Определение № 323 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 186/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 223 от 25.10.2019 г. по в.гр.д. № 256/2019 г. на Шуменския окръжен съд е обезсилено решение № 741 от 25.07.2018 г. по гр.д. № 1425/2017 г. на Шуменския районен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС на Ц. Д. Б. срещу С. Г. Ц. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот за периода 24.04.2018 г. до постановяване на окончателен съдебен акт по извършване на съдебната делба, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 810 лв. за периода от 03.08.2016 г. до 31.07.2017 г. Със същото въззивно решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд и в частта, с която е отхвърлена претенцията на по чл. 12, ал.2 ЗН, предявена от С. Г. Ц. против Ц. Д. Б., за сумата 7 920.55 лв., с която съделителката е твърдяла да е допринесла за увеличаване на наследството, останало от общия наследодател Д. Ц.. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от съделителката С. Г. Ц. в частта, с която е отхвърлена предявената от нея претенция по чл. 12, ал.2 ЗН. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение в тази част поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразило се в отказ на въззивния съд да допусне и събере сочени от жалбоподателката нови писмени доказателства. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпроса следва ли въззивният съд да приеме нови доказателства, при положение, че трето лице е отказало представянето им на съда по чл. 192 ГПК, като е заявило, че те не се съхраняват при него, и в по - късен момент след приключване на делото в първата инстанция това трето лице е снабдило страната с тези документи. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Ц. Д. Б. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съобрази следното: С влязло в сила решение № 61 от 26.01.2018 г. по гр.д. № 1425/2017 г. на Шуменския районен съд е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент № ...., находящ се в ...., вх. 1, ет.4, със застроена площ 37.64 кв.м, заедно с избено помещение № 11 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, съставляващо самостоятелен обект с идентификатор .... по КККР на [населено място], между съделителите Ц. Д. Б. и С. Г. Ц. при равни права - по 1/2 ид. част за всяка от тях. Прието е, че имотът е останал в наследство от Д. И. Ц.. Съделителката С. Ц. е негова съпруга, а съделителката Ц. Б. - дъщеря от предходен брак. След влизане на решението в сила съделителката С. Ц. е предявила по реда на чл. 346 ГПК претенция по чл. 12, ал.2 ЗН за сумата 7 920.55 лв. Твърдяла е, че тази сума представлява нейни лични средства, с които е допринесла за придобиване на жилището като е изтеглила заем от Банка „ДСК”, който е погасила лично със суми от личен влог в същата банка. В подкрепа на твърденията си е представила 4 бр. вносни бележки за внесени в периода 1991 - 1992 г. суми за погасяване на жилищен заем на името на Д. И. Ц., 5 бр. операционни бележки за внесени в периода 2009 - 2010 г. суми за погасяване на потребителски кредит на името на С. Ц.. На основание чл. 192 ГПК първоинстанционният съд е задължил Банка „ДСК”- трето неучастващо по делото лице, да представи копия от преписка по договор за банков кредит, договор за жилищен заем и договор за влог, сключени със С. Ц. и Д. Ц.. С писмо от 14.04.2018 г. банката е уведомила съда, че поради изтекъл срок за съхранение не може да представи исканите документи, с изключение на Договор от 13.01.2006 г. за разплащателна сметка със страни Банка „ДСК” и С. Г. Ц., и копие на договор от същата дата за обслужване на дебитна карта на името на С. Ц.. Преценявайки тези доказателства първоинстанционният съд е приел, че те установяват плащането на сумата 5 380.55 лв. за погасяване на жилищен заем, както и на сумата 1 840 лв. за погасяване на кредит за текущо потребление, но не доказват, че погасяването е с лични средства на съделителката С. Ц., както и че погасеният на 05.03.1992 г. жилищен заем е бил за закупуване на процесния имот. С въззивната жалба жалбоподателката С. Ц. е представила освен посочените по – горе писмени доказателства - вносни бележки и операционни бележки, декларация от Д. И. Ц. и Я. А. Ц. от 14.07.1983 г. за избор на жилище, договор за срочен влог от 29.04.2004 г. с титуляр С. Г. Ц.; договор за кредит за текущо потребление за сумата 1 280 евро, сключен на 09.05.2008 г. с титуляр С. Ц., погасителен план, и извлечение от сметка за периода 09.05.2008 г. - 21.08.2008 г. Тези доказателства не са допуснати от въззивния съд, който е приел, че жалбоподателката е могла своевременно да се снабди с тях и да ги представи при разглеждане на делото в първата инстанция, както и че са неотносими към предмета на доказване. По същество съдът е обсъдил писмените доказателства, представени пред първоинстанционния съд относно внесените суми за погасяване на жилищен заем на името на наследодателя и за погасяване на кредит за текущо потребление, и е приел, че те не доказват твърдението на жалбоподателката, че погасяването на задълженията е станало с нейни лични средства. Съдът е посочил, че погасяването е направено през време на брака на жалбоподателката с наследодателя и през време, когато съгласно чл. 19 СК/ отм./ е действала презумпция за съвместна собственост на съпрузите, включително и върху паричните влогове. Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос не е от значение за изхода на делото и не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Част от представените с въззивната жалба писмени доказателства / 4 бр. вносни бележки за внесени в периода 1991-1992 г. суми за погасяване на жилищен заем на името на Д. И. Ц. и 5 бр. операционни бележки за внесени в периода 2009-2010 г. суми за погасяване на потребителски кредит на името на С. Ц./ не са нови по смисъла на чл. 266, ал.2 ГПК, тъй като си били представени пред първоинстанционния съд и са взети предвид при постановяване на въззивното решение. Останалите писмени доказателства - декларация от Д. И. Ц. и Я. А. Ц. от 14.07.1983 г.; договор за срочен влог от 29.04.2004 г. с титуляр С. Г. Ц.; договор за кредит за текущо потребление за сумата 1 280 евро, сключен на 09.05.2008 г. с титуляр С. Ц., погасителен план, и извлечение от сметка за периода 09.05.2008 г. - 21.08.2008 г., са неотносими към твърденията на жалбоподателката за погасяване на задължението на наследодателя по жилищен заем с нейни лични средства, на които се основава претенцията й по чл. 12, ал.2 ЗН, тъй като по делото е установено, че жилищният заем е бил погасен през 1992 г., т.е. повече от 10 години преди отпускане на потребителски кредит на жалбоподателката, за който са представени тези доказателства. Затова какъвто и отговор да бъде даден на поставения процесуален въпрос, той не би променил извода за неоснователност на претенцията. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С отговора на касационната жалба е ответницата по касация Ц. Б. е направила искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 300 лв., но не са представени доказателства, че това възнаграждение е уговорено и заплатено, поради което такива не се присъждат. Водим от гореизложеното съдът