Определение № 2821 от 13.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1022/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Е. Б. от [населено място] - чрез адвокат Й. П., против решение № 15 от 03.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 438/2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново. С посоченото решение е потвърдено решение № 278 от 01.06.2025 г. по гр. д. № 672/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което П. Е. Б. е осъден да заплати на „БИЛД-НН“ ЕООД сумата 60 000 лв. с ДДС /частичен иск от 110 191.14 лв. с ДДС/, представляваща дължимо възнаграждение по устен договор за изработка с предмет извършване на СМР - труд и материали, на обект „Къща в [населено място], [улица], разположена в имот с идентификатори 20242.500.185 и 20242.500.9916 по ККР“, за която е издадена фактура № [ЕГН]/21.08.2023 г., съгл. протокол за извършени СМР към месец март 2023 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 07.09.2023 г., до окончателното плащане, и разноски в размер на 11 400 лв. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се оплаквания, че в нарушение на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е допуснал събиране на свидетелски показания за установяване на договор за изработка, като е приел за начало на писмено доказателство представената от ищеца електронна кореспонденция, въпреки оспорването на авторството на съдържащите се в нея изявления от името на ответника - касатор; че съдът е кредитирал свидетелските показания, без да отчете обстоятелството, че свидетелите се намират в пряка трудовоправна и икономическа зависимост от ищцовото дружество и че биха могли да посочат единствено „факти от обективната действителност“, но не и да установят съдържанието на договора - кой с кого е договарял, каква е била цената, какъв е бил срокът за изпълнение; че въззивният съд е приложил доказателствената санкция по чл. 161 ГПК, приемайки за доказано наличието на сключен договор и съществуването на задължение за заплащане на възнаграждение за СМР в претендирания от ищеца размер, без да са налице процесуалните предпоставки за това; че въззивният съд е нарушил съществено разпоредбата на чл. 162 ГПК като е приел иска за доказан по размер, независимо от това, че при договорите за изработка стойността на вложения труд и на строителните материали е строго количествено измерима и проверима величина, която задължително подлежи на доказване чрез специализирани експертни знания и първични счетоводни документи. В представено с жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ГПК с твърдения, че съществува вероятност въззивното решение да е нищожно - поради „дълбоко вътрешно противоречие“ между мотивите и диспозитива, граничещо с „абсолютна липса на формирана правораздавателна воля“, и недопустимо - поради произнасяне извън предмета на спора, както и че решението е очевидно неправилно поради заобикаляне на императивната забрана на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, злоупотреба с доказателствената фикция по чл. 161 ГПК, процесуален произвол при определяне размера на вземането чрез чл. 162 ГПК, очевидна необоснованост и явно нарушение на правилата на формалната логика (чл.12 и чл. 236 ГПК), очевидно нарушение на материалния закон (подмяна на същността на договора за изработка (чл.266 вр. чл. 8 и чл. 26 ЗЗД). Наред с основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК в изложението е обосновано и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроси, отнасящи се до материалния обхват, пределите и процедурните предпоставки за прилагане на доказателствената фикция (санкцията) по чл. 161 ГПК (въпроси № 1 и № 2), преодоляване на забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК „в дигитална среда“ (въпрос № 3), границите на съдийската преценка по чл. 162 ГПК при оценяване на имуществени вземания и стандартите за оценка на доказателствата по чл. 12 и чл. 236 ГПК спрямо зависими свидетели (въпроси № 4 и № 5), а именно: „ 1. Допустимо ли е чрез прилагането на процесуалната санкция по чл. 161 ГПК съдът да приема за установени правни факти, формиращи съдържанието на сделката (например наличие на облигационна връзка, авторство на изработката, възникнало договорно задължение и съвпадение на насрещни волеизявления), или фикцията обхваща единствено обективни физически и фактически обстоятелства, за чието установяване обективно са били необходими и възможни специални знания; 2. Длъжен ли е съдът, в изпълнение на правомощията си по ръководене на делото, преди да приложи санкцията на чл. 161 ГПК и да приеме за доказани твърдените от насрещната страна факти, изрично да укаже на страните и на вещото лице точен ден и час за провеждане на оглед и да отправи конкретно предупреждение за процесуалните последици от неосигуряване на достъп точно в този специфичен, съдебно определен момент; 3. Приложимо ли е ограничението за допускане на свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при спорове за наличие на договорни отношения на стойност над 5000 лева, когато представеното „начало на писмено доказателство“ е оспорен частен електронен документ (имейл) без КЕП, чието авторство не е установено в производството по чл. 193 ГПК; 4. Допустимо ли е съдът да определя размера на строго количествено измеримо и емпирично проверимо имуществено вземане (цени на строително - монтажни работи) по „своя преценка“ съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК, базирайки се изключително върху съдържанието на оспорен частен електронен документ, замествайки изискуемата се по закон специализирана технико - икономическа експертиза; 5. Какъв е стандартът за преценка на достоверността на свидетелски показания на лица, намиращи се в пряка трудовоправна и икономическа зависимост от страната - ищец, когато тези показания се намират в пряко и непреодолимо противоречие с първични писмени счетоводни документи и официални банкови преводи с достоверна дата, установяващи изпълнение и плащане за идентични правоотношения с трето, напълно независимо лице“. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се препраща към практика на ВКС, обективирана в решение № 119/04.03.2020 г. по т. д. № 2734 /2015 г. на II т. о., решение № 90/21.01.2020 г. по т. д. № 1919/2018 г. на I т. о. (по първия въпрос), решение № 23/26.04.2017 г. по гр. д. № 2732/2016 г. на IV г. о., решение № 111/12.07.2018 г. по т. д. № 1892/2017 г. на I т. о., решение № 119/04.03.2020 г. по т. д. № 2734 /2015 г. на II т. о. (по втория въпрос), определение № 414/10.05.2012 г. по т. д. № 852/2011 г., определение № 153/14.01.2026 по гр. д. № 1569/2025 г., решение № 546 по гр. д. № 856/2009 г. на IV г. о. (по третия въпрос), Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 22/30.01.2012 г. по гр. д. № 145/2011 г. на I г. о., решение № 162/12.11.2018 г. по гр. д. № 1032/2018 г., решение № 140/26.06.2014 г. на IV г. о. (по четвъртия въпрос), решение № 176/28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на II г. о. и решение № 250/21.12.2015 г. по гр. д. № 3897/2015 г. на I г. о. (по петия въпрос). За въпроси № 1, № 2, № 4 и за въпроса „Може ли обикновено електронно писмо (имейл), несъдържащо квалифициран електронен подпис (КЕП) и изпратено от адрес в платформа за безплатни услуги (напр. Gmail), чийто титуляр не е безспорно установен и верифициран чрез доставчика на удостоверителни услуги, да съставлява валидно „начало на писмено доказателство“, изходящо от страната, и да служи като основание за допускане на свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5 000 лева“ допускането на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „БИЛД-НН“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адвокат В. К., в който са изложени съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на Окръжен съд - Велико Търново, с което П. Е. Б. е осъден да заплати на „БИЛД-НН“ ЕООД претендираното с предявения частичен иск възнаграждение за извършени СМР по устен договор за изработка в размер на 60 000 лв. (равностойност на 30 677.51 евро), Апелативен съд - Велико Търново е приел, че въпреки липсата на сключен между страните писмен договор, в хода на делото са събрани достатъчно косвени доказателства, съвкупността от които установява по несъмнен начин постигането на съгласие относно съществените елементи на договора за изработка, възлагането на работите, за които се търси възнаграждение, от ответника - възложител, тяхното изпълнение от ищеца и приемането на резултата от изпълнението без възражения от възложителя. Въззивният съд е преценил като безспорно обстоятелството, че с постановление за възлагане от 21.07.2021 г. ответникът П. Б. е придобил правото на собственост върху урегулиран поземлен имот в [населено място], на [улица], заедно с построената в имота сграда с идентификатор 20242.500.185 със застроена площ 192 кв. м. Изслушан по реда на чл. 176 ГПК в производството пред първата инстанция, ответникът е заявил, че не е възлагал извършването на СМР в собствения си имот на дружеството - ищец и не е договарял цени за изпълнение на СМР, както и че работници на дружеството не са извършвали строителни дейности, че той не е получавал протокол за СМР от ищеца и не е изпращал до него коригиран протокол със заглавие „Калкулации“ по електронна поща, ведно със снимки за недостатъци в изпълнението на отделни работи в сградата. Отрекъл е и ползването на електронна поща с адрес, от който е изпратен коригираният протокол „калкулации“, и ползването на мобилен номер, от който са изпращани съобщения до ищеца във връзка с извършване на строителни и ремонтни дейности в имота в [населено място] в периода 2022 г. - 2023 г.. С цел изясняване на спорните факти относно изпълнението на строително - ремонтните работи въззивният съд е обсъдил подробно показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, ангажирани от ищеца. Свидетелите Х. Х., Н. Н. и Ц. П., които са имали сключени трудови договори с „БИЛД-НН“ ЕООД през релевантния за спора период, са депозирали показания, че познават ответника П. Б. и че в периода от м. юли 2022 г. до м. март 2023 г. са работили на неговия обект в [населено място]. Всеки от свидетелите е посочил изчерпателно конкретните видове работи, които са изпълнени на обекта - в двора и в сградата, и е обяснил, че всички дейности са съгласувани с ответника, който пряко наблюдавал работния процес, изразявал одобрението си за резултатите от изпълнението и често възлагал допълнителни работи по своя преценка. Свидетелят Ц. П. е заявил, че по време на престоя си на обекта е правил снимки на използваната за строителните и ремонтни работи техника, собственост на работодателя му, които са приложени по делото. Фактът, че работници на ищеца са извършвали строителни и ремонтни работи в имота на ответника, е потвърден и от свидетеля К. С., който по същото време е извършвал тенекеджийски дейности по покрива на сградата, и от свидетеля Й. Й., който е контактувал с управителя на ищцовото дружество - Н. К., по време на изпълнение на работите, а впоследствие е присъствал на среща между К. и ответника в адвокатска кантора, по време на която двамата са спорили за цени и за качество. Във връзка със свидетелските показания въззивният съд е обсъдил и събраните в процеса писмени доказателства, както и електронна кореспонденция между страните, в т. ч.: Експедиционни бележки и стокови разписки, издадени в периода на извършване на строително - монтажните работи, в които като получател на закупени строителни материали е посочено ищцовото дружество и е отбелязано, че материалите са предназначени за „къща в [населено място], П. Б.“; Разпечатки от кореспонденция по Viber с телефонен номер (с титуляр „ВТТК“ ЕООД, чийто управител е бил ответникът до 13.11.2020 г.), с която са уточнявани детайли по изработката на ограда и газова инсталация; Разпечатки на хартиен носител на протокол за извършени СМР към м. март 2023 г., съдържащ подробно описание на извършени в обекта на ответника СМР с посочване на вид, количество и единична цена, на обща стойност 91 825 лв. без ДДС или 110 191.14 лв. с ДДС, фактура № 260/21.08.2023 г. за строителни услуги на стойност 110 191.14 лв. с ДДС и снимков материал, изпратени от ищеца по електронна поща на 24/21.08.2023 г. до имейл адрес, пред който - според заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза, е изписано името „П. Б.“ (име, регистрирано при създаване на пощенската кутия и/или име за контакт в адресника на електронната поща на получателя); Разпечатка на хартиен носител от прикачен файл с тема „калкулации“, изпратен на 27.06.2023 г. от същия имейл адрес и получен на електронния адрес на ищеца, в който са описани СМР по вид, количество и единична цена на обща стойност 55 601.90 лв., а без дейностите в „Музей на илюзиите“ - 53 616.90 лв., и снимки, направени в имота на ответника. Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд е назначил съдебно - техническа експертиза със задачи след оглед и замервания на място да се отговори дали са извършени видовете и количества СМР, отразени в изпратения по електронна поща от ищеца до ответника протокол за СМР към м. март 2023 г., вложени ли са на място описаните в протокола материали, какви са количествата изпълнени СМР и каква е тяхната единична цена, съответно цената на вложените материали, изчислена по пазарни цени с ДДС и без ДДС. Експертизата е възлагана последователно на различни вещи лица, част от които са поискали от съда да бъдат освободени/заменени, тъй като поради отказ от страна на ответника да ги допусне да извършат оглед в имота в [населено място] не могат да изготвят заключение по поставените задачи. След поредно искане от вещо лице да бъде освободено от задължението за изготвяне на експертиза и назначаване на ново вещо лице първоинстанционният съд е предупредил ответника в открито съдебно заседание, че при неоказване на съдействие на вещото лице и неосигуряване на възможност за оглед в имота ще бъде приложена последицата по чл. 161 ГПК. Въпреки отправеното предупреждение, новоназначеното вещо лице е уведомило съда, че е правило многократни опити да се свърже по телефона, включително чрез SMS, с ответника и с неговия процесуален представител за уточняване на подробности относно извършването на оглед, но връзка не е установена. Предвид изявлението на вещото лице и неявяването на ответника и на процесуалния му представител в следващото съдебно заседание, съдът е отменил определението за назначаване на експертизата. В отговора на исковата молба, отричайки наличието на сключен с ищеца договор за извършване на СМР в имота в [населено място], ответникът е поддържал твърдения, че всички строителни и ремонтни дейности са възложени с писмен договор на трето за спора лице - „Вам Строй - 08“ ЕООД, и са изпълнени от негови работници. За доказване на твърденията са представени писмени доказателства - адресирани до П. Б. оферти с дати 01.07.2022 г. и 31.03.2023 г., изходящи от „Вам Строй - 08“ ЕООД, сключени със същото дружество договори от 04.12.2022 г. и от 03.04.2023 г. за възлагане и извършване на СМР съгласно количествено - стойностна сметка със срок за изпълнение до 04.12.2022 г., съответно до 03.08.2023 г., покана с дата 01.11.2022 г. от П. Б. до „Вам Строй - 08“ ЕООД за временно спиране на строителните дейности поради влошени метеорологични условия, които могат да създадат опасни условия на работа (за която съдът е приел, че е с оборено съдържание от представената от ищеца справка за максимална и минимална температура на въздуха в района на [населено място] в периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2023 г., според която целият период се характеризира с преобладаващо положителни максимални температури), протоколи № 1/31.10.2023 г. и № 1/09.08.2023 г. за извършени в изпълнение на двата договора и приети СМР, подписани от възложителя и от изпълнителя, фактура от 20.11.2023 г. с посочено основание „договор за СМР 04.07.2023 г.“ за сумата 18 768.47 лв. с ДДС, заплатена на 20.11.2023 г., и фактура № 198/11.08.2023 г. за сумата 23 340 лв., заплатена с преводно нареждане от 14.09.2023 г., която според заключението на съдебно - техническата експертиза е създадена в базата данни на www.e-docs.bg на дата 14.09.2023 г. В производството пред първата инстанция са разпитани допуснати по искане на ответника свидетели - В. В. (представител на „Вам Строй - 08“ ЕООД) и В. В. (работник в същото дружество), които са дали показания, че в периода от лятото на 2022 г. до м. октомври 2023 г. с временно прекъсване работници на „Вам Строй - 08“ ЕООД са работили на обекта на П. Б. в [населено място], където са изпълнявали различни строителни и ремонтни работи. Свидетелят В. В. първоначално е заявил, че по време на изпълнението не е ходил на обекта, а само подготвял и организирал строителните площадки, като в хода на разпита е посочил, че е посещавал обекта; За отделните работи имало сключени договори и количествено - стойностни сметки, като след приключването им бил направен оглед и били съставени приемо - предавателни протоколи; Дейностите били изпълнени съгласно договорите и след приемането им били заплатени изцяло въз основа на издадени фактури. Свидетелят В. В. е дал показания, че е участвал в изпълнението на различни видове СМР на обекта на Б. в [населено място], заедно с още 6 работници; Първоначално направили изолация на сградата, ремонтирали първия и втория етаж, но няма конкретни спомени за таваните и за цвета на стените в отделните помещения; За строителните дейности били използвани скеле и багер, но свидетелят не знае чия собственост са били те. След като е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства въззивният съд е достигнал до извод, че с ангажираните косвени доказателства ищецът е провел пълно доказване на твърденията си в исковата молба, че е сключил с ответника устен договор за извършване на отразените в съставения протокол работи с уговорка за остойностяване на труда и материалите по средни пазарни цени, че всички работи, за които претендира възнаграждение с предявения частичен иск, са изпълнени от негови работници и ответникът ги е приел без възражения. Въззивният съд е мотивирал извода си за изпълнение на възложените работи с показанията на разпитаните свидетели на ищеца, за които е счел, че установяват ясно, категорично и безпротиворечиво изпълнението на конкретно описани строително - ремонтни дейности. Посочил е, че показанията на тримата свидетели - работници в ищцовото дружество, са базирани на преки и непосредствени впечатления за процеса на изпълнение на работите, подкрепени са с изготвени и приложени по делото снимки и се потвърждават от показанията на свидетеля С., който по същото време е работил на обекта и няма отношения с дружеството. Изводът, че работите действително са изпълнени от ищеца, е аргументиран и със съдържанието на обсъдените експедиционни бележки и стокови разписки за закупуване на материали, предназначени за обекта на ответника, както и от приобщената към делото кореспонденция чрез Viber и по електронна поща. Въззивният съд е акцентирал върху изпратения от адреса на електронната поща на ответника имейл с прикачен файл и тема „калкулации“, в който са описани работи, съвпадащи с отразените в изготвения от ищеца протокол за извършени СМР и към който са приложени снимки, потвърждаващи показанията на свидетеля Х. относно детайлите по изпълнение на отделни видове работи. Съобразявайки показанията на свидетеля Й. за лично възприет от него спор между управителя на ответното дружество и ответника по повод цената на извършени СМР във връзка със съдържанието на прикачения файл, съдът е приел, че в последния е обективирано признание на ответника относно вида и количествата на изпълнените от ищеца работи, с чиято цена той не е бил съгласен. Твърдението на ответника, че адресът, от който е изпратен имейлът с прикачения файл, не е негов, не е възприето от въззивния съд с оглед констатациите в заключението на съдебно - техническата експертиза за обозначаване на адреса, от който е изпратен същият имейл, с името „П. Б.“. Като недоказани съдът е преценил твърденията на ответника за изпълнение на спорните СМР от друго лице - „Вам Строй - 08“ ЕООД. Изложил е съображения, че показанията на ангажираните от ответника свидетели са общи, противоречиви и не следва да се кредитират като достоверни, включително поради обстоятелствата, че от една страна в НАП не са открити данни за регистрирани трудови договори с посочените от свидетеля В. В. работници на „Вам Строй - 08“ ЕООД, които според него са участвали в изпълнението на работите, и че представените от ответника оферта и договор от 03.04.2023 г. се отнасят за работи след периода, през който ищецът твърди, че е работил на обекта, и от друга - че изпълнението на същите строителни и ремонти работи от работници на ищеца е доказано категорично с показанията на свидетелите Х., Н. и П.. От показанията на тези свидетели, че почти ежедневно ответникът е посещавал обекта и е изразявал задоволство от извършеното, съдът е приел за доказано и приемането на извършените работи по смисъла на чл. 264 ЗЗД, като е отбелязал, че липсват доказателства за направени от ответника възражения за недостатъци в изпълнението. В зависимост от преценката, че работите са възложени, извършени и приети без възражения от ответника, въззивният съд е направил решаващия правен извод, че ответникът дължи заплащане на претендираното от ищеца възнаграждение, чиято изискуемост е настъпила с факта на приемане на резултата от изпълнението. При формиране на решаващия си извод за дължимост на възнаграждението въззивният съд е съобразил, че замервания на количествата изпълнени дейности и на вложените в изпълнението материали, както и оценяване на същите, не са извършени от вещо лице по причина на създадените от ответника препятствия за извършване на оглед в собствения му имот. Преценявайки извънпроцесуалното поведение на ответника и изрично отправеното до него предупреждение от първоинстанционния съд за прилагане на последиците по чл. 161 ГПК, въззивният съд се е произнесъл, че фактите, за чието установяване е назначена неизпълнената техническа експертиза, следва да се приемат за доказани при предпоставките на чл. 161 ГПК. Същевременно, предвид създадените от ответника пречки за изготвяне на експертиза за оценка на извършените работи и на вложените за изпълнението им материали, въззивният съд е приел, че след като искът е доказан по основание, неговият размер следва да бъде определен съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК и да бъде уважен в рамките на частично претендираната сума от 60 000 лв. с ДДС, която е в рамките на сумата, посочена (призната) от ответника в имейла с прикачен файл „калкулации“ - извод, до който е достигнал и първоинстанционният съд в потвърденото от въззивната инстанция решение. Становището на настоящия състав на Върховен касационен съд по поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Търново въззивно решение е следното: В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК - вероятност въззивното решение да е нищожно и недопустимо и очевидна неправилност на решението. След извършване на дължимата в селективния стадий на касационното производство проверка (т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС) съдебният състав не констатира данни за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното решение, поради което не намира за необходимо да допуска касационно обжалване на решението в хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. В съответствие с изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд е изложил мотиви към решението си, които са ясни, логични и последователни. Мотивите са разбираеми и разкриват формираната от въззивния съд решаваща правна воля за разрешаване на правния спор, която съответства напълно на диспозитива на решението, потвърждаващ обжалваното от дружеството - ответник осъдително решение на първоинстанционния съд. Съображенията, с които касаторът е обосновал основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК, изразяват неговото несъгласие с фактическите и правни изводи на въззивния съд, като не обосновават вероятна нищожност на решението. Разглеждайки подадената от касатора въззивна жалба, съставът на въззивния съд се е произнесъл по очертания с исковата молба и с отговора спорен предмет на делото, без да излиза извън пределите на сезиране, което изключва вероятността обжалваното решение да е недопустимо. Доводът на касатора, че „като присъжда суми за СМР в хипотеза, в която обективно не е доказано постигането на съгласие по цената, съдът фактически е разгледал и уважил иск за неоснователно обогатяване (чл.59 ЗЗД) или за водене на чужда работа без пълномощие (чл. 60 ЗЗД), каквито не са предявявани от ищеца на тези субсидиарни основания в условията на евентуалност“, не кореспондира с преценката на въззивния съд за проведено от ищеца пълно доказване на постигнато между страните неформално (устно) съгласие относно съществените елементи на договора за изработка. Отговор на въпроса дали такова доказване действително е проведено може да бъде даден само след осъществяване на касационна проверка на решението по реда на чл. 290 ГПК, не и по повод селектирането на касационната жалба. Въз основа на мотивите към обжалваното решение съставът на Върховен касационен съд не установява нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, възприети в практиката на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Въззивният съд не е постановил решението си при превратно прилагане на закона и не е приложил отменена законова разпоредба, няма данни да е нарушил основни принципи и правила на съдопроизводство, а изводите, до които е достигнал в резултат на осъществената самостоятелна правораздавателна дейност, не са формирани в грубо противоречие с правилата на логиката. Поддържаните в изложението нарушения на закона, формулирани като „заобикаляне на императивната забрана на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, злоупотреба с доказателствената фикция по чл. 161 ГПК, процесуален произвол при определяне на вземането чрез 162 ГПК, очевидна необоснованост и явно нарушение на правилата на формалната логика, очевидно нарушение на материалния закон - подмяна на същността на договора за изработка“, имат характер на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на установяване по реда на чл. 290 ГПК и не могат да бъдат подведени под уредената в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК квалифицирана форма на неправилност. Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК не следва да се допуска. По отношение на обжалваното въззивно решение не се установяват и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, по отношение на който са налице някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, не и дали тези изводи са законосъобразни - проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като (и ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК). Първите два въпроса в изложението, за които касаторът поддържа едновременно основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, са поставени във връзка с оплакването в касационната жалба за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 161 ГПК, довело до неправилни изводи за обвързаност на страните от сключен устен договор за изработка и за възникнало в тежест на ответника - касатор задължение за заплащане на възнаграждение на ищеца за извършени в изпълнение на договора СМР. Формулираният въпрос № 1 е базиран на погрешното схващане на касатора, че чрез прилагане на разпоредбата на чл. 161 ГПК въззивният съд е приел за доказани „правни факти, формиращи съдържанието на сделката“ - конкретно сключването на устен договор за изработка между страните и съществените елементи на договора, а не само „обективния обем на извършените строителни работи (физически факт)“. От мотивите към обжалваното решение е видно, че въззивният съд е достигнал до извод за проведено от ищеца пълно доказване на възникнало от устен договор за изработка облигационно правоотношение между страните с конкретно уговорени параметри, след като е извършил преценка на всички събрани в хода на делото доказателства - поотделно и във взаимната им връзка. Последиците по чл. 161 ГПК са приложени единствено по отношение на фактите, за чието доказване ответникът (сега касатор) е създал пречки с извънпроцесуалното си поведение като не е допуснал вещо лице в имота си за установяване извършени ли са на място твърдените от ищеца СМР и в какъв обем, не и по отношение на фактите, касаещи възникването на облигационната връзка и нейното съдържание. С оглед мотивите към решението произнасянето на въззивния съд не противоречи на посочената във връзка с първия въпрос практика на ВКС и не е налице допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с която е обвързано искането за допускане на касационно обжалване по въпроса. Зададеният въпрос № 2 не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Дали в изпълнение на правомощията си „по ръководене на делото“ съдът е длъжен да укаже изрично на страните и на вещото лице „точен ден и час за провеждане на оглед и да отправи предупреждение за процесуалните последици от неосигуряване на достъп в този специфичен, съдебно определен момент“, преди да приложи санкцията по чл. 161 ГПК (в какъвто смисъл е поставеният въпрос), зависи от конкретните обстоятелства по делото и от преценката на съда как да бъде организирано изготвянето на съответната експертиза, назначена с цел изясняване на спора от фактическа страна. Дори да се приеме, че въпросът отговаря на изискването за правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, неговото разрешаване от въззивния съд е в пълно съответствие с цитираната в изложението практика на ВКС относно правомощията на съда при прилагане на разпоредбата на чл. 161 ГПК и предпоставките за нейното приложение, което изключва възможността за допускане на касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е счел за правилна преценката на първоинстанционния съд за приложимост на доказателствената санкция по чл. 161 ГПК, след като е установил, че ответникът (сега касатор) неколкократно не е осигурявал достъп на вещите лица за извършване на оглед в имота, включително след изрично отправено в открито съдебно заседание предупреждение за неблагоприятните последици от препятстването на огледа, и че това негово поведение е попречило да бъде изготвено заключение от съдебнотехническата експертиза, на която са възложени задачи да установи извършени ли са СМР от вида, в количеството и на стойност, отразени в съставения от ищеца протокол и в издадената от него фактура за претендираното с частичния иск възнаграждение. Изпълнението на спорните работи е прието за доказано не само като последица от прилагане на санкцията по чл. 161 ГПК, съобразено с предварително отправеното в открито съдено заседание предупреждение до ответника за неблагоприятните последици от създаването на препятствие за изготвяне на заключение от съдебнотехническата експертиза, но и като последица от цялостна преценка на доказателствата, относими към факта на изпълнението и към обема на извършените и подлежащи на заплащане работи. При наличие на трайна и непротиворечива практика на ВКС във връзка с приложението на чл. 161 ГПК, на част от която касаторът се е позовал, без да аргументира необходимост от нейната промяна или осъвременяване, касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допуска. Третият въпрос в изложението се припокрива с последния поставен въпрос за доказателствената стойност на „обикновено електронно писмо (имейл), несъдържащо квалифициран електронен подпис (КЕП) и изпратено в платформа за безплатни услуги (напр. Gmail), чийто титуляр не е безспорно установен и верифициран чрез доставчика на удостоверителни услуги“. Преценени от гледна точка на постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, двата въпроса не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК - да са от значение за формиране на решаващата правна воля на съда и за изхода по конкретното дело, и не могат да послужат като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. За да кредитира изпратения по електронна поща имейл с прикачен файл „калкулации“, въззивният съд се е позовал на заключението на съдебно - техническата експертиза по делото и въз основа на него е приел за доказано по несъмнен начин, че имейлът е изпратен по електронна поща от адрес, чийто титуляр е ответникът - касатор. Правилността на така направения извод, обусловен от преценката на експертното заключение, не е предмет на проверка в стадия на производството по чл. 288 ГПК и твърдението на касатора, че не е доказано той да е автор на обективираното в имейла изявление, не може да предпостави допускане на обжалваното решение до касационна проверка. В мотивите към решението съдът не е квалифицирал електронното изявление във формата на имейл като начало на писмено доказателство и не е обвързал с него преценката си за допустимост на свидетелските показания, ангажирани от ищеца с цел доказване на изпълнението на спорните СМР. Решаващият правен извод на въззивния съд, че между страните е сключен устен договор за изработка, не е изграден върху свидетелските показания, а се основава на събраните по делото писмени доказателства, разпечатки от кореспонденция по Viber и разменена електронна кореспонденция, съвкупността от които е мотивирала съда да приеме за доказано възникването на договорно правоотношение с характеристиките на договор за изработка. Твърдението на касатора, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в решение № 546 по гр. д. № 856/2009 г. на ІV г. о. като е допуснал свидетели „за установяване на устен договор за колосалната сума от над 110 000 лв., квалифицирайки като годно „начало на писмено доказателство“ обикновен прикачен екселски файл от неверифициран имейл адрес“, не съответства на данните по делото и на мотивите към обжалваното решение, при постановяването на което е съобразена практиката на ВКС относно забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложените във връзка с „трети правен въпрос“ общи съждения в подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не обосновават наличие на допълнителния селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК - значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото в контекста на разясненията в. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което е самостоятелна пречка за допускане на касационно обжалване по посочения въпрос. Поставянето на четвъртия въпрос, отнасящ се до „границите на съдийската преценка по чл. 162 ГПК при оценяване на имуществени вземания“, е некоректно като се има предвид констатацията на въззивния съд, че именно поведението на касатора, който е препятствал възможността за извършване на оглед, необходим за изготвяне на заключение от съдебно - техническата експертиза, е препятствало остойностяването на работите, за които ищецът е претендирал заплащане на възнаграждение на основание чл. 266 ЗЗД. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. като не е изпълнил императивното задължение да назначи необходимата специализирана експертиза за установяване на размера на приетото за доказано по основание вземане, за което се изискват специални знания. Експертиза е била назначена от първоинстанционния съд, но определението за допускането й е отменено след неколкократните опити на различни вещи лица да извършат оглед в имота на ответника и отказите на същия да ги допусне до имота, включително след отправеното от съда предупреждение за прилагане на последиците по чл. 161 ГПК. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 162 ГПК, след като е преценил исковата претенция за доказана по основание и е съобразил създадената в резултат на поведението на ответника доказателствена празнота по отношение на нейния размер. Следва да се отбележи, че преценката за дължимия размер на възнаграждението за извършените от ищеца СМР (с характер на „мащабна строителна изработка“ според виждането на касатора) не е произволна, а е основана на съдържанието на съставения от последния протокол за подлежащи на заплащане СМР и издадената във връзка с него фактура. Съобразено е и насрещното изявление на ответника в имейла с тема „калкулация“, квалифицирано от въззивния съд като признание за извършване на работите и като съгласие с дължимото за тях възнаграждение до размера, посочен в калкулацията. Предвид конкретните обстоятелства по делото, при които е приложена разпоредбата на чл. 162 ГПК, не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в цитираните във връзка с обсъждания въпрос решения по гр. д. № 145/2011 г. и по гр. д. № 1032/2018 г. Основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се констатира и по отношение на последния въпрос от изложението, означен като въпрос „относно стандартите за оценка на доказателствата (чл.12 и чл. 236 ГПК) спрямо зависими свидетели“. По начина, по който е формулиран, въпросът съдържа оплакване за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при кредитирането на показанията, депозирани от ангажираните от ищеца свидетели. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е изложил подробни съображения защо кредитира показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели, въпреки трудовоправната обвързаност на част от тях с ищцовото дружество, и защо намира за недостоверни показанията на свидетелите, с които ответникът се е домогвал да докаже възлагане и изпълнение на спорните СМР от трето лице. Показанията на двете групи свидетели са преценявани в съответствие със сочената от касатора практика в постановените от състави на ВКС решения по гр. д. № 759/2010 г. и гр. д. № 3897/2015 г., поради което липсва релевантно за допускане на касационното обжалване противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложените съображения, касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 438/2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново не следва да се допуска. Поради недопускане на касационно обжалване касаторът П. Б. следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация „БИЛД-НН“ ЕООД направените за производството по чл. 288 ГПК разноски в размер на сумата 1 200 евро - адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 05.05.2026 г. и заплатено по банков път с преводно нареждане от 05.05.2026 г. Мотивиран от горното, върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,