Определение № 50389 от 02.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1973/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по съвместна касационна жалба на ищците К. С. С. и К. С. М. срещу решение № 291 от 04.03.2022г. по в.гр.д.№ 2630/2021г. на Апелативен съд София, 8 състав, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 7958/2019г. на СГС в частта за уважаването на исковете, са отхвърлени изцяло предявените срещу ЗАД“Армеец“ претенции с правно основание чл.439,ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. С. К. - сестра на ищеца и внучка на ищцата, настъпила при пътно произшествие от 12.08.2018г. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която исковете за разликата до претендираните от по 50 000лв. са били отхвърлени. Искането е за отмяна на въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и уважаване на исковете в предявения от по 50 000лв. размер. Оспорва се правилността на извода и съображенията, с които въззивната инстанция е отрекла материалноправната легитимация на ищците. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при „недопустимо тълкуване и превратно възпроизвеждане” на съдържанието на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, без да са изложени мотиви съобразно установените в конкретното производство обстоятелства, което води до неяснота на причините за изключване на правото на ищците да търсят компенсация за понесени болки и страдания. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „ При изследване на въпроса дали ищците попадат в кръга лица, имащи право на обезщетение съгласно ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е въззивният съд да се позове формално на понятието за традиционно близки отношения и нормално присъщи болки и страдания от настъпила смърт“, без да отчете спецификата на конкретния случай и да обсъди поотделно установените в процеса конкретни обстоятелства като изложи конкретни мотиви за отхвърлителния диспозитив защо счита, че процесните отношения не се отличават от традиционно близките отношения между брат и сестра, между баба и внучка, а болката и страданията не надхвърлят по интензитет обичайните?“ при твърдяно противоречие при произнасянето по този въпрос с ТР №1/2016г.на ОСНГТК на ВКС 2/ При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК (чието приложно поле е обосновано с довода, че в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС не се обсъжда директното приложение на европейското законодателство при определяне на материалноправната легитимация на лица, включени в кръга на родствениците) се иска допускане на обжалването по въпроса „ При изследване на въпроса дали ищците попадат в кръга лица, имащи право на обезщетение, съгласно ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е въззивният съд да не отчете и обсъди разпоредбите на общностното право, имащи директно приложение по отношение на материалноправната легитимация на братята и сестрите по смисъла на Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.092009г. и Директива 2012/29/ЕС на ЕП и Съвета от 25.10.2012г. и да извежда разбирането си за близост в отношенията, интензивност и продължителност на страданията, не от принципните положения на чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, а при условията на неясно приложение на указанията по тълкувателно решение?“ В писмен отговор ответникът ЗАД“Армеец“ оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената от ищците касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба от двете страни по спора - ищците са обжалвали отхвърлянето на исковете им за разликата над уважения от СГС размер от по 20 000лв. до претендираните от по 50 000лв., а ответникът - уважаване на исковете. Съставът на САС е очертал като предмет на въззивното производство основателността на преките искове, предявени от родствениците на починалата С. К. - нейни брат и баба, размера на определените обезщетения, както и основателността на възражението за съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. За да отмени решението по жалбата на ответника и да отхвърли исковете в уважената част, въззивната инстанция се е позовала на разясненията в ТР №1/2016г. от 21 юни 2018г. на трите колегии на ВКС. Посочила е, че понятието „изключителност“ в отношенията на претендиращия обезщетение с починалия родственик предпоставя необходимостта връзката помежду им да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близкия родственик значително да превишава интензитета на естествената скръб, чувство за безпомощност и трагична непрежалимост. Прието е, че в тежест на претендиращия обезщетение е да установи, че изградената с починалия родственик духовна и емоционална връзка е сходна с тази между дете и родители, да е била трайна, като болките и страданията от загубата да са с по-висок интензитет от обичайните, да са продължили в относително по-дълъг период от време. Според въззивната инстанция такава житейска връзка би възникнала, когато отношенията между баба и внук са били сходни с тези, съществуващи между дете родител, в случай на смърт на родител, при лишаване от родителски права, при фактическо трайно дезинтересиране на родителя от неговото дете, продължителна обективна фактическа невъзможност на родителя да се грижи и възпитава детето си, като в тези случаи бабата и/или дядото, респективно брат/сестра изцяло заместват родителската грижа и отговорност, а по подобен начин следва да бъде доказана и дълбоката връзка, която ищецът е имал приживе със своята сестра, която да надхвърля обичайните отношения между такива роднини. При така посочените основополагащи предпоставки, въззивната инстанция е изследвала проявлението на „изключителност” в сферата на духовната връзка между брата и сестрата, съответно бабата и внучката. От събраните по делото свидетелски показания на съседка на ищците е прието за установено, че всички, заедно с майката на С. и К., съответно - дъщерята на ищцата, са живеели заедно в една къща, били заедно по цял ден. Семейството било задружно, помагали се един на друг. Отношенията между ищците и починалата им родственица били изключително близки. Сестрата била 5-6 години по-голяма от брат си и се грижила за него. След като се омъжила, С. продължила да живее със съпруга си в същия дом, а близките - да помагат на нея и децата й. К. помогнал на сестра си да се запише да учи, както и да си купи автомобил. Когато започнала работа, детето й било на една годинка, гледала го баба й, а С. също се грижила за ищцата. След смъртта на С. брат й не бил същият човек, когато говорил за сестра си се разплаквал; имал шанс да създаде собствено семейство, но сякаш се отказал, въртял се около децата на С., гледал винаги с нещо да им помогне, сякаш били негови собствени. Ищцата спряла да излиза от дома си, гледала снимки и постоянно плачела и не можело да се говори с нея. Тя имала и син, който живеел близо до техния дом, като от него също имала внуци, но свидетелката е на мнение, че с тях не поддържа такава връзка. Въззивната инстанция е кредитирала свидетелските показания като преки и непосредствени, но е счела, че въз основа на тях не се установяват превишаващи естествената скръб и страдания от трагичната кончина на тяхната родственица, което да обуслови изключителността на тези негативни емоционални състояния. Установените приживе на починалата отношения с ищците са преценени като характерни и типични за обичайните отношения в обществото ни между този вид родственици връзка. Мотивирано е, че в случая не се сочат и не се установяват житейски обстоятелства и ситуации, които да обосноват извод за особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение. Твърдението, че ищцата няма същото отношение към останалите внуци, каквото с починалата, е определено от САС като нормално с оглед обстоятелството, че са живеели в обща къща, т. е. контактът е бил ежедневен, поради което това не е необичайно; посоченото от свидетелката, че братът не е създал собствено семейство, е възприето като ненамиращо се в причинно-следствена връзка с инцидента и не съставляващо обстоятелство, обосноваващо изключителност в отношенията му с починалата. Фактът, че починалата е живеела с майка си в обща къща, е анализиран като препятстващ извода, че връзката й с ищците е била със съдържание, сходна на тази родител - дете. Анализирано е, че имайки семейство с деца, на 38 години, неминуемо починалата е имала собствен, отделен от роднините си живот. Установеното от свидетелката, че всички взаимно са се подкрепяли, че починалата се е грижила за по-малкия си брат, е оценено като нормалното и типично за народопсихологията ни поведение. Като допълнителни съображение е посочено, че и двамата ищци продължават да са заобиколени от много близки родственици, като ищцата живее в обща къща с дъщеря си и с внуците от починалата внучка, и в близост до семейството на сина си. Даден е отговор, че установените по делото сериозни страдания по внезапната загуба не са достатъчно основание за присъждане на обезщетения с оглед задължителните указания в цитираното тълкувателно решение. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено. При поставянето на първия въпрос касаторите игнорират както обстойния анализ и преценка на свидетелските показания, осъществен при решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция, така и аргументираните изводи по отношение на приетите за установени въз основа на тях релевантни за спора обстоятелства. Въпросът е формално поставен без връзка с мотивите на въззивната инстанция и обстойните правни аргументи. Във въпросите е вложено съдържание (необосновано позоваване на понятието за традиционно близки отношения и нормално присъщи болки и страдания от настъпила смърт, неотчитане на спецификата на конкретния случай, необсъждане на установените в процеса конкретни обстоятелства, неизлагане на конкретни мотиви за отхвърлителния диспозитив), което не съответства на съображенията към обжалваното решение. Освен, че това са твърдения пряко относими към правилността на решението, те са и в явно несъответствие с обосновката, посочена от състава на САС при преценката за „изключителност“. В обжалваното решение детайлно е анализиран всеки един релевантен факт, изнесен от свидетеля и неговото значение за формиране на правния извод за легитимацията на търсещите обезщетение. Не съответства и на съображенията в обжалваното решение оплакването, че тълкувателното решение не е приложено, а е „тълкувано“ от САС. Несъгласието на касаторите с обстойните правни аргументи на въззивната инстанция, които са в пълен синхрон с практиката на ВКС, формирана след приемането на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Единствено при наличието на въпрос с правна характеристика, очертана в ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и при едновременно въведена и обоснована допълнителна предпоставка факултативният касационен контрол може да бъде осъществен. В случая тези предпоставки отсъстват. При излагането на тезата си самите касатори не посочват в какво се състои, в какво се изразява изключителността на връзката между ищците и починалата им родственица и изключителността на търпените от тях морални вреди от загубата й. За да отстъпи от възприетото в Постановление № 2/84г. разрешение и да предвиди възможност за присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените в Постановление № 4/61г. и Постановление № 5/69г., Общото събрание на трите колегии на ВКС при произнасянето си по ТР №1/2016г. е съобразило развитието на обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз и произтеклите от присъединяването на Република България към Европейския съюз задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Видно от мотивите на това тълкувателно решение „От съществено значение за предмета на тълкувателното дело са Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Първата от директивите задължава държавите членки да предприемат мерки с цел застрахователният договор да покрива и всички вреди, причинени на територията на другите държави членки в съответствие с действащото в тях законодателство. Тази директива доразвива Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност” при използване на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, която предоставя свобода на държавите членки да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на обезщетяване вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението и лицата, които имат право на обезщетение. Съгласно чл.16 от Директива 2012/29/ЕС, държавите членки гарантират, че в хода на 5 наказателното производство жертвите имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда това решение да бъде постановено в друго производство. Понятието „жертва” е дефинирано в чл.2, параграф 1, буква „а”, според който за целите на Директивата „жертва” означава физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление, и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. В чл.2, параграф 1, буква „б”, като „членове на семейството” са посочени съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица.“ От изложеното произтича неоснователността на искането за допускане на обжалването по втория въпрос. Прилагайки стриктно указанията в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, въззивната инстанция е съобразила релевантните разпоредби на общностното право, намиращи приложение по отношение на преценката за материалноправната легитимация на търсещите обезщетение, които са в основата на произнасянето в тълкувателното решение. Изключено е наличието на въведената от касаторите към този въпрос допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Касаторите следва да заплатят на насрещната страна поисканите разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба от юрисконсулт сумата 100 лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.