ал. 2 от развален предварителен договор, сключен между страните на 15.03.2018 г., както и сума в размер на 1 419,50 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 60 000 лв., за периода от 05.07.2018 г. до 27.09.2018 г.; отхвърлен е предявеният от "Еликон" ЕООД против "Мотомекс" ООД насрещен иск за изменение на сключения между страните на 15.03.2018 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, в частта за продажната цена, като се увеличи същата от 383 350 лв. на 410 034,53 лв. или с 26 684,53 лв.; осъдено е "Мотомекс" ООД да заплати на [община] сумата от 9 583,75 лв. /девет хиляди петстотин осемдесет и три лева и седемдесет и пет ст./ - местен данък за придобиване на имущество по възмезден начин, а по сметка на Окръжен съд-Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, нотариална такса в размер на 1 297,20 лв. /хиляда двеста деветдесет и седем лева и двадесет ст./ и такса за вписване на възбрана в размер на 15 лв.; осъдено е "Еликон" ЕООД да заплати на "Мотомекс" ООД сумата от 25 442, 73 лв. - направени разноски за производството. На основание чл. 364, ал. 1 ГПК е наредено да се впише служебно възбрана върху описаните по-горе имоти до заплащане на разноските по прехвърлянето им в размер на посочените суми, като се изпрати препис от решението, след влизането му в сила, на СВ-Пловдив, като е посочено, че решението подлежи на вписване в шестмесечен срок от влизането му в сила. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявения главен иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД се отхвърли, а предявените насрещни искове се уважат. В изложението са формулирани въпросите: 1. При какви условия съдът постановява решение по чл. 362, ал. 1 ГПК, когато ищецът-купувач не е изпълнил изцяло своето насрещно задължение да заплати продажната цена? Може ли съдът да обяви за окончателен предварителен договор, в който купувачът е имал задължение за заплати продажната цена преди нотариалното прехвърляне? Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в: решение № 79/25.07.2012 по гр. дело № 538/2012 г. на ІІІ г.о., решение № 134/25.06.2014 г. по гр. дело № 6886/2013 г. на ІІІ г.о., решение № 73/21.08.2015 по гр. дело № 4704/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 537/08.07.2010 г. по гр. дело № 349/2009 г. и решение № 233/01.12.2015 г. по гр. дело № 2036/2015 г. 2. За задълженията на съда да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да изложи собствени фактически и правни изводи по същество на спора, да обсъди всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото, както и при постановяване на решението да вземе предвид и онези факти и обстоятелства, настъпили след предявяването на иска, ако същите са от значение за спорното право. В съдържанието на въпроса се включва и третия въпрос от изложението за задължението на съда да обсъди и да се произнесе по всички въведени доводи на страните. Твърди се противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС, обективирана в: ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 77/17.03.2015 г. по гр.д. № 2040/2014 г. на ІV г.о., решение № 210/27.12.2016 г. по гр. дело № 1739/2016 г. на ІІІ г.о., решение от 22.02.2011 г. по гр. дело № 1863/2010 г. на ІV г.о., решение от 09.05.2011 г. по гр. дело № 421/2009 г. на ІV г.о., решение от 09.06.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2012 г., решение № 160 от 07.11.2017 г. по т.д. № 2217/2016 г., решение № 106 от 30.06.2017 г. по т.д. № 466/2016 г., решение № 57 от 19.05.2017 г. по гр.д. № 3457/2016 г., решение № 181 от 22.07.2015 г. по гр.д. № 4554/2014 г., решение № 56 от 28.06.2016 г. по т.д. № 3591/2014 г., решение № 178 от 13.05.2011 г. по гр.д. № 984/2010 г., решение № 117 от 21.05.2013 г. по гр.д. № 20/2013 г. и решение № 156 от 10.06.2013 г. по гр.д. № 1497/2013 г. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението са наведени съображения за наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради явно нарушение на закона, изразяващо се в постановяване на атакувания съдебен акт при неосъществен фактически състав на чл. 362, ал. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба – „Мотомекс” ООД, чрез адв.О. Д. и адв. С. С. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: „Еликон“ ЕООД като продавач и „Мотомекс“ ООД като купувач са сключили на 15.03.2018г. предварителен договор за продажба на недвижим имот-ПИ с идентификатор в [населено място], [улица] площ от кв.м. с описани граници, ведно с построената в него сграда с идентификатор, със застроена площ от кв.м., брой етажи два, с предназначение-промишлена сграда, ведно с всички подобрения и приращения в имота. Договорът е сключен под условие, че продавачът придобие собствеността върху имота, който към този момент е бил предмет на публична продан по изп.д.№ 454/2017г. на ЧСИ К. П.. Договорената продажна цена е била 383 350 лв. без ДДС, платима по банковата сметка на продавача, заедно с ДДС по следния начин: в срок от два дни от подписването на предварителния договор - сумата 60 000 лв., представляваща капаро, остатъкът от цената в размер на 323 350 лв. - в деня на и преди подписване на окончателен договор под формата на нотариален акт. Условие за подписването му от нотариуса е представянето от купувача на заверено от банката платежно нареждане за тази сума. Продавачът се е задължил да уведоми купувача, че е придобил собствеността върху имота, да го покани да заплати втората вноска от цената и му определи ден и час за сключване на окончателен договор, не по-рано от 20 дни от датата на получаване на уведомлението и не по-късно от 30 дни от тази дата. Договорени са отговорности на страните и разноските по придобиването. С влязло в сила на 15.05.2018 г. постановление за възлагане имотът е възложен на „Еликон“ ЕООД за 275 420 лв. Прието е за установено, че на 27.05.2018г. К. М. представляващ „Еликон“ ЕООД изпраща до „Мотомекс“ ООД писмо. В него уведомява дружеството, че поради възникнали форсмажорни обстоятелства не са в състояние да изпълнят предварителния договор при условията договорени при подписването му. Като форсмажорни обстоятелства са посочени: а/ сключено на 14.05.2018г. споразумение с длъжника по изп.дело „ГУСВ“ ЕАД, с което на длъжника са опростени вземания по изпълнителния лист и разноски в приблизителен размер от 30 000 лв. Целта е била длъжникът да оттегли частната си жалба против ПВ и последното да влезе в сила. Това споразумение било в общ интерес на страните по предварителния договор, защото чрез него се сбъдвало условието за сключването на окончателен договор. По този начин обаче цената на придобиване на имота се увеличила с 10%; б/ “Еликон“ ЕООД установило, че посредническата фирма, която ползва, е предприела конкурентни и вредоносни действия спрямо дружеството. В писмото се излага, че на датата, на която е сключено споразумението, е уведомен за него по Viber „Мотомекс“ ООД и посредника. Поради липсата на реакция им предлага да прекратят предварителния договор по взаимно съгласие, с последващо връщане на платената по него сума. Прието е за установено, че в отговор на това писмо на следващия ден - 28.05.2018 г., “Мотомекс“ ООД поканва „Еликон“ ЕООД да сключат окончателен договор в нотариална форма на 18.06.2018г. при нотариус С. в 10.30 часа. В отговор на писмото „Еликон“ ЕООД изпраща на 30.05.2018 г. два имейла. B първия заявява, че при така стеклите се форсмажорни обстоятелства и вредоносното поведение на адвокатите-посредници по договора, сделка при договорената цена би могло да има само без участието на посредниците. Във втория се твърди, че сроковете по предварителния договор започват да текат от датата на вписване на постановлението за възлагане - 29.05.2018 г. Освен това предстоят различни действия пред различни институции като: въвод във владение, подаване на декларация пред общината, снабдяване с данъчна оценка и скица и др., сроковете по които не зависят от дружеството. Посочва още, че ако дружеството-купувач започне да води дела, ще има големи разноски и че е неморално адвокатите посредници да искат такива големи възнаграждения, при това и от двете страни. Според приложения констативен протокол от 18.06.2018 г., изготвен от нотариус С., в същия са отразени изявленията на управителите на двете дружества. Представителят на продавача е поискал да бъде представено от купувача платежното нареждане за остатъка от цената. Представителят на купувача е заявил, че има готовност веднага да плати и кани продавача да се увери, че парите ще бъдат преведени и държи сделката да бъде сключена в деня. Предложил е нотариусът да подпише нотариалния акт, когато страните му донесат платеното нареждане с остатъка от цената. Предложението не било прието от представителя на продавача. Заявил, че правото за избор на нотариус е негово и той ще се възползва от това право. Липсата на плащане на продажната цена и ненадлежния избор на нотариус мотивират отказа му да сключи сделката, макар че носи всички необходими документи. Купувачът повторно потвърдил, че има готовност в деня да плати остатъка от цената, кани продавача заедно да отидат в банката за превеждане на сумата, след което да представят платежното нареждане на нотариуса, който да подпише нотариалния акт. Предложил и вариант като подпишат страните в рамките на един час да представи на нотариуса платежното нареждане или да преведе остатъка от цената по сметка на нотариуса, който след това да подпише. Продавачът е заявил, че се въздържа от сключване на сделка, поради некоректността на адвокатите посредници по други търговски сделки предвид факта, че са адвокати на купувача, както и поради липсата на плащане на пълната продажна цена. Заявява, че е налице неизпълнение от страна на купувача. В последващ имейл до купувача посочва, че поради некоректните действия на посредниците адвокати Б. и Д., сключеното от него споразумение с ГУСВ ЕАД облагодетелства не него, а купувача по предварителния договор. Съдът е посочил, че са представени доказателства за сключен от „Еликон“ ЕООД посреднически договор на 15.03.2018 г. с адв. Б., свързан с придобиването и продажбата на имота при цена на услугата 45 350 лв., платимо в деня на сключване на окончателния договор. Представено е споразумението от 14.05.2018 г. между „Еликон“ ЕООД и „ГУСВ“ ЕАД и протокол за предаване на владението от 18.06.2018 г. На 27.06.2018 г. продавачът е изпратил до купувача уведомление, че разваля предварителния договор поради отказа му да плати остатъка от цената преди подписването на окончателния договор, задържа капарото от 60 000 лв. и претендира неустойка по чл.7 ал.2 от предварителния договор от 60 000 лв., платима в седмодневен срок. На 01.11.2019 г. продавачът е отправил до купувача покана да се яви на 05.11.2019 г. при нотариус С. за сключване на окончателен договор по цената в предварителния договор, но при комисионно възнаграждение за адвокат Б. от 20 000 лв. Изслушана е ССЕ за размера на претендираната от ищеца неустойка. По делото за разпитани и свидетели. Свидетелят на ищеца В. Т. е син на управителя на дружеството-ищец. Прието е за установено, че се е провела среща между управителите на двете дружества и адвокатите Д. и Б., на която се уговорили параметрите на предварителния договор, като били взети предвид всички желания на управителя на продавача и се подписал предварителният договор. На продавача се заплатило капаро от 60 000 лв. След около 2 седмици управителят на продавача започнал да се обажда по телефона и да иска да му бъдат платени около 30 000 лв. повече над уговорената цена, защото сключил споразумение с длъжника по изп.дело. Предлагал на свидетеля да уговори адвоката-посредник да се откаже от възнаграждението си или да прехвърли имота на друго дружество, от което после „Мотомекс“ ООД да го купи и така да избегнат плащане на възнаграждението на посредника. Разпитани са двама свидетели на продавача. Въззивният съд е приел, че свидетелят В. Д. установява факти неотносими към предмета на делото. Свидетелят Г. Б. установява, че е изготвил предварителния договор. Той имал посреднически договор с дружеството-продавач. След сключване на споразумението между продавача с ГУСВ, продавачът започнал да настоява за предоговаряне на продажната цена на имота и да не заплаща възнаграждение по комисионния договор. В деня, когато трябвало да се сключи окончателния договор при нотариус С., заявил, че дори и да му бъде платена цената, няма да сключи окончателен договор. При така изложената фактическа обстановка въззивният съд е направил следните изводи: Приел е, че е налице валиден предварителен договор. Прието е, че ответникът - продавач е бил неизправна страна по договора. Негово е било задължението да уведоми купувача за сбъдване на условието, да му предостави копие от постановлението за възлагане, да го покани да плати остатъка от цената и да инициира сключване на окончателен договор. Съдът е приел, че няма доказателства това да е сторено. Прието е за установено от събраните писмени и гласни доказателства, че ответникът продавач не е изпълнил основното си задължение да създаде условия и да организира сключването на окончателен договор. Прието е още за установено наличието на противоречиво и непрекъснато променящо се поведение и липса на желание да се сключи окончателен договор. Посочено е, че е настоявал за предоговаряне на цената, за заобикаляне на посредника по сделката с цел да не заплати възнаграждението, което е договорил, за сключване на договора по договорената цена, ако се намали възнаграждението на посредника. Не бил доволен от инициативата на купувача за избор на нотариус, отказал да сключи сделката поради разваляне и същевременно настоявал за предоговаряне и отправял нови предложения. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника, че предварителният договор е развален на основание чл. 87, ал.2 ЗЗД, вр. чл. 7, ал.2, пр.2 от предварителния договор. Според съда не е налице нито една от хипотезите на чл. 87, ал.2 ЗЗД. Прието е, че купувачът по предварителния договор е изправна страна. Негово задължение е било да заплати остатъка от продажната цена при уговорените условия. Подчертано е, че в случая е уговорена едновременност на насрещните престации. Превеждането на остатъка от продажната цена е могло да стане в деня на подписване на окончателния договор. На 18.06.2018 г. при срещата в кантората на нотариус С. купувачът е имал готовност да заплати остатъка от цената, предлагал е различни варианти на продавача с оглед общата им сигурност, но последният не е приел. Посочено е, че поведението на продавача и противоречивите и взаимно изключващи се предложения са били индиция, че няма желание да изпълни задължението си за прехвърляне на собствеността. Затова поведението на купувача е продиктувано от очевидната опасност продавачът да не изпълни задължението си и не може да се приеме за неизпълнение. Същото е в унисон с чл. 90, ал. 2 ЗЗД. Сочи се още, че за продавача не е възникнало право да развали предварителния договор съобразно чл. 7, ал. 2 от същия. Въззивният съд е приел, че искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е основателен. Прието е, че е налице валидно сключен между страните предварителен договор. Сбъднало се е и условието, под което е сключен –ответникът-продавач е придобил собствеността върху предмета на договора. Договорът съдържа уговорки относно всички съществени условия на окончателния договор, ищецът-купувач е изпълнил задълженията си по него, ответникът-продавач е собственик на имота, налице са и останалите условия за прехвърляне на имота. Въззивният съд е достигнал до извод, че сключеният на 15.03.2018 г. предварителен договор следва да се обяви за окончателен, при изпълнение на разпоредбата на чл. 362, ал. 1 ГПК - при условие, че дружеството-купувач изпълни насрещното си задължение за заплащане на сумата от 325 350 лв., представляваща остатъка от уговорената продажна цена в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Ищецът следва да заплати и дължимия ДДС, който съгласно ССЕ възлиза на 11 315.05 лв. Въззивният съд е приел за основателен и предявения иск по чл. 92, ал.1 ЗЗД. Претендира се неустойка по чл. 7.1. от предварителния договор като санкция за продавача при отказ да сключи окончателен договор. Прието е, че е налице договорено задължение за продавача да сключи окончателен договор при условие, че придобие пра0вото на собственост и покани купувача да плати цената. Продавачът не е предприел действия по сключване на окончателен договор, въпреки сбъдване на условието. Тъкмо обратно, поискал е прекратяване на договора по взаимно съгласие. На 18.06.2018 г. при нотариус С. е отказал да сключи окончателен договор. Това е довело до извода на въззивния съд за основателност на претенцията за неустойка. Съгласно ССЕ за периода от 19.06.2018 г. до 28.06.2018 г. е в размер на 19 167.50 лв. Върху главницата се дължи и лихва, считано от 29.06.2018 г. По насрещния иск на „Еликон“ ЕООД по чл. 92, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел следното: В чл. 7, ал. 2 от предварителния договор е предвидена възможност продавачът да развали договора като задържи платеното капаро и да получи неустойка за неизпълнение на купувача. Въззивният съд е посочил, че страните са обвързани от валидно правоотношение. Прието е за недоказано ищецът по насрещния иск да е развалил договора по чл. 87, ал.2 ЗЗД, както и купувачът да е неизправна страна, поради което не е налице основание за присъждане на претендираната неустойка и искът е неоснователен. Неоснователна е и акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава върху сумата от 60 000 лв. По евентуалния насрещен иск въззивният съд е приел следното: В тежест на ищеца по евентуалния иск е да установи валидно сключен договор, чието изпълнение не е завършило; че след сключването на договора са настъпили непредвидими обстоятелства, независещи от волята на страните, които се отразяват върху изпълнението на сделката и са довели до чувствителна промяна на съотношението в стойността на насрещните престации; причинна връзка между настъпилите непредвидени обстоятелства и нарушената еквивалентност. Посочено е, че ищецът твърди, че при сключване на предварителния договор не е могъл да предвиди, че ще се наложи да опрости задълженията на неговия бивш собственик и негов длъжник в размер на 26 684.53 лв., като сключи споразумение на 14.05.2018 г. Това значително намалило печалбата за дружеството. Посочено е, че освен това в деня на сключване на предварителния договор е сключил договор за посредничество с адвокат, като са договорили комисионно възнаграждение от 45 350 лв., което налагало увеличение на продажната цена. Прието е, че посочените обстоятелства не обуславят стопанска непоносимост за договора между страните. Те не са такива непредвидени и непреодолими обстоятелства, при които изпълнението на договора би довело до несправедливо и в противоречие с добросъвестността състояние на длъжника. Не са налице обстоятелства, които ищецът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, довели до съществена промяна в съотношението на престациите. Обстоятелството, че няма да получи очаквания финансов резултат е вследствие на собственото му поведение. Въззивният съд е приел, че след като окръжният съд е достигнал до същите изводи, то постановеното решение е правилно и същото следва да се потвърди. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. По поставения въпрос е налице задължителна практика на ВКС, изразена в т.решение № 4/09.03.2023 г. по т.дело № 4/2020 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че съдът, сезиран с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на купувача, който не е изплатил напълно договорената цена, може да обяви за окончателен по реда и при условията на чл. 362, ал. 1 ГПК предварителен договор за покупко - продажба, съдържащ уговорка, че окончателният договор ще се сключи след заплащане на цялата цена. Правният въпрос въззивния съд е разрешил в съответствие с тази задължителна практика на ВКС. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. В разясненията, дадени по т.2 от мотивите на т.решение № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. С решение № 77/17.03.2015 г. по гр.дело № 2040/2014 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, изразена в решение № 217/ 9.06.2011 г. по гр. д. № 761/ 2010 г., IV г. о., според която съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Цитирано е решение № 228/ 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060/ 2014 г., І г.о., с което е акцентирано върху правомощието на въззивния съд да разреши спора по същество, което предполага осъществяването на същата дейност като първата инстанция: да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора, както и да прецени дали са основателни своевременно направени от ответниците възражения и оспорвания на иска и в заключение да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, когато са приети за основателни доводите на ищеца за неправилност на първоинстанционното решение и е пристъпено към разглеждане на спора по същество от въззивния съд, е съществено нарушение на процесуалните правила. В същата насока е разрешението на правния въпрос в останалите, цитирани от жалбоподателя решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК. Въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с тази практика на ВКС. С решението съдът е определил предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на всяка от страните по делото, относими към правния спор. Преценени са правнорелевантните, факти от които произтича спорното право, съответно съдът е формирал свои фактически и правни изводи по предмета на спора, което е намерило израз в мотивите на решението. С оглед на това съдът преценява, че не е установено соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по този правен въпрос. По същия правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване, тъй като касае приложение разпоредбите на чл.235,ал.2 и ал.3 ГПК, чл.236,ал.2 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи по предмета на спора. Съдът преценява, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Съгласно трайно установената практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е въззивно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Това са случаите на приложена несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Въззивното решение не е засегнато от тези пороци. Освен това жалбоподателят не е обосновал очевидната неправилност на атакувания съдебен акт отделно от доводите за неправилност на решаващите изводи на съда. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 13 165.83 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат. В изложението е формулирано искане за спиране производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по т.дело № 4/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Искането следва да се остави без уважение, тъй като решение по посоченото тълкувателно дело е постановено на 09.05.2023 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение