Определение № 105 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1517/2022 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. Н. К., чрез адв. Р. Б., против определение № 1166 от 03.11.2021 г. на Окръжен съд- Благоевград, постановено по в. ч. гр. д. № 815/2021г., с което е потвърдено определение No 905031 от 07.07.2021г.,постановено по гр.д.No 2563/2020г. по описа на РС Благоевград, с което е прекратено производството по предявения иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт No ...рег. No ........д.No ...../2006г. на Нотариус Т. като привиден и прикриващ договор за дарение и да се обяви за действителен договор за дарение, сключен между М. М. К. и Г. К. със същия нотариален акт за имот, представляващ 4251. 50/9503 ид. части от поземлен имот No ......../подробно индивидуализиран по граници и съседи в исковата молба/ по кадастралния план на [населено място] общ.С..

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като са поставени следните правни въпроси:

1. Налице ли е правен интерес от предявяването на иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, когато ищецът е собственик на идеална част от него и е предявил иска само за тази част? По този въпрос се сочи противоречие на изводите на съда с решение № 397/03.10.2012г., постановено по гр.д. № 1604/2011г. на ВКС, четвърто гражданско отделение.

2. Допустимо ли е да бъде разгледан иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД за нищожност на договор, в хипотеза, при която в друго приключило производство по искове по чл. 23, ал.1 от СК и по чл. 29, ал.3 от СК не е разгледано възражение за нищожност / инцидентен иск/ за установяване нищожността на този договор?

3. Недопустим ли е искът по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, когато е предявен срещу ответници, които не са участвали като страни в приключило производство по искове по чл. 23, ал.1 от СК и по чл. 29, ал.3 от СК и по отношение на които решението по тези искове не се ползва със сила на пресъдено нещо?

В писмен отговор ответницата Т. С. К., чрез адв. М. Д., оспорва частната касационната жалба. Моли касационното обжалване на определението да не бъде допускано.

Останалите ответници по частната касационна жалба не са изразили становище.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът Г. К. е предявил иск за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт No ...рег.No ......д.No ...../2006г. като привиден и прикриващ договор за дарение и за обявяване за действителен договор за дарение, сключен между М. М. К. и Г. К. със същия нотариален акт. В условия на евентуалност е предявил и иск за делба на имота, предмет на атакуваната прехвърлителна сделка.

Съдът е приел за установено, че на 15.08.2006 г. ищецът е закупил от майка си М. М. К. 4251. 50/9503 ид. ч. от поземлен имот No ......по кадастралния план на [населено място] общ.С. за сумата от 6251.05 лв. Със същия нотариален акт 5251.50/9 503 ид.ч. са продадени на брата на ищеца. С влязло в сила решение е отхвърлен предявеният от Г. К. против бившата му съпруга – ответницата Т. К. иск по чл. 23, ал. 1 СК за установяване, че имотът е придобит с лични, извънсемейни средства, както и предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 29, ал. 3 СК за признаване, че Г. К. притежава по-голям дял от семейното имущество, изчерпващо се с описания недвижим имот.

При така приетото за установено, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че при предявяване на иска по чл.23 СК се е разрешавал въпроса дали имуществото е изключителна собственост на ищеца и се касае за обстоятелство и правоотношение, включено в спорното право, поради което и въпросът е разрешен със сила на пресъдено нещо. Предявявайки иска за нищожност на сделката, довела до разпростиране на правото на собственост и върху бившата съпруга, ищецът иска да се пререши правния спор относно това дали имотът е индивидуална собственост на съпруга или съпружеска имуществена общност. В допълнение окръжният съд е посочил, че с предявяване на иска по чл.29 ал.3 СК ищецът е преклудирал възможността да изтъква довод, че имуществото не е част от СИО - реализирал е потестативното си право да получи по-голям дял т.е. да предизвика видоизменение в пропорцията между дяловете - от равни да станат неравни. Искът е конститутивен и с отхвърлянето му е разрешен въпросът относно дяловете на бившите съпрузи.

При тези мотиви на съда касационно обжалване следва да се допусне по поставените от касатора втори и трети правни въпроси, свързани с приложението на чл. 299, ал.1 и 2 ГПК, конкретизирани от съда съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, както следва: " Формираната сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение по искове по чл. 23, ал.1 от СК и по чл. 29, ал.3 от СК относно имот, придобит в режим на СИО, съставлява ли процесуална пречка по смисъла на чл. 299, ал.1 ГПК впоследствие ищецът да предяви иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност на договора, въз основа на който е придобита собствеността върху същия имот?“. Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на изводите на съда с практиката на ВКС относно въведената в чл. 299 ГПК забрана за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение – решение № 74 от 18.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4423/2016 г., II г. о., решение № 137 от 2.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 349/2016 г., I г. о.; решение № 142 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2010 г., II г. о.

В трайната съдебна практика, вкл. и цитираната по-горе, която напълно се споделя от настоящия състав на ВКС, се приема, че влязло в сила съдебно решение е абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл. 299 ГПК, за предявяване на нов иск, само когато има пълен идентитет между страните, основанието и петитума на исковете по двете дела. В противоречие с тази съдебна практика в обжалваното определение е прието, че предявявайки иск за нищожност на сделката, с която в режим на СИО е придобит процесният имот, ищецът иска да се пререши спора относно това дали имуществото е индивидуална собственост на съпруга или съпружеска имуществена общност, както и че с предявяване на иска по чл.29 ал.3 СК ищецът е преклудирал възможността да изтъква довод, че имуществото не е част от СИО.

Предявеният иск е допустим. Влязлото в сила решение, с което са отхвърлени искове по чл. 23, ал.1 от СК и по чл. 29, ал.3 от СК не е процесуална пречка за предявяване на иска по чл.26, ал.2 ЗЗД - липсва идентичност между страните по двете дела /по настоящето дело ответници са и наследниците на прехвърлителката по атакуваната сделка, които не са страни и не са били могли да бъдат страни по приключилото дело/, основанието на исковете, както и заявения петитум са различни.

Предвид горното, определението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на производството.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,