Определение № 2479 от 13.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2879/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Х. срещу решение № 170 от 28.03.2025 г. по в.гр.д.№ 1009 от 2024 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 260014 от 25.09.2023 г. по гр.д.№ 822 от 2019 г. на Районен съд- Елин Пелин, допълнено с решение от 27.09.2024 по същото дело, с което по реда на чл.350 ГПК е постановено решение за съставяне и обявяване на окончателен разделителен протокол по дело за делба.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси, за които касаторката твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Допуснал ли е съдът съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е съставил проект за разделителен протокол съгласно чл.347 ГПК, нито го е предявил на страните в делбеното производството съгласно чл.350 ГПК, а е ползвал вместо него заключението на вещото лице ?

2. Допустимо ли е извършването на делба на имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, когато наследниците /съделителите/ са поискали делба само на идеалните части на наследодателя им, но не желаят прекратяване на съсобствеността върху вещта ?

В писмен отговор от 30.06.2025 г. ответницата Ж. Н. Д. /конституирана заедно с Т. Н. М. като наследник на починалата в хода на делото съделителка М. Ж. К./ оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано.

Останалите ответници по жалбата Т. Н. М. /конституирана заедно с Ж. Н. Д. като наследник на починалата в хода на делото съделителка М. Ж. К./, В. Т. Ш., В. Т. Ш., В. Т. Г., В. Д. В. и М. М. Л. /петимата конституирани като наследници на починалата в хода на делото съделителка С. А. Ш./, А. Р. Я. и И. Р. Х. /последните две конституирани като наследници на починалите в хода на делото съделители М. В. Б. и В. Р. Б./, не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /съделител по дело за делба/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /касационната жалбоподателка е била уведомена за въззивното решение на 23.04.2025 г., а касационната жалба е подадена на 23.05.2025 г./ и срещу въззивно решение по дело за делба на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да прецени дали са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, настоящият състав на ВКС, ГК съобрази следното: Производството е за делба във фазата на нейното извършване. С влязло в сила решение № 260228 от 28.06.2021 г. по в.гр.д.№ 197 от 2021 г. на Софийския окръжен съд е изменено първоинстанционно решение № 99 от 24.08.2020 г. по гр.д.№ 822 от 2019 г. на Районен съд- Елин Пелин, като по същество е била допусната делба на 12 имота и идеални части от 2 имота, останали в наследството на К. Ж., между следните лица и при следните квоти: С. А. Х. с квота 1/4 ид.ч., М. Ж. К. с квота 1/4 ид.ч., С. А. Ш. с квота 1/4 ид.ч., М. В. Б. с квота 1/8 ид.ч. и В. Р. Б. с квота 1/8 ид.ч.

Съделителката М. Ж. К. е починала на 28.07.2023 г., поради което с определение от 22.01.2024 г. по гр.д.№ 822 от 2019 г. на Районен съд- Елин Пелин на нейно място като съделители са конституирани наследниците й по закон: двете й дъщери Ж. Н. Д. и Т. Н. М..

Съделителката С. А. Ш. е починала на 11.02.2024 г., поради което с определение от 02.08.2024 г. по гр.д.№ 822 от 2019 г. на Районен съд- Елин Пелин на нейно място като съделители са конституирани наследниците й по закон: В. Т. Ш., В. Т. Ш., В. Т. Г., В. Д. В. и М. М. Л..

Съделителят М. В. Б. е починал на 15.07.2024 г., поради което с определение от 27.09.2024 г. по гр.д.№ 822 от 2019 г. на Районен съд- Елин Пелин на негово място като съделител е конституиран наследникът му по закон: баща му В. Р. Б.

Съделителят В. Р. Б. е починал на 10.01.2025 г., поради което с определение от 26.02.2025 г. по в.гр.д.№ 1009 от 2024 г. на Софийския окръжен съд на негово място като съделители са конституирани наследниците му по закон: двете му сестри А. Р. Я. и И. Р. Х..

По делото са назначени и приети две заключения на съдебно-технически експертизи: на инж.К. Н. от 12.05.2022 г. и на професор д-р Г. В. от 23.01.2023 г. В заключението на първата експертиза е даден вариант за разделяне на допуснатите до делба имоти и идеални части от имоти на четири дяла, а в заключението на втората експертиза е дадена нова пазарна оценка на два от допуснатите до делба имота.

С решение № 260014 от 25.09.2023 г. по гр.д.№ 822 от 2019 г. на Районен съд- Елин Пелин, допълнено с решение от 27.09.2024 по същото дело, първоинстанционният съд е обявил за окончателен разделителен протокол на допуснатите до делба имоти по вариант, даден в заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л.Н. от 12.05.2022 г.

За да потвърди това първоинстационно решение, въззивният съд е приел, че в случая единственият законосъобразен начин за извършване на делбата е съставянето на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл.352 ГПК след групиране на делбените имоти в четири дяла /с оглед изявлението на двама от съделителите, че искат да получат имоти в общ дял/. По делото не била налице пречка или невъзможност за теглене на жребий, които съгласно приетото в ППВС № 7 от 1973 г. да налагат делбата да се извърши чрез разпределение по реда на чл.353 ЗГПК: не се установявало някои от съделителите да са направили подобрения в някои от допуснатите до делба имоти, дяловете на съделителите в съсобствеността били равни и във всеки от четирите предложени в заключението на в.л.инж.Н. от 12.05.2022 г. дяла имало приблизително еднакви по вид имоти /във всеки от четирите дяла има по един жилищен имот./. Поради това е прието за правилно първоинстанционното решение, в което по реда на чл.350 ГПК съдът е обявил окончателен разделителен протокол по вариант, съдържащ се в заключението на в.л.Н. от 12.05.2022 г.

За неоснователно /недоказано/ е прието оплакването във въззивната жалба, че определените оценки на допуснатите до делба имоти не отговарят на действителната им пазарна стойност, както и че оценката на имота по дял първи /УПИ *в кв.*по плана на [населено място] е завишена, а оценката на останалите имоти- силно занижена. Съдът е посочил, че жалбоподателката е заявила, че не поддържа искането, направено във въззивната жалба, за допускане на повторна съдебно-оценителна експертиза, а приетото от първоинстанционния съд заключение на в.л.Н. било пълно, компетентно и мотивирано, поради което следвало да бъде кредитирано изцяло. Обстоятелството, че при извършването на делбата по този начин ще се дължат значителни суми за уравнение на дяловете, не произтичало от нецелесъобразното разделение на имотите, а от факта, че единият от тях, поставен в самостоятелен дял първи /УПИ * в кв.*по плана на [населено място] е на стойност, значително надхвърляща тази на останалите имоти, включително и на жилищните такива, което обаче нямало как да бъде преодоляно чрез извършване на каквото и да било друго групиране на имотите.

За неоснователно е прието и оплакването, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е предявил на страните проекта на разделителния протокол, съобразно изискването на чл.350 ГПК. В случая бил изготвен само един вариант за разделяне на допуснатите до делба имоти, като проектът за разделителен протокол се съдържал в заключението на вещото лице Н. от 12.05.2022 г. Страните са се запознали с това заключение, присъствали са при разглеждането на заключението в открито съдебно заседание и са имали възможност да вземат становище и да направят възражения по него. Експертизата е била приета от съда и съдържала всички необходими реквизити на разделителен протокол- обособени дялове, с пълно описание на имотите във всеки дял, пазарната оценка на всеки имот поотделно, както и на всеки от дяловете, респективно сумите, които се дължат за уравнение на дяловете. С оглед на това въззивният съд е приел, че проектът за разделителен протокол е надлежно предявен на страните.

Неоснователно било и искането на въззивницата от делбата да бъдат изключени двата имота, които били съсобствени с трети лица и чиято делба била допусната само за 1/5 ид.ч. от тях. Прието е, че разпоредбата на чл.345 ГПК предвиждала специален ред за делба на наследствен имот, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трето лице. В такъв случай имотът не се изключвал от делбената маса, ако до съставянето на разделителния протокол не бъде извършена делба с третото лице. Според указанията, дадени в т.4 от ППВС № 4 от 1964 г. по приложението на чл.283 ГПК /отм./, разпоредба аналогична на чл.345 ГПК, съдът допуска до делба такъв имот /целия имот/, но ако до съставяне на разделителия протокол не се извърши делба между наследниците и третото лице, имотът се изключва от делбата. Делба на идеална част от имот, който е бил съсобствен между наследодателя и трети лица, е недопустима. В случай, че е предявен иск за делба на такава идеална част, същият би бил неоснователен, а решението, с което е допусната делба на такива идеални части- неправилно. По конкретното дело обаче решението по първата фаза на делбата не е било обжалвано и е влязло в сила в частта относно допуснатите до делба ид.ч. от два имота. Поради това за извършването на делбата на посочените идеални части бил без значение въпросът дали до съставянето на разделителния протокол е извършена делба с тези трети лица. В случая не била приложима разпоредбата на чл.353 ГПК и не било налице основание за изключване на посочените два имота от делбената маса.

Предвид на тези мотиви на съда в обжалваното решение касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първия поставен въпрос, доуточнен от ВКС както следва: Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на решение по чл.350 ГПК за съставяне и обявяване на окончателен разделителен протокол, постановяването на такова решение, без преди това да е бил съставен проект за разделителен протокол съгласно чл.347 ГПК и без такъв проект да е предявен на страните за изслушване на възраженията им по него, като вместо проекта е ползвано заключение на вещо лице ? Този въпрос е обусловил изводите на съда в обжалваното решение, по него е налице неяснота /относно това как следва да се тълкуват и прилагат разпоредбата на чл.347 и чл.350 ГПК/ и не е посочена и известна практика на ВКС.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение