Определение № 45 от 31.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 752/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр. П. срещу Решение №200/02.05. 2012 г. по т.д. № 61/2012 на АС-Пловдив, ТО,с-в В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 205/26.04.2011 г. на ПОС по т.д. №533/2010 В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Държавата чрез МРРБ срещу касатора за установяване вписването с решение №2782/29.04.2002 г. на ПОС по ф.д. №780/1992 на несъществуващо обстоятелство: увеличаване капитала на [фирма] от 37 540 лева разпределен в 3 754 дяла с номинал 10 лева всеки на 156 000 лева, разпределен в 15 600 дяла с номинал от 10 лева всеки чрез вписване на нови 11 846 дяла с номинал от 10 лева всеки дял от страна на едноличния собственик на капитала на П.”Е.- [фирма] рег. По ф.д. № 4845/1999 на ПОС и вместо него е АС-Пловдив постановява друго такова, с което уважава иска като приема за установено, че това вписано обстоятелство е несъществуващо, доколкото липсва решение за това от страна на дружеството [фирма] взето от едноличния му собственик на капитала. На второ място въззивното решение се обжалва и в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в ЧАСТТА, с която е признато самото вписване на описаното обстоятелство за недопустимо. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на обжалваното решението в съответните части като произнесено по недопустими установителни искове предявени при липса на правен интерес на ищеца и поради произнасяне по факти и обстоятелства извън твърдяните в самата искова молба: липсата на дружествено решение, при положение, че към датата на вписването му в търговския регистър собственик на капитала е била Държавата, а не [фирма]. Налице е и материалноправна незаконосъобразност, относно тълкуването и възприемането от съда на института на несъществуващо обстоятелство и недопустимост на вписването в разрез с ТР №1/06.12.2002г. по тълк.дело №1/2002 г. Като основание за допускане до касация се сочат визираните в чл. 280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК. Ответната страна Държавата чрез МРРБ в писмен отговор счита обжалваното решение за допустимо и законосъобразно. За да постанови въззивното решение в обжалваните с настоящата касационна жалба части, решаващият състав е приел, че е сезиран с искове по чл.29 ал.1 предл.3 -то и предл.2 ро ЗТР. Позовал се е на обстоятелството, че вписаният с цитираното решение факт на увеличаване на капитала на П.”Е. се основава на решение от 25.01.2004 г. на неговия едноличен собственик [фирма], който към този момент се е легитимирал като такъв на основание договор за приватизационна продажба на 80 % от дяловете сключен на 14.02.2000 г. и два анекса към него и решение № 2690/18.04.2001 г. по ф.д. № 780/92 за освобождаване на Държавата като съдружник в приватизираното дружество. С влязло в сила съдебно решение от 23.03.2005 г. на ПОС по т.д. №50/2005 г. цитираният договор за приватизационна продажба на дяловете от капитала на дружеството П.” е прогласена за нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД като сключена в противоречие със закона. С оглед нищожността на придобивното основание на 80 на сто от капитала на приватизираното дружество от страна на [фирма], решаващият състав е направил извод, че към 25.01.2004 г. последното не е било действителен едноличен собственик на капитала на „П.” и не е могло да взема решение за увеличаване на капитала чрез вписване на нови дялове. При това положение е налице вписване на решение от лице, което изначално не е имало качеството на едноличен собственик на капитала, което от своя страна води до пълната липса на такова волеизявление с правни последици увеличение на капитала. Касае се за вписването на изначално несъществуващо обстоятелство в търговския регистър, което няма действие по отношение на съдружниците и на самото дружество, каквито се явяват страните по спора, а само по отношение на третите добросъвестни лица. Следователно е налице изпълнена хипотезата в правната норма на чл.29 предл.3 ЗТР относно защита на съдружника срещу вписване на несъществуващо обстоятелство в търговския регистър.. На второ място съдът е приел,че посоченото вписване на увеличението на капитала е и недопустимо, тъй като изхожда еднолично само от единия от тримата управители, които са представлявали към този момент дружеството [фирма] само заедно, според отразеното в търговския регистър начин на представляване. Следователно самото регистърно производство по вписването на увеличението на капитала на ответното дружество е започнало не по молба на оправомощено за това лице, каквото е изискването на чл.494 б.А ГПК-1952 г-отм./, което го прави недопустимо по смисъла на чл.29 пр.2 ЗТР. В изложение на основанията за допускане до касация се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите за: за съдържанието на правното понятие „ несъществуващо обстоятелство” по смисъла на чл.29 ал.1, предл.3 ЗТР и за това, дали вписването на решението за увеличаване на капитала от страна на придобилия правата върху дялове от капитала на търговско дружество по приватизационна сделка, призната впоследствие за нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД представлява вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на цитираната законова разпоредба. Твърди се, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС-ТР №1/06.12.2002г. по тълк.дело №1/2002 г.на ОСГК-чл.280 ал.1, т.1 ГПК, алтернативно: последният въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание по чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Повдига се оплакване за липса на правен интерес в лицето на МРРБ като представител на Държавата от воденето на двата иска като абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост. Доколкото за допустимостта на обжалваното въззивно решение, ВКС следи служебно следва да се има в предвид, че правният интерес на Държавата от оспорване по реда на специалните искове по чл.29 ал.1 ЗТР на вписването на решението за увеличаване на капитала произтича от безспорното обстоятелство, че същото касае отразяването в търговския регистър на обема на правата й върху капитала на ответното дружество пред трети лица, с оглед макар и последващото вписването на процесното увеличение на капитала, вписване на решението по иска с правно основание чл.26 ЗЗД. Това следва от признатата от закона възможност да поиска заличаване на съответното вписване на дялове в на ответника-чл.30 ал.1 ЗТР. Поставените в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК правни въпроси се явяват релевантни за изхода на спор, доколкото решаващият спора по същество съд е основал произнасянето си на отговорите им, що се касае до разглеждането на иска по чл.29 предл.3 ЗТР. Според мотивите към т.ІІІ от цит. ТР №1/06.12.2002г. по тълк.дело №1/2002 г.на ОСГК: Несъществуващо обстоятелство има в две разграничени хипотези: липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, т.е. има неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение. П. от това установяване е заличаване на вписаното обстоятелство, като заличаването няма обратно действие. В този случай вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването до заличаването му. Втората хипотеза касае случая, когато е вписано обстоятелство, което е съществувало, но в последствие по исков ред е установена нищожността му, което е отразено в последствие в търговския регистър. В този случай вписването няма обратно действие. Следователно налице е противоречие на обжалваното решение по релевантния правен въпрос с ТР №1/06.12.2002г. по тълк.дело №1/2002 г.на ОСГК, което обуславя наличие на основание за допускане до касация, визирано в чл.280 ал.1, т.1 ГПК по отношение касационната жалба В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 205/26.04.2011 г. на ПОС по т.д. №533/2010 В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Държавата чрез МРРБ срещу касатора за установяване вписването с решение №2782/29.04.2002 г. на ПОС по ф.д. №780/1992 на несъществуващо обстоятелство: увеличаване капитала на [фирма] от 37 540 лева разпределен в 3 754 дяла с номинал 10 лева всеки на 156 000 лева, разпределен в 15 600 дяла с номинал от 10 лева всеки чрез вписване на нови 11 846 дяла с номинал от 10 лева всеки дял от страна на едноличния собственик на капитала на П.”Е.- [фирма] рег. По ф.д. № 4845/1999 на ПОС и вместо него е АС-Пловдив постановява друго такова, с което уважава иска като приема за установено, че това вписано обстоятелство е несъществуващо, доколкото липсва решение за това от страна на дружеството [фирма] взето от едноличния му собственик на капитала. В т.ІV. 4 от изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК се сочи правен въпрос отнасящ се до възможността съдът да прави служебно справки относно съдържанието на досието на дружеството –ответник в сайта на АП след приключване на съдебното дирене, който е във връзка с установяване кой е представлявал дружеството при подаване на самата молба за вписване на процесното увеличаване на капитала и касае обжалваното решение в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в ЧАСТТА, с която е признато самото вписване на описаното обстоятелство за недопустимо. Този въпрос е съотносим към процесуалната страна на спора, но не е обуславящ изхода на същия, доколкото изводите на съда се основават не само на въпросната служебна справка, но и на съдържанието на самото решение за увеличаване на капитала. Същото се отнася и до въпроса за съдържанието на съдебното решение, относно това, кой от министрите представлява Държавата по спора. Ето защо, липсва основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение в тази част. С оглед изложеното, съдът