Определение № 3703 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3518/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е касационна жалба, подадена от И. М. Я., чрез адв. Е. П., против решение № 181 от 12. 05. 2023 г. по в. г. д. № 134/2023 г. на ОС – Пазарджик, потвърждаващо решение № 260033 от 5. 11. 2021 г. по гр. д. № 45/2020 г. на РС – Велинград, с което са отхвърлени предявените от касатора И. М. Я., конституиран като ищец на основание чл. 227 ГПК, на мястото на починалия след предявяване на иска ищец М. С. Я., против Ш. Ф. Я. и съпругата му Ф. К. Я., както и против техните праводатели и наследници на праводатели по договор за продажба: А. Ш. Ф. (н-к на Ш. Х. Я.), Р. Я. Я. (наследник на Ш. Х. Я.), Ф. А. М. (н-к на А. Х. Я.), С. А. Я. (н-к на А. Х. Я.), А. С. Я. (н-к на С. Х. Я.), Т. С. Р. (наследник на С. Х. Я.), В. С. Х. (наследник на С. Х. Я.), А. Ф. Я. (наследник на Ф. Х. Я.), Ш. Х. Г., А. Х. Я. и А. Х. Б. искове: а/ предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за собственост - за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик, на основание наследяване на С. Я. и придобивна давност, на УПИ *, в кв. *по плана на [населено място], с площ от 920 кв.м.; б/. за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на констативен нотариален акт № 2/06. 02. 2001 г., с който праводателите на ответника по договора за покупко-продажба са били признати за собственици на описания имот, както и на нотариален акт за покупко-продажба № 21 от 15. 05. 2001 г., с който ответникът Ш. Ф. Я. Ф. К. Я. са купили процесния имот от останалите ответници. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяната му и уважаване на предявените искове.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответниците Ш. Ф. Я., А. Ф. Я., Ф. К. Я., чрез пълномощника им адв. М. З., както и от ответниците Ф. А. М., А. С. Я., В. С. Х. и А. Ш. Ф.., чрез пълномощника им адв. В. К., с който се поддържа липса на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Развити са и съображения за правилност на въззивното решение и неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Предявеният от М. С. Я., починал след предявяване на иска, на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, наследниците му Д. М. Я., Н. М. А., Р. М. Я. и касатора И. М. Я. против посочените по-горе ответници положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е основан на чл. 79, ал. 1 ЗС – придобивна давност, с твърдения за осъществявано владение върху имота от М. С. Я., към което е присъединено, на основание чл. 82 ЗС, и владението на наследодателя му С. Я.. Процесният имот с площ от 920 кв.м. е част от имот от 2 дка в м. „Г.“, [населено място], през който е прокаран път, разделил имота на две части, една от които е процесният УПИ *, в кв. *по плана на [населено място], с площ от 920 кв.м.

Ответникът Ш. Ф. Я. и съпругата му Ф. К. Я. за оспорили иска като неоснователен. Заявили са, че са собственици на имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 21 от 15. 05. 2001 г., с наследниците на Х. Я. - Ш. Х. Я., А. Х. Я., С. Х. Я., Ш. Х. Г., А. Х. Я. и А. Х. Б., а продавачите са се легитимирали като собственици с констативен нотариален акт № 2/06. 02. 2001 г., с който са признати за собственици, на основание наследяване на Х. Я. и реституция по ЗСПЗЗ на процесния имот. Като евентуално придобивно основание сочи придобивна давност, изтекла в полза на Ш. Ж. Я. и съпругата му Ф. К. Я., които са владели имота от 2001 г. до предявяване на иска на 23. 01. 2020 г.

Въззивният съд е приел, че не е доказано ищецът да е придобил процесния имот по давност, чрез упражнявано владение от него и наследодателя му, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че от 15. 05. 2001 г. до 23. 01. 2020 г. владение върху имота е осъществявал само ответникът Ш. Я. и съпругата му Ф. Я.. Владението им се основава на действителен договор за покупко-продажба, сключен на 15. 05. 2001 г. Само те са стопанисвали и ползвали имота. Разчистили го от разрушаваща се сграда и от някои дървета. През февруари 2006 г. ответникът е подал молба, като собственик на имота, до НУГ, да му бъде разрешено да премахне съществуващата полумасивна сграда, тъй като е опасна – застрашена от самосрутване. Сградата била премахната и имотът разчистен през 2012 г. През 2016 г. на ответника било издадено и разрешение от общината за отсичане на 4 бр. дървета в процесния парцел. През 2019 г. по инициатива на ответника Ш. Я. и съседа му А. Д. е изработен и одобрен ПУП, предвиждащ разделяне на УПИ *, в кв. *, на два самостоятелни урегулирани поземлени имота - УПИ *, в кв. *, с площ от 382 кв.м. и УПИ *, в кв. *, с площ от 430 кв.м. От събраните гласни доказателства е прието за установено, че през 2001 г., след купуване на имота, ищецът възстановил оградата откъм здравната служба. Оградата откъм улицата – циментова, състояща се от бетон с височина един метър и отгоре метал, стояла до 2012 г., когато била премахната от ищеца, за да се осигури достъп до имота на техника, необходима за срутване на саморазрушаващата се сграда и извозване на строителните отпадъци. Заради оградата е било невъзможно до 2012 г. да се паркират автомобили, трактор, строителна техника в имота. Имотът все още е неограден откъм улицата. След почистване на имота от част от дърветата и самосрутващата се сграда, в имота останали само дървета и трева. Ответникът съхранявал в имота дърва, скеле, което отдавал под наем, други материали. През 2012 г. ищецът изсипал в процесния имот оборска тор, заради което ответникът пуснал жалба в прокуратурата. Показанията на свидетелите на ответника са кредитирани като последователни, непротиворечиви, съответни на писмените доказателства.

Не са кредитирани показанията на свидетелите на ищеца, според които: ищецът след 1989 г. паркирал в имота лекия си автомобил, трактора си и други МПС; имал малка градинка в имота, с неуточнено от свидетелите място, на която засаждал зеленчуци; ползвал имота за паша на кравите си. Паркиране на МПС в процесния имот е било невъзможно, заради съществуващата откъм улицата до 2012 г. ограда. Свидетелите не коментират наличието на стара сграда в имота до 2012 г., не са успели да уточнят в кои части от имота ищецът е обработвал градинка, посочили са, че изнесените от тях факти са узнали от починалия ищец М. С. Я.. Показанията им са преценени за непоследователни, неконкретни и несъответни на писмените доказателства, събрани по делото.

По делото са представени доказателства, които нямат отношение към заявения от ищеца придобивен способ по чл. 79, ал. 1 ЗС. От същите е видно, че с влязло в сила решение, постановено по предявен от М. С. Я. срещу Ш., А., Ф., С., Ш., А. и А. Х. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, е прието за установено, че С. Я. е бил собственик на нива от 0, 600 дка, находяща се в [населено място], м. „Г.“, в строителните граници на [населено място]. Този имот е заявен за възстановяване на наследници на С. Я., като заявителят М. С. Я. е установил собствеността на наследодателя с декларация по чл. 12, а. 3 ЗСПЗЗ. Постановено е решение № 396/08. 06. 1999 г. на ПК – Сърница, за възстановяване на собствеността на наследниците на С. Я., влязло в сила. Със заповед № РД-46-1257/8. 09. 1999 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, обнародвана ДВ бр. 95/1999 г., е наредено, на основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ, да бъдат преработени изцяло картата на възстановената собственост и регистъра на имотите в съществуващи стари реални граници на [населено място], с площ от 13538 дка. Съгласно чл. 34в ЗСПЗЗ от момента на обнародването в ДВ на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал. 8 се смятат за обезсилени по право всички решения на ОСЗ и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове, отнасящи се за имоти, засегнати от преработката на плана. Обезсилено по право е и решение № 396/08. 06. 1999 г. на ПК – Сърница и след това в полза на наследниците на С. Я. не е постановявано положително реституционно решение от ПК – Сърница. С влязло в сила решение № 219/11. 01. 2001 г. на ПК на наследниците на Х. Х. Я. е възстановена собствеността върху ливада от 0, 920 дка в землището на [населено място], м. „Т.“, представляваща парцел *** по КРП на града. Това решение е издадено след преработката на плана. Въз основа на това решение е издаден констативен нотариален акт № 2/06. 02. 2001 г.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторите поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Когато собственикът притежава и владее идеални части от поземлен имот (в случая 600/920 ид.ч.), следва ли да се приеме, че е владял целият имот.

2. Когато ищецът претендира да е собственик на спорния имот по наследяване и давностно владение, следва ли съдът да се произнася по всяко от двете фактически основания поотделно – собственик ли е по наследяване, а не по давност или е собственик по давност, но не и по наследяване.

3. Следва ли решаващият съд да се съобрази с констатациите, съдържащи се в мотивите към друго влязло в сила съдебно решение, в което относими към висящия спор документи са признати за неистински.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по така поставените въпроси.

Същите не отговарят на изискванията на общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1, изведеното в чл. 280, ал. 1 ГПК общо основание за допускане на касационно обжалване представлява поставен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на конкретното дело.

В случая, първият и вторият въпрос не кореспондират с данните по делото, поради което обсъждането им не би могло да повлияе на изхода на делото. По делото ищецът не е въвел твърдения да е владял идеални части, включително и сочените в жалбата 600/920 ид.ч., от процесния имот, нито е установено от събраните доказателства осъществявано от ищеца владение върху идеални или реални части от имота, поради което обсъждането на въпроса дали владението върху идеални части от имот може да има за последица придобиване на идеална част от правото на собственост би било извън предмета на делото.

Ищецът не е въвел две придобивни основания при условията на евентуалност – давност и наследство. Твърди се, че придобивната давност е изтекла в полза на ищец М. С. Я., който е осъществявал самостоятелно владение върху имота, към което е присъединено, на основание чл. 82 ЗС, и владението на наследодателя му С. Я., починал 1985 г. Фактът наследяване е заявен във връзка с твърдението за присъединено владение по смисъла на чл. 82 ЗС, каквото може да има при частно или универсално правоприемство. А и наследяването не е самостоятелно придобивно основание – придобиване на собственост по наследство би могло да има само ако наследодателят към смъртта си е бил придобил собствеността на някакво придобивно основание.

Третият въпрос е неотносим към спорния предмет. Същият е зададен във връзка с документи, касаещи реституция по ЗСПЗЗ, на каквото ищецът и ответникът не се позовават.

На следващо място, позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не освобождава касатора от задължението да обоснове тезата си защо счита, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото обосноваване в случая липсва.

С оглед изхода на делото, жалбоподателят И. М. Я. следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Ш. Ф. Я., А. Ф. Я. и Ф. К. Я. общо сумата 1500 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение на адвокат М. Г. З., АК – Пазарджик, за изготвяне на отговор на касационната жалба, а на ответниците Ф. А. М., А. С. Я., В. С. Х. и А. Ш. Ф. – сумата 1600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат В. Д. К., АК – Пазарджик, за изготвяне отговор на касационната жалба.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,