Определение № 3400 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4032/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. К. Г., със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат П. К., срещу въззивно решение № 232 от 01.03.2023 г. по в.гр.д. № 2281/2022 г. на Апелативен съд – Софияв в частта, с която е потвърдено решение № 26 от 14.03.2022 г. по т.д. № 126/2021 год. на Окръжен съд – София и решение № 57 от 25.05.2022 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК относно началния момент на дължимост на законната лихва за забава върху присъденото обезщетение. С първоинстанционното решение ответното дружество „Застрахователно акционерно дружество: ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на касатора 80 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.12.2020 г., ведно със законната лихва от 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивната инстанция е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно началния момент на дължимост на законната лихва за забава върху присъденото обезщетение.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество: ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, [населено място], не взема становище.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране на имуществената отговорност на ответното дружество застраховател за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като пострадал при ПТП. От събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и експертни заключения, е установено, че на 15.12.2020 г. е настъпило ПТП, в резултат на което ищецът като пътник в единия автомобил е претърпял физически увреждания и вследствие на това – физически болки и психически страдания. Прието е, че всички предпоставки на предявения иск са установени: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на МПС и наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между водачът на автомобила и ответното дружество. По отношение на дължимата лихва е прието, че такава се следва върху определения размер на обезщетението за периода след 09.04.2021 год., когато застрахователят е постановил отказ в рамките на 3-месечния срок по чл. 497 КЗ вр. чл. 496 КЗ за изплащане на заявеното обезщетение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Включват ли се в застрахователната сума по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на осн. чл. 429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ лихвите за забава за периода от уведомяване на застрахователя от застрахования, респ. пострадалия до изплащане на обезщетението, респ. от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., I т.о., ВКС – основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

2. „Приложима ли е правната норма на чл. 429, ал. 3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице и предвид установеното задължение за делинквента да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие за застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, възниква ли задължение за плащане на лихви към пострадалия от седмия ден след настъпване на застрахователното събитие, и като се отчете, че чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ?“. Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

3. „Дължи ли застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по прекия иск на увреденото лице лихви за забава върху застрахователното обезщетение, които са в рамките на лимита на отговорност, от датата, на която е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, или по отношение на отговорността на застрахователя за заплащане на лихви за лихви приложение следва да намери единствено разпоредбата на чл. 497 ГПК?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г., II т.о., ТК на ВКС, и решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., I т.о., ТК на ВКС.

Касаторът се е позовал и на наличието на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК без допълнителна конкретизация.

Имайки предвид така изложените мотиви на съда, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по първия, поставен от касатора въпрос дали в застрахователната сума по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 429 КЗ се включват лихвите за забава за периода от уведомяване на застрахователя от застрахования, респ. пострадалия до изплащане на обезщетението, респ. от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, за да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС - решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., I т.о., ВКС.

С оглед приетото, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, съдът намира, че производството по ч.гр.д. № 4031/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., образувано по подадената от касатора Ц. К. Г., частна жалба вх. № 15168 от 28.06.2023 г. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 1497 от 07.06.2023г. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, следва да се присъедини за общо разглеждане с настоящото дело.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение